Инвестициите във фотоволтаични системи в България се увеличават все повече

Фотоволтаичният пазар претърпя едно доста бурно развитие в последните 10 години в глобален мащаб - основно поради зараждащата се тенденция на зелена енергия и намаляването на влиянието на глобалното затопляне. Редица държави предприеха мерки за развитие на фотоволтаичните системи като начин да се започне плавен преход към нисковъглеродна енергетика.

Десет години по-рано...

Технологиите през 2007 г. бяха доста скъпи и се налагаше значителна инвестиция, за да има смисъл това да се прави. Те не бяха толкова напреднали, имаше демонстративни, пилотни инсталации, с което се целеше да се покаже, че това е възможно и че работи.

"Днес ефективността на цялата система, на фотоволтаичните модули, на останалото оборудване е несравнима. Мощността на панелите се повиши с около 50-60%, с което те станаха по-ефективни. От друга страна, в редица държави на световно ниво мащабното инсталиране доведе до значителен спад в цените, които станаха доста конкурентни. Ако през 2009-2011 г. имахме инвестиция от порядъка на 2000-2500 евро на киловат, в момента имаме инвестиция от порядъка на 850 евро на инсталиран киловат. Тоест постигна се икономия от мащаб паралелно с развитие на технологичното ниво". Това коментира в интервю за Investor.bg Красен Матеев, оперативен директор на "Соларпро холдинг".

Ако се върнем назад - в България между 2010 г. и 2012 г. се инсталираха големи мощности, които тогава бяха сравнително скъпи и с голям капацитет. След това поради падането на цените те станаха достъпни и за ползване в домашни условия или в индустрията, където принципът е не за отдаване на произведената енергия към мрежата, а по-скоро за собствено потребление, тоест да заместват част от енергията, потребявана от конкретния обект.

В последните две години ръстът на този тип системи в България е значителен.

"Преди няколко години пазарът на фотоволтаичните системи беше предимно големи инсталации, чиито бизнес модел беше генерираната енергия да бъде подавана в мрежата на преференциални цени. Този модел вече се преобръща, тъй като инвестицията в този тип проекти е значително по-малка. Продуктът, който генерира електроенергията, стана значително по-конкурентен и на близка до пазарната цена на тази за електроенергията. Това довежда до модел, който вече не е нужно да бъде субсидиран чрез преференциална цена от конкретната държава, а на практика да бъде използван от клиентите в индустрията, да е близо до потреблението, като спестяването може да бъде между 30 - 60%", обясни Матеев.

Не трябва да се забравя разликата между колектори за топла вода и фотоволтаични системи, които генерират електричество. По неговите думи за едно домакинство пет киловата е една удачна като мощност система. Това е около 40 кв. метра покривна площ и инвестиция от порядъка на 1100-1200 евро на киловат, тоест 5,5 - 6 хил. евро за цялата система - инсталацията и пускането в работен режим на системата.

Увеличавайки мащаба, ако говорим за промишлеността и бизнеса, там ефектът е по-голям, тъй като начинът на потребление на енергията е предимно през деня. "Бизнесът работи нормално от 9 до 18 часа, когато слънцето пече, затова профилът на потребление е най-близък до профила на производство. Промишлеността потребява най-много енергия, когато е светлата част от денонощието, затова тогава се получава най-голям процент на съвпадение. Там инвестиция в системи с инсталирана мощност от 30 до 100 киловата е от порядъка на около 850 евро на киловат, тоест 80-85 хил. евро за една инсталация от 100 киловата", посочва Матеев.

Според него е важно да се разбере, че това не е нещо скъпо, нещо, което не може да се конкурира с останалите генераторни мощности като ВЕЦ, ТЕЦ, АЕЦ. "Този мит трябва да бъде опроверган. Това, което произвежда една фотоволтаична система като продукт, е със значително по-конкурентна себестойност в сравнение с един ТЕЦ или АЕЦ, именно заради този мащаб, развитието на технологията и спада на цените. В България престои да виждаме все повече фотоволтаични системи по покривите, поради простата причина, че възвръщаемостта на една такава инвестиция е между 6-8 години", категоричен е експертът.

Пазарът в България

Пазарът в България определено е инсталации както за домакинствата, така и за индустрията с по-голям мащаб - от порядъка между 200 киловата и няколко мегавата.

Гледайки съседни страни – Македония, Албания, Сърбия, там този модел за собственото потребление го има и все повече се развива, заради това, че спестяванията са реални. По отношение на големите инсталации, специално в Македония, предстои да започне да се провеждат тръжни процедури, където разпределителното дружество и държавата осигуряват определен капацитет и сигурност за изкупуването на електроенергията. Но цената, на която ще се генерира и изкупува тя от разпределителното дружество, е на базата на тръжна процедура. Предложената най-ниска цена печели търга за период между 10-15 години.

"Този модел е и най-често срещаният в региона и в цяла Европа. Преди 3-4 години имахме фиксирана цена за количество, което ще се произведе за 20 години. Сега тази цена не е фиксирана, а е на база определена от пазара – в момента в порядъка между 100-150 лв.

В България това го няма. Очаква се този модел да се развива в Македония и Полша ", заяви Матеев.

С опита, който успява да натрупа в последните години в България и в региона, „Соларпро холдинг“ е инсталирала фотоволтаични системи с малко над 100 мегавата мощност, като паралелно с това има развита структура за поддръжка на тези централи.

„На практика поддържаме около 80MWp в напълно различни региони в България, Македония, Румъния и Унгария. През всичките тези години от една страна направихме инсталации, а от друга страна видяхме как тези инсталации работят, какви са проблемите, добихме ноу-хау, което е ценно за бъдещи инвеститори, давайки си сметка кое си струва да се направи и кое не", обясни той.

Това добавя стойност при взимане на нов проект в друга държава, където този сектор те първа се развива. Типичен пример е Унгария, която от тази година се появи на картата на Европа, навлизайки на този сегмент.

В следващите две години основен пазар за големи инсталации с над един мегават инсталирана мощност ще е Унгария. " В страната има въведен механизъм за преференциална цена, която изкупува проектите за генерирана енергия. Държа да подчертая, че преференциалната цена е доста близка до пазарната - 105 евро на мегават час енергия, която се изкупува от разпределителните предприятия, докато на унгарската независима борса цената е от порядъка на 80-90 евро. Те планират да инсталират между 2000 и 3000 мегавата. Целта е и те да могат да изпълнят този изискван от ЕС процент, който за Унгария е 18% от брутното крайно потребление да бъде от възобновяеми източници", обясни Матеев.

Към края 2017 г. „Соларпро Холдинг“ отчита консолидирани нетни приходи от продажби в размер на 19,1 млн. лв., което представлява повишение със 73,54% на годишна база. Ръстът на продажбите е в резултат на стартирала дейност като доставчик на електроенергия за крайни клиенти в Македония и изпълнен проект за изграждане на фотоволтаична централа с капацитет от 1,8 MB в Унгария.

Финансовият резултат към 31 декември е печалба в размер на 1,9 млн. лв. Общата сума на активите е в размер на 98.2 млн. лв., като се повишава с 18,7%, а балансовата стойност на собствения капитал е 55,5 млн. лв.

Фотоволтаичната система е едната част от пъзела

От друга страна, отвъд големите инсталации, компанията се опитва да направи крачка и към „смарт билдинг“ сферата, която не остава извън тренда на възобновяема енергия и нисковъглеродна енергетика. Става дума за управление на разходите електроенергия, която може да предостави на клиентите цялостно решение.

Паралелно с това „Соларпро“ развива дейност, свързана с електромобилността, като от средата на миналата година е инсталирала за други компании над 45 зарядни станции за електромобили в България.

„Зарядните станции и електромобилите на практика се превръщат в един значителен консуматор за една сграда. Един стандартен работник идва в 8 часа на работа и си тръгва в 17 часа, тоест за него не е важно точно в кой период на деня ще си зареди електромобила. За него е важно в края на деня електромобилът да е зареден. Имайки от една страна потенциала на слънчевата енергия, тогава, когато слънцето грее най-много, ние трябва да направим така енергийния мениджмънт, че да стартираме зареждането в най-слънчевите часове от деня, използвайки по-евтина електроенергия от слънцето. Така изграждаме баланс между управление на производството и потреблението на електроенергия", обясни Матеев.

За извънградско шофиране на автомобила е необходимо да са налични бързозареждащи се станции, които да се инсталират по бензиностанциите, за да могат да покрият маршрутите предимно по магистралите. Зареждането става в рамките на 15 – 20 минути за бърза станция. "Соларпро холдинг" вече е инсталирала 14 бързозарядни станции в България, като очаква да инсталира още поне 40 бързозарядни станции през 2018 г.

"Те са ключът към възможността собствениците на електромобили да се придвижват свободно извън града. От тази година сме свидетели на едно доста бурно развитие на пазара на електромобили, където капацитетът на батериите вече е с около 50% по-голям в сравнение с тези, които имахме до момента. На практика пробегът може да достигне между 250 и 400 км на второ поколение електромобили, каквито има и у нас от средата на тази година", коментира оперативният директор на компанията.

Той прогнозира, че до средата на тази година ще има избор за обикновените хора между няколко модела и марки.

"Пазарът все още не е масов, но определено трендът се засилва значително. Статистиката показва около 100% ръст на броя на електромобилите в България в рамките на една година. Относно зарядните станции, нещата са като яйцето и кокошката - хората казват „то няма зарядни станции, защо да си купувам електромобил“, а инвеститорите казват „то няма електромобили, защо да слагаме зарядни станции“. За щастие имаме реални наблюдения през 2017 г., че от около 40 зарядни станции общо до края на миналата година в момента има над 100 в България", каза още Матеев.