Да дам или да не дам? Какви са дивидентните политики на БФБ? *

В средата на годината, когото са общите събрания на листнатите на Българската фондова борса (БФБ) компаниим неизменно изниква въпросът какво ще бъде тяхното решение за разпределяне на печалбата им.

На фона на ниските банкови лихви от последните години и при липсата на ясни сигнали за значителна промяна на нивата им изплащаните от публичните компании дивидентите привличат все повече интереса на инвестиционната общност. Като цяло дивидентната доходност на българските компании е съпоставима с тази на близките до нас пазари, като Румъния, Хърватия, Словения и Полша. При тях средната дивидентна доходност на компаниите от индексите е около 4%.

Дивидентната политика играе важна роля в процеса на определяне стойността на акциите. Изплащането им обикновено служи на акционерите като сигнал за способността на дружествата да генерират печалба. По мое мнение през последните години в това направление се очертават няколко основни групи сред компаниите на БФБ.

Традиционно плащащи

В тази група безспорно трябва да отличим "Стара планина холд" АД. Тя е единствената българска публична холдингова компания, която е изплащала дивидент за всяка една година от дейността си. Размерът на дивидента обикновено не е голям, но инвеститор, който притежава акцията от издаването ѝ, е получил сумарно повече дивиденти от първоначалната цена на акцията. Разбираемо, тази политика се следва и от дъщерните и асоциирани компании като "М+С Хидравлик", "Хидравлични елементи и системи" и "Елхим Искра", които повече от  десет години последователно споделят печалбите с всички свои акционери. Освен парични дивиденти групата раздава и дивиденти под формата на акции, повишавйки по тази начин ликвидността си.

Друга компания, която заслужава място тук, е фондът за земеделска земя "Адванс Терафонд" АДСИЦ. Oбщата сума, изплатена на акционерите му, надхвърля събрания от фонда ресурс от капиталовия пазар от създаването му досега. Тук е реализирана най-високата дивидентна доходност от инвеститорите за последните няколко години.

Традиционно неплащащи

Това е точно противоположната група - на компаниите, които никога или много рядко и по изключение изплащат дивидент. Тя е и най-многобройна в рамките на БФБ. Причините може да са обективни - като лоши финансови резултати, нужда от средства за развививане на бизнеса и други, но често причините са субективни. Главната е нежеланието на мажоритарния собственик да разпределя средства към по-малките акционери. Недоброто отношение на мажоритарните собственици към останалите акционери често е критикувано, и то не само във връзка с дивидентната им политика.

Впечатление прави присъствието на редица банки в тази група. Публичните банки и индустриални компании по света традиционно са добре развити и утвърдени дружества с добра и редовна дивидентна политика. Обикновено са достигнали оптималния си мащаб и разпределянето на дивидент е съвсем закономерно и очаквано. Разбира се, банковият сектор е специфичен и банките имат, особено в последните години, достъп до значително по-евтин ресурс от този, който биха привлекли от борсата. Това не изключва възможността в дългосрочен план да има момент, в който набирането на капитал през борсата да е с по-благоприятни условия, а и добрият имидж е част от причините, поради които банките в крайна сметка стават публични дружества.

Плащащи неликвидни

В тази група си заслужава да отбележим "София Комерс Заложни Къщи". Компанията е сравнително нова на пазара, но дивидентната ѝ политика прави впечатление и я отличава. Мажоритарните собственици са избрали раздаването на дивидент като основен начин за получаването на доходите. Секторът, в който оперира компанията, е антицикличен и се представя добре в последните години, а дивидентите са сериозни и редовни. За миноритарните акционери остава загадката дали доходността по обикновените или по привилегированите акции, които са с фиксиран дивидент, ще е по-добра през дадена година.

Дивидентната доходност се изчислява като съотношение между номиналния нетен дивидент и цената на акцията. В общия случай повишеният интерес към дивидентните компании тласка цената на акциите им нагоре, намалявайки дивидентната доходност на тези акции. Като илюстрация може да послужи друга емисия акции с фиксиран дивидент - на "Химимпорт-привилегировани". При фиксиран номинален дивидент на акция за периода на съществуването на емисията реализираната доходност от 2013 г. до средата на 2017 г., когато привилегированите акции бяха конвертирани в обикновени, варира от 8% до 15%. Такива емисии са рядкост на БФБ, но като цяло се приемат добре както заради финансовите си условия, така и поради яснотата и прозрачността си.

Плащащи ликвидни

Тази група компании е добре позната на участниците на пазара и съвсем естествено концентрира най-много интерес и средства. Тя е представена по-подробно в таблицата, но си заслужава да отбележим приноса на по-новите участници в нея.

"Елана Агрокредит" е  лизингова компания, която осигурява финансиране за покупка на земеделска земя. Въпреки че не е АДСИЦ, дружеството  е записало в устава си, че ще разпределя поне 90% от годишната си печалба. Това се спазва и "Елана Агрокредит" АД  попада в класацията на ликвидните компании с най-добра дивидентна доходност. През тази година акцията се изкачва с най-много места в нея, давайки най-големия дивидент от 7,09%.

"Спиди" е листната на БФБ едва от 2012 г. и за кратко време успя да привлече вниманието и доверието на инвеститорите. Дружеството има политика да разпределя поне 50% от годишната си печалба и при положение, че вече има сериозен дял на пазара на куриерски услуги и стабилни приходи, би следвало тази традиция да продължи.

Заявка да се присъедини към горните две компании има от новото попълнение на БФБ – "Градус". Компанията е обвила намерение да раздава 90% от печалбата си като дивидент. Дали това ще се окаже реално намерение, или само обещание, предхождащо първичното предлагане на акциите, ще разберем след година. Обещанието за добра дивидентна политика със сигурност е било отчетено от инвеститорите като фактор при вземането на решение за участие в емисията.

АДСИЦ - От 14 дружества със специална инвестиционна цел, регистрирани на БФБ, четири попадат в топ 20 на ликвидните акции с най-добра дивидентна доходнст. Неслучайно съществено място в класацията се заема от тях. На тези дружества им е вменено по закон да раздават 90% от печалбата си като дивидент. Те имат сходен предмет на дейност и предоставят достатъчно ликвидност дори и за по-големите участници на пазара.

Софарма – групата на производителя на лекарства е представена в таблицата с три дружества. Те са сред компаниите със стабилна дивидентна политика на пазара. Всяка от тях е плащала дивидент за последните шест години с единственото изключение при "Софарма" през 2015 година, когато имаше сериозни проблеми с бизнеса на дружеството в Украйна. Освен че се наложи като най-големия дистрибутор на лекарства в страната, "Софарма трейдинг" всяка година разпределя над 70% от печалбата си. "Софарма имоти АДСИЦ", което е собственик на "Софарма бизнес тауърс", по закон разпределя 90% от годишната си печалба, постигайки средно 6,20% за периода 2013 – 2018 година.

Химимпорт - след конвертирането на привилегированите акции в обикновени книжа, което повиши допълнително ликвидността на акцията, традицията за плащане на дивидент продължи, но вече по обикновените акции. Макар и в по-малки размери, този жест показва съпричастност на групата към интересите на всички инвеститори в компанията – и големи, и малки. Това е важен и позитивен сигнал за пазар, където често миноритарните акционери са пренебрегнати. Макар и да не попада в таблицата, "Проучване и добив на нефт и газ" е друг член на групата, който редовно изплаща дивидент от 2013 година без прекъсване.Дружеството не е от ликвидните акции на БФБ, но обикновено се нарежда сред най-добрите в годишните класации по дивидентна доходнст.

Спорадично плащащи

Двете компании "Булгартабак Холдинг" и "ЧЕЗ Разпределение България" са в горната половина на ликвидните компании по средна дивидентна доходност, но не разпределят печалбата си всяка година. Булгартабак раздава дивиденти през три от последните шест години, а ЧЕЗ - само през две. Средната доходност за периода е над 5% при Булгартабак и 4% при ЧЕЗ. При ЧЕЗ последният раздаден дивидент се обуславя от една страна от желанието на мажоритарния собственик да вземе печалбата си от инвестицията си преди продажбата на компанията, а от друга - да се намали цената на дружеството, за да се разшири кръга на евентуалните му  купувачи.

При "Булгартабак" решенията за дивидент зависят само от моментния интерес на мажоритаря и въпреки високия им процент не може да се разчита на последователност при определянето им.

И така - през последните години компаниите на БФБ показват стабилност, успяват да инвестират и същевременно да разпределят дивиденти. Следването на ясна дивидентна политика е доказателство за инвеститорите, че бизнесът върви и че отношението на големите акционери към по-малките е положително и добронамерено. Това гради доверие между участниците на пазара, което все още не е на желаното ниво. Броят на дружествата с лоша дивидентна политика продължава да е голям. Но все пак - дано през следващите години вземат пример от компаниите с добри практики в това отношение. Това ще повиши възможностите за избор на пазара и със сигурност ще подобри отношението към тези акции.
 

*Авторът Орлин Стоев е финансов анализатор и борсов играч. Заглавието е на редакцията. Настоящият материал не представлява препоръка за покупко/продажба на ценни книжа