Има ли апетит за повече "сини чипове" на БФБ?

Новините около предложените промени в изчисляването на борсовия индекс SOFIX през последната седмица предизвикаха интерес сред пазарните посредници и инвеститорите на Българската фондова борса. Чувствата са смесени, но въпреки това положително е, че темата предизвиква дебат за проблемите и необходимите решения за съживяването на българския капиталов пазар.

Поводът за тези дискусии е предложеното увеличение на броя на емисиите акции, включени в базата на индекса - от 15 на 20 емисии, както и намаляване на изискването за минимален брой акционери на 250 от сегашните 750 акционера. Основните мотиви за предлаганите промени са постигането на по-голяма диверсификация на индекса и увеличаване на секторната му представителност.

По-голямата част от участниците на пазара приветстват положително почти всяка административна инициатива, която би довела до по-висок интерес от страна на инвеститорите. Този път отговорът е смесен.

„Определено приемаме идеята броят дружества, които влизат в състава на основния ни индекс, да бъде увеличен от 15 на 20. Смятаме, че това ще даде по-добра диверсификация на индекса, а също така би вкарало още няколко дружества в полезрението на по-големите инвеститори“, коментира пред Investor.bg Драган Драганов, изпълнителен директор на „Реал Финанс“.

Относно второто предложение за намаляване на минималния брой акционери на дадено дружество, за да участва в подбора за SOFIX, финансистът е против. „Смятаме, че няма как да става дума за компания „син чип“ на борсата ни, която да не може да привлече 750 акционера. Част от аргументите за това предложение са свързани с това, че дружествата от времето на масовата приватизация са привилегировани спрямо „по-младите“ борсови компании. Това би било вярно, ако прагът беше поставен на 4-5 хиляди акционера. Виждаме, че компаните, които стават истински „сини чипове“ за борсата ни като „Алтерко“ и „Градус“, нямат особен проблем с броя акционери въпреки сравнително кратката им борсова история“, коментира той.

SOFIX е най-добрият измерител на българския пазар, така че включването на още компании без съмнение ще разшири обхвата и представителността му. „Предложението да бъде повишен броят на емитентите, които влизат в състава на основния индекс, би било позитивно за диверсификацията на самия пазарен показател, което от своя страна би предоставило по-богата кошница от т.нар. „сини чипове“ за инвеститори, които биха искали да репликират основното представяне на БФБ“, коментира от своя страна Красимира Паунина CFA, изпълнителен директор на „Селект Асет Мениджмънт“.

По думите й потенциал за растеж за индекса съществува, когато в състава му влизат предимно фундаментално подценени компании спрямо актуалните им пазарни оценки. Съответно, прилагането на промяна в критериите за селекция на емисиите в SOFIX не гарантира създаването на такъв потенциал, но въпреки това повишеният интерес към компаниите, които биха били включени в бъдещия му състав, би довело до по-висока ликвидност на съответните емисии.

„От друга страна, понижаването на някое от изискванията за влизане в индекса (като това с необходим минимален брой акционери) не би следвало да е водещо в случая, защото когато има силен интерес от страна на инвеститорите към дадена компания поради доброто й представяне и/или очаквания за бъдещо такова, то по естествен път се стига сравнително бързо до покриване на съответния критерий“, обясни Паунина.

Мнението й до голяма степен подкрепя Цветослав Цачев, главен инвестиционен консултант на „Елана Трейдинг“. Според него промените няма да се отразят на пазара директно, но ще направят по-удобно управлението на портфейлите на борсово търгувани фондове върху индекса. Броят на влизащи и излизащи компании ще бъде по-малък, защото ликвидно търгуваните дружества не са кой знае колко повече. Летвата ще бъде малко по-ниско за всяко ново дружество, което е достатъчно голямо и се търгува активно. Но да се надяваме, че с времето конкуренцията само ще се засилва“, обясни финансистът. 

Така че несъмнено увеличаването на състава на основния индекс ще помогне на това той да представя по-пълно и по-добре капиталовия ни пазар. Но относно това дали това ще има положителен ефект и върху възстановяването на SOFIX, според Драганов между двете неща няма пряка корелация.

Така мнението на анализаторите по-скоро се обединява около това, че увеличението на състава на SOFIX само по себе си най-вероятно няма да помогне за неговото възстановяване, защото той е представителен за развитието на пазара ни като цяло.

Според Паунина за да се случи положителна промяна, е необходимо в състава му да се включват водещите компании, които генерират основната част от БВП на страната, но за съжаление, повечето от тях не са листнати към момента. БФБ следва да стане привлекателна точно за тези дружества, като потенциалният инвеститорски интерес към тях ще спомогне част от тях да покрият критериите на SOFIX и да бъдат селектирани за състава му.

Точно това наблюдаваме при повечето развити пазари – при тях основните компании, които са лидери в своите сектори, са публични дружества и основна част от тях съставляват техните водещи индекси. Съответно, сравнително доброто им представяне спомага и за положителното развитие на конкретните показатели. За съжаление, нашият случай не е такъв към момента и на това в основна степен се дължи наблюдаваният дисонанс между икономическото развитие на България през последните години и представянето на капиталовия ни пазар (като изключим периода на COVID-19 пандемията).

„Промените в SOFIX не биха привлекли интереса на българските компании към публичността. БФБ би станала атрактивна, ако отново се превърне в инструмент за финансиране на бизнеса, каквито сигнали се забелязват, когато компаниите имат стимули – фискални или финансови да бъдат публични и когато отново стане престижно да си публична компания. Всичко това може да бъде постигнато само при добър синхрон между институциите и желание от страна на Министерството на финансите, каквото не можем да кажем, че забелязваме последните години“, смята изпълнителният директор на „Реал Финанс“.

Едно от основните желания на ръководството на БФБ е разширяването на индекса да го направи достатъчно представителен по отношение на основните икономически сектори. Към момента SOFIX не се диверсифицира целенасочено по сектори, но допускането на поне още 5 емисии най-вероятно би могло да спомогне за включване на компании от различни индустрии, не отрича Паунина. За съжаление, по нейно мнение на БФБ по принцип липсват лидери от голяма част от водещите сектори в страната. За да се промени това, БФБ следва да стане атрактивна точно за тези дружества.

„Борсата е много далеч от представителност на икономиката ни, като това може да се поправи само с листването на значителен брой нови компании. Но говорим за дългогодишен процес, който сега върви много бавно и броят на новите компании с амбиции за публичност е прекалено ограничен. Нерационално е да мислим, че някакви промени в индекса ще доведат до наплив на публични компании. Нито, че по-различен и широк индекс ще предизвика увеличение на търсенето на акции и капиталови потоци към БФБ“, категоричен е Цветослав Цачев от „Елана Трейдинг“.

Нека погледнем състава на SOFIX в момента - 5 от 15 дружества оперират във финансовия сектор. Още няколко сектора са добре представени (недвижими имоти, технологии и здравеопазване), но има и редица сектори, които нямат нито едно дружество като представител. Такива са енергийният сектор, комуналните услуги и индустриалният.

„Позитивното е, че след влизането в индекса на „Алтерко“ и „Телелинк“ значително се увеличи теглото на технологичните дружества, които до голяма степен движеха този силен и бърз растеж на щатските борси“, коментира Драганов. Според него обаче тази ниска диверсификация по сектори обаче не е изключение – по подобен начин изглеждат и индексите на много страни на Балканския полуостров.

„Относно въпроса в буквален смисъл, не смятам, че SOFIX трябва да се променя така, че да привлече някой конкретен сектор. Все пак това е представителният индекс на България и е редно да включва най-представителните дружества за България, дори всички те да имат дейност в един сектор. В швейцарския индекс SMI здравеопазването има огромно тегло – над 35%, докато в индекса няма нито една компания от сектора на недвижимите имоти. Това не означава, че индексът не представлява добре швейцарската икономика“, обясни финансистът.

На фона на тези дискусии основните индекси на БФБ в последните седмици записват основно повишения, като SOFIX достигна нивото си отпреди пандемията.

„Определено българският пазар най-сетне влезе в бичи тренд. Всяко поскъпване до момента в последните три години го описвахме по-скоро като корекция в мечия пазар, но това, което се случва вече няколко месеца, изглежда като да има потенциал и тенденция да се задържи за по-дълго време. От една страна, цените на акциите на някои от най-популярните и търгувани компании не се възстановиха по никакъв начин от първата вълна на коронавируса – например двете най-големи български банки. Това започва да прави тези дружества все по-атрактивни на сравнителна база. Финансовият сектор е един от най-добре представящите се на запад от началото на годината. На родната борса се отчитат и огромните ръстове, които постигнаха дружества като „Алтерко“ и „Телелинк“. Те също станаха част от SOFIX през март, а очакванията са листване на немската борса означава, че новините около двете компании съвсем не са приключили“, заяви Драган Драганов.

Да не забравяме и че навлизаме в период на интензивно публикуване на финансови отчети за първото тримесечие на 2021 г. До момента някои щатски компании представиха резултатите си, като по-голямата част от тях са позитивни. „За нас най-големият риск пред продължаващ ръст на SOFIX в момента е по-сериозна корекция на западните пазари, както и некадърни политически решения, които биха лишили страната от сериозен входящ паричен поток в следващите години“, обясни Драганов.

През последните месеци наблюдавахме възстановяване на повечето пазари в глобален мащаб вследствие на положителните очаквания за овладяване на пандемията благодарение на предприетите мерки от съответните власти, както и на факта, че се разработиха различни ваксини срещу вируса, които стават сравнително достъпни за голяма част от населението. Съответно, беше очаквано този сентимент да достигне и нашия капиталов пазар, коментира Красимира Паунина.

Но според нея в средносрочен план настроенията на БФБ най-вероятно, както и в останалата част по света, ще започнат все повече да се предопределят от резултатите на търгуваните компании – как са се справили през тежкия период на пандемията и как ще продължат оттук нататък да развиват своите бизнеси.

„Както е известно, всяка криза крие опасности, но и предоставя много възможности. Според мен компаниите, които са успели да планират добре своите бизнес решения точно в този динамичен период, ще бъдат новите лидери през следващите години и техните акции би следвало да се представят сравнително добре на капиталовите пазари“, заяви тя.