Новите правила за ЕС за капиталовите пазари - катализатор или не за БФБ?

Нови правила, насочени към намаляване на основните регулаторни препятствия пред компаниите, когато издават акции и дългови ценни книжа, бяха приети тази седмица на европейско ниво.

В замяна на Директива 2003/71/EC новите правила се стремят да опростят административните задължения, свързани с публикуването на проспекти. За да коментират мерките и въпроса ще тласнат ли те повече български компании към Българската фондова борса (БФБ), разговаряхме с анализатори, брокери и консултанти от водещи инвестиционни посредници в страната.

„Новите правила несъмнено са стъпка в посока на това да се популяризира капиталовият пазар като източник на финансиране сред малките и средни предприятия (МСП), които засега остават встрани от тази възможност. В контекста на българските условия това е от особено значение, тъй като банковото кредитиране остава основен източник на финансиране за МСП в страната. Новите правила предвиждат редица облекчения за по-малки публични предлагания, като основната цел на направените промени е да се облекчи административната и финансова тежест на процеса, която досега е спирала по-малките компании от това да търсят финансиране през борсата“, коментира финансовият анализатор на „София интернешънъл секюритиз“ (СИС) Михаела Ранчинска.

В същото време не трябва да пропускаме какъв ще бъде интересът на публиката към подобен род компании, подчерта от своя страна Мирослав Стоянов, директор „Инвестиционно банкиране“ на ЕЛАНА Трейдинг, тъй като според него от гледна точка на институционални инвеститори подобни инвестиции рядко биха представлявали интерес заради ограничения за размер и последваща ликвидност.

Друга промяна, предприета с новия регламент, която се оценява като позитивна за българския пазар, е въвеждането на по-облекчени процедури и възможност за по-бързо одобрение при вторични публични предлагания и при емисии на емитенти, които редовно набират финансиране през капиталовия пазар.

"Макар тези промени да имат потенциал за популяризиране на БФБ – София сред емитенти и инвеститори, тепърва предстои да видим как и в какви срокове те ще бъдат транспонирани в нашата нормативна уредба", коментира Ранчинска. По думите й в това отношение предизвикателството пред българските законотворци и регулатори е голямо, тъй като създаването на по-благоприятна пазарна среда за емитентите не трябва да се случва за сметка на защитата на инвеститорите.

„В този смисъл считаме, че запазването на достъпа на последните до актуална и достатъчно подробна информация относно емитентите и предлаганите ценни книжа е от основно значение за оценка на рисковете, поемани от инвеститорите, поддържането на доверието в българския капиталов пазар, а оттам – и за крайния успех на предложените инициативи“, подчерта тя.

Важно е да се отбележи, че в България вече са предприети стъпки за прилагането на тези мерки в една или друга степен.

„Извършените промени на Европейско ниво и посоката, в която се тласкат емитентите, са верни и смея да твърдя, че в известна степен българската инвестиционна общност, в лицето на Комисията за финансов надзор (КФН), браншовите организации БАЛИП, БАУД, АББ и др., ги предлага и са застъпени в частност в предстоящите промени на Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, който предстои да бъде съгласуван и внесен в Народното събрание“, коментира управителят на Първа Финансова Брокерска Къща (ПФБК) Стоян Николов.

Той изтъкна още, че в България от края на миналата година функционира съвет за капиталовите пазари, чиято цел препокрива идеите и насоките на Европейската комисия. „В голяма степен се приеха инициативи за именно подобни облекчени процедури за емитенти, съдействие от страна на институциите, най-вече от Комисията за финансов надзор, която ясно декларира готовността си за партньорски взаимоотношения с всички участници на капиталовия пазар. В този смисъл стимулирането на нови емитенти при облекчени условия за листване и емитиране на инструменти на фондовата борса са положителни, подкрепяни от инвеститорската общност и най-важното, вече са предприети стъпки в България за прилагането им в една или друга степен“, подчерта Николов. 

Разбира се, един европейски регламент не би могъл да реши всички проблеми на БФБ-София, но е една стъпка в посока привличането на нови емитенти и облекчаването на „борсовия живот“ на дружествата, които вече присъстват на нашата борса.

„Пред всяка компания, взела подобно решение за листване, препятствията са различни в зависимост от нейния размер, вътрешни процедури и отчетност, наличие на квалифициран екип, перспективи за растеж и редица други фактори. Някои от тях касаят административната тежест на публичния статут, други вида на инвеститори, които могат да бъда привлечени, трети желанието на компанията за спазване на принципите за добро корпоративно управление“, обясни Мирослав Стоянов. В този смисъл по думите му новият регламент може да намали някои от тези пречки, но не е коректно да го определим като катализатор за новолистнати компании.

Редица спънки все още остават.

„Съществуват някои обективни обстоятелства, които на чисто икономическо ниво възпрепятстват дружествата от листване на борсата, като ниските лихвени нива в цял свят, в това число евтино финансиране на предприятията с банкови заеми, наличието на огромен свободен финансов ресурс или варианти за дялово инвестиране в непублични компании и други подобни алтернативи на публично финансиране на бизнеса чрез борсата“, посочи Стоян Николов.

„В този смисъл финансовите разходи и административните ангажименти, свързани с излизането на борсата, макар и значителни, надали са основната спирачка пред това дружества да набират средства през българския капиталов пазар“, допълва неговото мнение анализаторът на София Интернешънъл секюритиз.

Според нея по-скоро българският бизнес като че ли все още остава неубеден в ползите от публичния статут и страни от БФБ - София.

„От своя страна инвеститорите подхождат предпазливо към нови емитенти на пазара и очакват гаранции, че интересите им като миноритарни акционери ще бъдат защитени. Тук ролята на регулатора в лицето на Комисията за финансов надзор е ключова“, подчерта Ранчинска.

По думите й съвсем отделен проблем е, че въпреки някои положителни тенденции през изминалата година, българският пазар остава слабо ликвиден и плитък и „по-малки емисии надали имат потенциала да привлекат интереса на големите институционални инвеститори, да не говорим за чуждестранни такива“.