Банките или индустрията - кой сектор на БФБ загуби най-много от кризата?

Едва ли глобално затваряне от ранга на пандемията с коронавирус може да се отрази благоприятно на която и да е икономика в нейната цялост. Вярно е, че във всяка ситуация има както губещи, така и печеливши, но предвид сферите, в които оперират по-голямата част от дружествата на Българската фондова борса, анализаторите със сигурност ги определят като губещи.

Равносметката - само две печеливши компании и 13 губещи дружества от състава на SOFIX и 23% спад на основния индекс от началото на 2020 г. Намалено търсене на продукти и услуги, значително по-слаб сезон през лятото и опасения за пазара на офис площи са едни от основните притеснения, свързани с Covid-19, които изпитват българските публични дружества.

„Много ясно за кризата говори и изменението в цените на голяма част от представителните ни компании в основния индекс SOFIX. Само две от 15-те дружества в индекса са на положителна територия от началото на годината – „Стара планина холд“ и „Адванс Терафонд“. От другата страна обаче има три компании, които записаха спад от над 40%. Това са „Първа инвестиционна банка“, „Монбат“ и „Химимпорт“. И все пак може да се твърди, че голяма част от спада в цената на акциите на тези компании, особено „Първа инвестиционна банка“ и „Монбат“, може да се обясни с други уникални за дружествата фактори, а не изцяло с пандемичната обстановката, коментира за Investor.bg Веселин Моров, инвестиционен консултант в „Реал Финанс“.

И все пак българските публични компании като че ли поеха удара на пандемията сравнително по-добре от много други компании в ЕС. „Ефектите не бяха свързани толкова със затваряне на предприятията или прекъсване на доставките, колкото намаление на търсенето и особено от чуждестранните им клиенти. Затова свиването на продажбите е в рамките на 10-20% за силно засегнатите дружества на борсата“, коментира от своя страна Цветослав Цачев, главен инвестиционен консултант в ЕЛАНА Трейдинг.

Банките и индустрията са сред най-засегнатите

Банките определено усетиха сложната ситуация на кредитния пазар и заедно с индустрията са сред най-засегнатите. „Не става дума за компании, които са на границата на фалита, така както беше през 2009-2010 г. Слабите дружества отпреди десетилетие вече не само не се търгуват активно на борсата, но и повечето от тях не съществуват. На БФБ има предимно компании, които са се доказали, че могат да оцеляват в трудни моменти“, коментира анализаторът на „Елана Трейдинг“.

Както при всяка една криза, напълно нормално е по-цикличните сектори да усетят напрежение доста по-бързо и доста по-силно спрямо по-нецикличните. Пример за това Веселин Моров даде с противоположностите при секторите туризъм и здравеопазване. „Предвид спецификите на кризата, която ни удари през 2020-та година, е ясно, че за единия сектор бе едва ли не краят на света, а другият не усети кой знае колко, че сме в период на криза“, обясни той.

Той разгледа и други два класически представителя като финансовия сектор (цикличен) и комунални услуги (нецикличен). „Едва ли населението е спряло да потребява електрическа енергия или е спряло да използва вода заради кризата. Относно водата, на жителите на Перник им се наложи да намалят потреблението, но поради несвързани с Covid-кризата причини. Компаниите, опериращи в тази сфера, трудно различават кога икономиката се намира в криза и кога в разцвет. Нуждата от техните стоки и услуги остава сравнително постоянна. От друга страна, финансовият сектор е типичен представител на най-засегнатите. Банките като основен представител претърпяха удари от няколко посоки. По време на кризата централните банки натиснаха още повече в посока зануляване на основните лихвени проценти, което поставя лихвения марж на банките под още по-голям натиск“, заяви инвестиционният консултант.

По думите му банките провизираха значително повече ресурс за справяне с увеличаването на нивата на лоши кредити, което също се отрази пряко на финансовия им резултат. Това, в комбинация с препоръката от централната банка да не се разпределят дивиденти, удари силно по желанието на инвеститорите да държат банкови акции в портфейлите си, категоричен е той.

Световните пазари реагират най-силно на положителните новини, българският – на отрицателните

На фона на всичко това световните пазари реагират много силно на някои позитивни фактори – разработването на ваксина, шанс за търговска сделка с Великобритания, силни макроикономически показатели. БФБ обаче рядко следва чуждестранните борси във възхода. Той единствено се понижава корелативно с европейските борси. „И българският пазар реагира на новините за затваряне на икономиките и за срив на БВП с една трета през второто тримесечие. Разликата се усеща при възхода на борсите от април насам. При нас подобно възстановяване така и не настъпи“, с горчивина признава Цветослав Цачев.

В същото време не е тайна, че на БФБ са останали предимно дългосрочни инвеститори с фокус върху дивидентите. „Българският инвеститор предпочита по-предпазлив подход, защото очаква отражение върху печалбите и оттам върху дивидентите на компаниите. Едва след това по значение е корпоративното управление и перспективите за развитие на компаниите“, обясни анализаторът на „Елана“.

Мнението, че българските инвеститори реагират най-силно на лошото отношение от мажоритарните акционери в публичните дружества, е широко разпространено.

„Това винаги е представлявало допълнителен риск пред всеки, който реши да инвестира в българска компания. Това е и основната причина много от местните дребни и средни инвеститори да загърбват родната борса и да търсят доходност за парите си навън. Относно новите инвеститори и хората, които за първи път решават да инвестират пари на фондовите пазари, е редно да се каже да не очакват космически възвращаемости. Добрата новина за оцелелите инвеститори на БФБ е, че те не се стресират лесно. Повечето от тези хора са опитни и са на пазара още от предната криза, при която спадът беше в пъти по-голям“, смята Веселин Моров.

Технологичният сегмент остава най-перспективен за развитие през 2021 г.

Най-бурно развитие се очаква от технологичния сектор. Той разполага с най-много капитали и успява за най-кратко време да ги реализира от идеи в реален резултат, каза Цачев, според когото, когато все повече такива компании се присъединят към борсово търгуваните дружества, може да говорим за целия сектор като двигател за развитие на БФБ.

А дотогава в световен мащаб технологичният сектор е безпрецедентен двигател през последните 20 години и така ще си и остане. Той превзема с огромна мощ щатските индекси и това се случи благодарение само на няколко компании. „Вече е неправилно да се посочва S&P 500 като някакъв показател за това накъде отиват щатските акции, защото 5 дружества (от 505 в индекса) имат тегло от 21%. Това е приблизително и съвкупният дял на последните 300 компании в индекса. Жалко само, че на родната ни борса нямаме по-голям брой дружества, които да оперират в този най-бързо развиващ се сектор. „Алтерко“ АД е една от белите лястовици и със сигурност тя дава правилен пример на други компании“, смята Моров.

„Но „Алтерко“ и „Телелинк“ не са само акции с добро представяне, а компании с визия за динамично развитие, които показват резултати. Те и знаят защо са на борсата, и как да се възползват от плюсовете на капиталовия пазар“, коментира от своя страна Цветослав Цачев. Според него и през 2021 г. те ще продължат да бъдат интересни за инвеститорите по един или друг начин. Едва ли годината ще е лесна за тях, но може да очакваме по-добро представяне от средното. 

Така след една кризисна година можем с още по-голяма сила да твърдим, че българският капиталов пазар корелира със западните пазари само когато те са в отрицателна посока. Все пак родната борса намери равновесната си позиция след последните достигнати дъна, което е предпоставка за обръщане на тенденциите в следващите години и превръщане в импулс за БФБ.

„В много от големите дружества, част от индекса SOFIX, може да бъде изчислена вътрешно присъща стойност, която е далеч над текущите цени. В случай, че всичко е благоприятно и няма продължаващи вълни на Covid-пандемията, е напълно логично да видим ръст на българския капиталов пазар през 2021 година. Нека не забравяме, че нашият пазар се представи значително по-слабо от конкурентите си в Европа, така че има да догонва“, посочи положителната страна инвестиционният консултант на „Реал Финанс“.

Анализаторите очакват годината да премине под знака на реорганизацията на дейността на огромна част от компаниите. „Те трябва да се адаптират към новата среда и дори да се подготвят за икономическите проблеми в глобален мащаб. Това означава, че капиталовият пазар ще оценява онези компании, които имат визия за развитието си и я изпълняват, плюс това трябва да успеят да я комуникират с пазара. Ако това са повечето компании, борсата ще поеме нагоре. Ако не, и огромната част от дружествата просто стоят и чакат ситуацията да се оправи, няма да видим позитивно развитие на борсата“, заключи Цветовлав Цачев.

Материалът е с информационен характер и не е препоръка за покупко-продажба на акции.