Проф.Симеонов: Опциите са дериватът, който би оправдал инвестиционните очаквания

- Преди няколко седмици бяха предложени промени в начина на изчисляване на SOFIX. Как приемате тази идея – не трябва ли да създаваме висока конкуренция за „сините чипове“ вместо да сваляме летвата?

- Това е наистина интересно решение. Промяната на обхвата на тесния индекс с включването на нови пет дружества има различни ефекти и те биха имали нееднозначно влияние върху капиталовия пазар. Сигурно е, че БФБ няма да направи подобна промяна случайно и ръководството на борсата със сигурност има определена цел. Мога да предположа, че с такава промяна се очаква допълнителен интерес към новите дружества, които вече ще бъдат част от елитния индекс.

Вероятно е да се цели и увеличаване на интереса към SOFIX в качеството му на инвестиционен инструмент. При такава промяна, инвестиционните инструменти, базирани върху SOFIX (индексните ETFs – индексните борсовотъргувани фондове) ще имат за основа по-широко диверсифициран портфейл. Това ще благоприятства по същия начин и управлението на портфейлите, които пасивно дублират индекса.

Успоредно с това, трябва да си даваме сметка и за „другата страна на монетата“. Първо за фондова борса с толкова малко емисии на основен пазар едва ли е подходящо тесният индекс да има обхват 20 дружества, при положение, че широкият включва 40. Следва да се има предвид и това, че обхватът на широкия ни индекс е съизмерим с обхвата на тесните индекси на големите световни борси.

Според мен се размива информационната стойност на тесния индекс и се нарушава пропорционалния баланс (сегментацията) в групата с останалите 3 борсови индекса. Известно е, че тесните борсови индекси се възприемат за изразители на акциите Blue chips (сигурни инвестиции в ликвидни акции и елитни дружества). При положение, че включването на нови дружества се прави с драстично смъкване на приетите изисквания – в случая намаляване на минималния брой на акционерите от 750 на 250, то очевидно индексът ще се отдалечи от разбирането за Blue chips.

Ниската пазарна ликвидност и слабата инвестиционна активност са проблемите на нашия капиталов пазар. А броят на акционерите и по-специално на тези, формиращи фрий-флоута е ключов фактор и индикатор за пазарната ликвидност на една емисия акции. Това е безспорна зависимост, но не следва да се тълкува като упрек към БФБ. Възможно е ръководството и експертите на фондовата борса да имат и други положителни очаквания. Както бе оповестено, борсата има желанието да улесни достъпа на нови дружества до официалния пазар.

Относно посоченото желание за по-тясна корелираност между SOFIX и индексите на европейските борси – смятам, че макроикономическите и политически фактори са определящи за различията. Обстоятелството, че досегашния SOFIX се развива паралелно с BGBX40 и BGTR30 е допълнително потвърждение, че не следва да се очаква съществена промяна в корелацията с индексите на големите борси в резултат на коментираната промяна в обхвата SOFIX.

През последните 10 и повече години откриваме и други компромиси спрямо стандартните „елитните“ разбирания за борсова търговия. Сред тях са облекчените изисквания за фрий-флоута на листваните емисии акции. Подобно е положението и със силно занижените (от началото на миналата година) изисквания към дейността на маркет-мейкърите на БФБ.

За последните два примера определено може да се каже, че целта оправдава средствата. Свидетели сме перманентно на разнообразни действия от страна на фондовата ни борса, насочени към привличане на по-голям инвеститорски интерес и активност, сред които е стартирането на BEAM пазара. Така, че ако борсата приложи това предложение може да пожелаем успех за постигане на добрите цели.

- Смятате ли че новосъздаденият пазар за малки и средни предприятия (пазар BEAM) има потенциал да повиши интереса към борсата и да привлече нови компании?

- Това е безспорно един от категорично положителните примери за търсенията и инициативите на БФБ. Първо бих искал да отбележа това, че борсовата търговия не е самоцел. Активните борси работят добре, защото осигуряват търговска среда за различните категории участници с техните различни мотиви. Мащабите на нашата икономика и обективните възможности за преки инвестиции изискват развитието и подпомагането на малките и средни предприятия.

От гледна точка на инвестиционния интерес също има търсене на акции с по-голям потенциал за капитализация. Разбира се, и рискът при тези компании е в паралел с очакваната доходност, но смятам че е налице категория инвеститори, не само български, които имат интерес към такива емисии. Обстоятелството, че именно технологично дружество бе първото на BEAM пазара поставя много добър старт за неговото развитие.

- Неликвидността на българския фондов пазар е основна пречка за големите чуждестранни инвеститори. Какви мерки искате да видите за повишаване на ликвидността на пазара и привличането на повече емитенти?

- Ниската ликвидност е основен проблем за повечето емисии акции, търгувани на БФБ и това неизбежно се отнася за българския фондов пазар като цяло. И от това страдат всички категории участници – индивидуалните и институционалните инвеститори, български и чуждестранни, инвестиционните посредници управляващите дружества и емитентите. Затова е важно на първо място правилно да се оценяват причините за това състояние.

Разширяването на пазарния размер – т.е. листването на повече дружества е само една от възможностите за увеличаване на борсовата активност и тя представлява екстензивната страна на пазарното развитие. И това формира единствено потенциал за привличане на инвестиционна активност.

Тук първо е необходимо да се даде обективна картина за броя на дружествата, които имат потенциал за растеж и потребност от увеличение на капитала, и същевременно покриват изискванията за листване и такива, близки до тези изисквания. Известно е, че българският бизнес като цяло е сдържан към публичността чрез капиталовия пазар.

Необходимо е мениджърите и големите собственици да виждат ползите от борсовото листване. Ниските лихвени проценти особено през последното десетилетие, допълнително засилваха предпочитанието към заемен капитал – било то чрез кредити или чрез емисия на облигации.

За да очакваме по-голям интерес към дяловите инструменти и листването на нови дружества на борсата, трябва да се установи новият политически цикъл у нас, което изисква ясни икономически и социални приоритети и тяхното последователно изпълняване, и това съпътствано с овладяването на пандемията в световен план. Така в средносрочен период макросредата ще бъде подходяща за реализирането на успешни IPO-та.