Проф.Симеонов: Опциите са дериватът, който би оправдал инвестиционните очаквания

Проф. д-р Стефан Симеонов е преподавател в Стопанска академия „Д. А. Ценов“ - Свищов. Неговите научни публикации и академичните курсове, които води, са главно в областта на фондовите борси, инвестиционния анализ и финансовите деривати.

Бил е ръководител на катедра „Финанси и кредит“ при Стопанска академия в периода 2006-2012 г. Ръководител е на магистърска програма Инвестиционен мениджмънт и е главен редактор на академичното издание Годишен алманах „Научни изследвания на докторанти“. С проф. Симеонов разговаряме за представянето и цялостното развитие и очаквания за българския фондов пазар.

- Проф. Симеонов, какви са причините за слабия капиталов пазар в България от началото на прехода?

- Срещат се подобни определения и затова нека първо припомним какво развитие претърпя нашият капиталов пазар и след това да видим какво не му достига. Колегите от бранша знаят, но за младите и по-широк кръг читатели вероятно ще е полезна една обективна оценка за стартовата позиция и пътят, който извървя БФБ за този четвърт век. Казвам БФБ и визирам БФБ–София АД, защото нашата борса успя да концентрира търговията с капиталови и други финансови инструменти, което бе ключова и много важна крачка за развитието на организирания капиталов пазар през 96 – 97 година.

През тези години протичаха активно процесите на масовата и касовата приватизация в България.
Какво постигна БФБ за тези години? Първо - имаме съвременна и адекватна нормативна уредба за финансовия пазар, което включва както законовата рамка, така и правилата на БФБ. Тези закони и правила претърпяха много активни промени и допълнения особено през първите години, но водеха към постоянно усъвършенстване на правната регламентация на търговията с финансови инструменти. Ръководството на БФБ и нейните експерти бяха главният инициатор и двигател на това развитие.

Второ – БФБ осигури и поддържа най-добрата търговска платформа, разработена от Deutsche Börse. Трето – БФБ прави достъпна цялата търговска и инвестиционна информация, като постоянно добавя нови категории информационни ресурси.

Накратко БФБ осигурява това, което е необходимо и се очаква от една добре работеща фондова борса и няма съмнение, че ще продължава да се развива в крак със водещите световни тенденции.

Така, че на въпроса - какво не достига на българския капиталов пазар? – за мен краткият отговор е - инвестиционна активност и пазарна ликвидност. Ниската пазарна ликвидност (както агрегираната, така и на много от отделните дружества) е резултат от недостатъчната инвестиционна активност, които вторично се възпроизвеждат до познатите незадоволителни нива.

По-конкретните причини за това могат да се търсят в очакванията и доверието на инвеститорите, в степента на публичност на българския бизнес като цяло и степента на публичност  (т.е. фрий-флоута) на отделните листвани дружества и т.н.

- Защо българските компании не искат да бъдат публични? Преди време много се говореше за капитализация на големи държавни дружества през БФБ, а темата сякаш се приглуши в последно време. Икономически или политически е проблемът с привличането на чуждестранни капитали през борсата?

- Ако съдим по икономическите фактори у нас от предходната рецесия след 2008 г. досега, налице бяха важни предпоставки като ниски цени на труда и повечето ресурси, атрактивно данъчно облагане, членство в ЕС и др. На този фон отсъствието на големи чуждестранни инвеститори, както и оттеглянето на такива неизбежно показва проявлението на други неблагоприятни условия.

Известни са липсата на последователност и непостоянството в политиката за екологични ресурси и възобновяеми източници, непрозрачни процедури при обществените поръчки, недостатъчна правителствена икономическа подкрепа на стартъпи въпреки големите възможности чрез европейски фондове и др., които в основата си са проблем на политическото управление.

Имаше и конкретни решения на правителството, които нанесоха преки, тежки и трайни щети върху капиталовия ни пазар. Сред тях са национализирането на специалните осигурителни сметки от частните пенсионни фондове с принудителното им прехвърляне в НОИ. Само това нанесе серия от тежки удари върху родния капиталов пазар, който бе започнал да се съвзема от петгодишния си ледников (следкризисен) период.

Първо, декапитализирани бяха пенсионните фондове, на които пенсионната система разчита за своя втори стълб. Това автоматично удари капиталовия пазар с разпродажбите, които трябваше да направят пенсионните фондове и вторично ограничи тяхното участие на капиталовия пазар в дългосрочен период. От бюджетна гледна точка, това бе безпрецедентно прехвърляне на дългосрочен инвестиционен ресурс в текущия бюджет на НОИ, което намалява субсидията от Държавния бюджет към НОИ и по този начин представлява намаление на потенциалния или реален бюджетен дефицит.

Тук веднага изпъква въпросът - каква потребност оправдава подобен акт при положение, че правителството се хвали с ниска дългова тежест. Предвид това, прехвърлянето на парични средства от капиталовите сметки на частните фондове в разходнопокривната сметка на НОИ е безпрецедентен акт за икономика, тръгнала към изграждане на съвременна двустълбова и тристълбова осигурителна система и претендираща, че върви по пазарен път на развитие.

Как да очакваме при такива действия да има интерес от чуждестранни инвеститори, дори само от презумпцията, че тук се случват такива неща? Да не добавяме тук и продължаващата кампания, с която се прави опит да се оправдава това като се разпространява как тези, които прехвърлят сметките си в НОИ ще имат по-голям размер пенсия. Налице са обясними причини за ниска и отрицателна доходност на фондовете, но големите разходи за управление са проблем на недобросъвестно управление и закъсняла регулация.

От друга страна, по отношение на дружествата, чиито акции вече се търгуват на борсата, мажоритарните собственици в голямата си част държат над 50 % от дяловия капитал, което пряко ограничава потенциала за инвестиционна активност и заедно с това прави пазара лесно манипулируем.

Принципно ниските лихвени нива благоприятстват алтернативата за дългово финансиране на фирмите, а като цяло прави впечатление и това, че големите собственици в българския бизнес някак сдържано гледат на публичността чрез фондовата борса като възможност за евтин финансов ресурс за увеличение на мащабите си.

В допълнение към това, като че ли някои мениджъри на дружества с потенциал за увеличение на капитала се притесняват от оценката, която биха получили от инвеститорите чрез фондовата борса. Налице са и обективни предпоставки за това, като например малкият брой индивидуални (неинституционални) инвеститори.