Христо Христов: 2018 г. за БФБ ще премине в борба да се запази постигнатото

Определено 2017 г. може да бъде наречена годината на положителните очаквания. Някои се оказаха основателни, а други просто празни надежди. За българския капиталов пазар годината започна обещаващо с набраната инерция от края на 2016 г. Нагласите на инвеститорите бяха по-скоро, че след толкова дълъг ледников период единствено могат да се пожънат успехи на борсата, каквито си спомняха отпреди 10 години, пише анализаторът Христо Христов в свой анализ, публикуван в неговия личен блог „Икономика и общество“.

Проведеното от него 3-то проучване на профила на инвеститорите на БФБ показа, че зад положителните резултати, постигнати от акции, на БФБ стои солидна основа, която позволи положителният тренд да продължи във времето. Инвеститорите имат балансирани очаквания за възвръщаемостта, която могат да постигнат, което е предпоставка да смятаме, че спекулативните средства, търсещи бързи и големи печалби, са много малка част от пазара. Оттук се налага и изводът, че моментните цени на акциите са в по-голяма степен отразяващи реалното представяне на компаниите, отколкото балонизирани като стойност.

Най-основният проблем пред БФБ според инвеститорите, участвали в проучването, е ниската ликвидност. Той се изтъква от 79,7% от анкетираните през 2017 г. От януари до ноември на БФБ-София се отчита ръст от над 50% в броя на осъществените сделки, както и 101% ръст при оборота. Стойностите от 2016 г. бяха достигнати още в средата на 2017 г. Въпреки че пречката на ниската ликвидност изглеждаше преодоляна, втората половина на годината се характеризира с доста по-вяла търговия и консолидация на постигнатите до лятото нива.

Основният бенчмарк SOFIX завършва 2017 г. с ръст от малко над 15% до 676 пункта, като към края на лятото бе достигнал и до 733,4 пункта, реализирайки ръст от началото на годината от над 25%.

Графика: Движение на SOFIX през последната година, Investor.bg

Какво обаче ни препъна по пътя на възстановяването?

Липсваха така дългоочакваните чужди инвеститори. Инвеститорите в страната разполагат с малки по обем ресурси, които да успеят да задвижат търговията и да я ускорят, а чуждите инвестиции в България за първото полугодие се свиха почти наполовина, като обемът им се понижи до скромните 405 млн. евро през лятото.

Дори положителните икономически резултати не привлякоха вниманието на международните инвеститори. Всички основни икономически показатели сочат, че 2017 г. ще бъде най-добрата за българската икономика през последните 9 години. Изминалата година постави много "рекорди" от началото на кризата - най-ниска безработица, най-висок коефициент на заетост, най-бърз ръст на средната заплата, бюджет без дефицит, най-ниски лихви за бизнес и домакинства. Кредитирането се ускори до средно около 5% на годишна база.

Въпреки всичко това новите инвеститори продължиха да бъдат митични създания на БФБ. От една страна през 2017 г. не видяхме нито едно първично публично предлагане (IPO). Липсата на нови компании, които да се превърнат в ракетоносители за целия пазар, оказва сериозен натиск върху инвестиционните решения. През втората половина на годината се заговори за въвеждането на ваучери за малките и средни предприятия (МСП), които желаят да наберат ресурс от свободния пазар. Въвеждането им през 2018 г. би могло да раздвижи по-осезаемо пазара.

Тук обаче трябва да отбележим, че ниските лихви по кредитите правят търсенето на средства от пазара в известен смисъл не толкова добро финансово решение. Така че интересът към този механизъм на Министерството на икономиката едва ли ще бъде голям, очаква Христов.

От 2017 г. Централен депозитар АД публикува данни за броя акционери на публичните дружества. Към края на годината статистиката отчита намаляване на броя инвестиращи в български акции. Някои компании като Елана Агрокредит и Сирма груп увеличават своите акционери, но при други като Евроинс АД те намаляват, посочва анализаторът.

Към момента тези данни обаче не дават определена посока. Разбира се, намаляването на броя инвеститори означава, че част от тях намират по-доходоносни алтернативи за реализиране на доходност и се насочват към тях. От друга страна обаче концентрацията на акции в по-малък брой инвеститори е предпоставка за увеличаване на цената, защото предлагането на акции се свива.

Големите очаквания, че първият български борсово търгуван фонд (ETF) ще бъде листнат на Лондонската борса и ще може да набира и препраща средства към нашия капиталов пазар, се оказаха не толкова бързо реализируеми. Проблемът бе най-вече технически, а спънката в трансграничен сетълмент. Въпреки това фонд мениджърите от Експат Асет Мениджмънт не се отказаха от идеята си да създадат инструмент, който да се превърне във финансова магистрала на средства към родния пазар. Само преди няколко дни стана ясно, че индексният фонд върху SOFIX получи регистрация за търговия на Frankfurt Stock Exchange. Търговията на борсата в Германия ще стартира на 10 януари 2018 г. По този начин индексният фонд върху SOFIX се превърна в първия български инструмент, регистриран за търговия на голям западен пазар. Всичко това създава потенциал през следващата година да видим ръст на SOFIX дори над 1000 пункта.

Големият въпрос обаче е дали това ще бъде достатъчно, за да се събуди родният пазар?

От икономическа гледна точка добрите новини се очаква да се запазят и през следващата година. Според „Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2018–2020 г.“ очакванията на правителството са годишният темп на растеж на вземанията от частния сектор в края на 2017 г. да бъде около 4,7%, като този за домакинствата ще бъде по-висок (6,3%). В периода 2018-2020 г. кредитирането за частния сектор ще продължи да се ускорява в синхрон с предвижданията за повишаване на икономическата активност, съпътствано от нарастване на потреблението на домакинствата и ускорение на растежа на инвестициите.

Определено 2018 г. ще мине не толкова под знака на постигане на нови върхове, а под борбата да се запази постигнатото, прогнозира Христов.

Според него обаче обстановката остава взривоопасна. Ако Expat Bulgaria SOFIX UCITS ETF успее да насочи достатъчен обем от средства към българския капиталов пазар, може да видим повтаряне на положителните сценарии, които наблюдавахме в други сектори като имотния или банковия. Те изоставаха няколко години от общата тенденция на подем на икономиката и едва през последните 12-18 месеца наваксаха с бързи темпове това изоставане. Ръстовете, които реализираха за кратко време цените на имотите, накараха много хора да направят аналогии със създаване нов ценови балон. За БФБ този сценарий също е реално осъществим, но условията и предпоставките за него не са малко.

Предпоставка за голяма доза резервираност към 2018 г. създават и политическите препятствия. Ротационното председателство може да донесе редица перспективи на страната ни, но към момента даваните заявки са по-скоро, че то ще бъде жертва на вътрешнополитическите боричкания и инструмент за натиск над властта. Опозиционните и извънпарламентарно представените партии се стягат за нови протести срещу правителството. Дали те ще доведат до нови избори и ще остане ли пак страната на автопилот, трудно може да се предположи, но със сигурност това би бил най-неблагоприятният сценарий.

*Анализът има информационен характер и не представлява препоръка за покупко-продажба на акции или друг вид инвестиции.