Как маркет-мейкърът ще котира ETF върху SOFIX?

По време на семинара вчера, бе изказано мнение, че маркет-мейкърът ще губи в подобни ситуации. На практика обаче това няма да стане, защото той не е длъжен да държи огромни оферти, само такива за минимум 2 500 лв. Също така комисионните са му наполовина от стандартните на БФБ-София.

Затова при първата вълна от продажби той ще се окаже с книжа за 2 500 лв. на цена от 95 лв. (при текуща стойност на SOFIX от 100 пункта). Маркет-мейкърът веднага може да ги оферира за продажба на 95,1 лв., където някой вероятно ще ги купи, защото там има отстъпка от 4,9% спрямо текущата стойност на акцията.

Също така маркет-мейкърът може да върне тези книжа на ETF (да поиска обратно изкупуване) и ETF-а да разпродаде 15-те акции на SOFIX на пазара, с което вероятно няма да свали индекса с чак 4,9%.
Тоест маркет-мейкърът има възможности за маневри. 

Аналогично, когато има превес на търсенето, маркет-мейкърът може да вдигне оферта купува с 5% над текущата стойност на SOFIX, а оферта продава с 10% над текущата на SOFIX. Така продавайки с 10% над текущата на SOFIX, маркет-мейкърът ще може да поиска издаването на нови книжа от фонда, при което фондът ще си купи акции, но едва ли ще вдигне цените на акциите и индекса с цели 10%.

„Голямата опасност е ако при всяко обратно изкупуване или издаване на книжа се налага купуване/продаване на акции от 15-те компании в SOFIX. Това ще съсипе фонда, като намали стойността му, защото той постоянно ще губи продавайки евтино (на най-добра оферта купува и под нея) и купувайки скъпо (от най-добрата оферта продава или по-скъпо). Именно затова трябва фондът да е конструиран така, че само маркет-мейкърът да прави заявки за обратно изкупуване или заявки за емитиране на ценни книжа“, заяви Мариян Йорданов на лекцията.

Мнението на анализаторa на Investor.bg не бе подкрепено от фонд мениджърите.

Според някои от тях трябва да се набляга на старият метод на работа, а именно на договорните фондове, където търговията е на гише с право на всеки да заяви изкупуване или издаване. Според тях трябва да може когато поръчката за теглене е прекалено голяма, да може вложителят да получи не пари, а портфейл от акции на дружествата в SOFIX. И обратно - вместо с пари да може да влезе във фонда, влагайки акции на SOFIX.

Според Мариян Йорданов не трябва ETF-ът да е като сега съществуващите договорни фондове. Напротив, при него маркет-мейкърът е важният и той трябва да свърши работата, а не ETF-ът да излиза на пазара всеки ден и да търгува акциите в SOFIX.

Беше изказано и мнение, че няма да има желаещи да плащат скъпия спред от общо 5%, котиран от маркет-мейкъра.

Според Мариян Йорданов реалният спред ще е доста по-нисък, първо защото маркет-мейкърът може да го свие до 1% или под 1%. Също така спекулантите ще се заиграят с маркет-мейкъра и ще стопят спреда със своите оферти. Не на последно място влияние ще окажат и дългосрочните инвеститори, които ще купуват и продават и именно те ще плащат разхода за спред.

Допълнителна игра с котировките на ETF-а ще има при бързи изменения на SOFIX.

Целта на маркет-мейкъра е да прави много сделки и да печели от тях, като с инвентар от примерно 1 млн. дялове може би ще формира годишен оборот от 5, 20 или 50 млн. дяла.

“Сигурен съм, че имате конструирани модели на ETF и поведение на маркет-мейкър, но няма да кажете преди да видим решението на КФН за първия български борсово търгуван фонд. Очаквам всички да следят котировките на маркет-мейкъра и да тълкуват дали има превес на покупките или на продажбите, което ще е изпреварващ индикатор за SOFIX “, завърши Йорданов презентацията си пред фонд мениджърите.

Свързани компании: