Нова методология за грешно изчислявания SOFIX или смяна с BGTR30?

Какво да бъде бъдещето на компрометирания SOFIX? Нова методология едва 6 месеца след провала на последната, или замяна от BGTR30 като основен индекс на БФБ-София?

Това са част от въпросите, които възникват след скандала с грешния състав на SOFIX в продължение на 6 месеца.

Свободнотъргуемият обем акции (free-float) се оказва проблем не само поради риска от грешни данни, но и поради лесното му манипулиране и това, че фиксирането му на 5% е твърде далеч от българските условия.

В последните седмици free-float-ът при някои компании се увеличи значително, включително след репо-сделки (вид кредитиране), които не водят до трайна промяна на собствеността.

Създават се условия за трайно манипулиране на състава на SOFIX чрез манипулиране на free-float-a.

Какво представлява free-float-ът?

Това е делът на акционерите с дял от под 5%, тоест малките акционери. Нима акционерите с дял над 5% не търгуват? Нима те не могат да продадат всичките си акции за 1 ден на някой голям акционер например? Какъв е тогава смисъла от показателя free-float?

И защо акционери с под 5% да са малки, а не такива с под 2%, или дори с под 0,1%?

Дали БФБ-София трябва да се върне към старата си методология, когато не използваше free-float и съответно пазарната му капитализация? Проблемът в такава ситуация е това, че компании извън вниманието на пазарните участници, но с голяма капитализация, лесно ще влизат в индекса.

Съществува вариант БФБ директно да се откаже от SOFIX като основен индекс и да приеме за такъв BGTR30, който е базиран в равна степен на брой сделки, оборот, пазарна капитализация и free-float. Това също има своите минуси.

В BGTR30 компаниите са с равни тегла от по 3%, докато в реалността няколко компании доминират пазара. Така индексът не би дал реално отражение на пазара.

Другият водещ индекс - BG40, е ценово претеглен и компания с цена 100 лв./акция е много по тежка от компания с цена на акция от 1 лв., въпреки че може втората да е с по-голяма капитализация. Затова именно BG40 е най-непредставителен.

Има идеи компаниите в SOFIX да бъдат фиксирани и да не се променят, което води до различни активности в седмиците преди смяна на състава, но това би намалило представителността му, защото с времето нови компании ще бъдат на мода сред инвеститорите.

Може би най-добрият вариант е SOFIX да остане със сегашната методология, но като free-float да се приемат акции с дял под 1% или дори 0,1%. Защото само пакет от под 0,1% може да се продаде бързо и лесно. Всеки по-голям пакет е по-бавно продаваем и следователно не отговаря точно на понятието free-float.

Стойността от под 5%, която се приема за free-float в момента е измислена, за нея липсва каквато и да е обосновка.

При Софарма например 0,1% е 132 000 акции или около 600 000 лв., тоест дори 0,1% е доста голям дял на фона на обемите, търгувани на БФБ-София. Сумата от 600 хил. лв. е пет пъти по-голяма от среднодневния оборот с акции на дружеството за последните 12 месеца, който възлиза на 129 хил. лв.

Тоест, дори акционер с дял от едва 0,1%, трябва да продава в продължение на 5 дни, за да излезе от позицията, освен ако не уговори купувач на целия пакет, което традиционно става по телефона.

Ако free-float критерият падне до 0,1% от капитала, големите акционери няма да могат да прехвърлят акции на други лица, за да го увеличат, защото за да го увеличат с 5%, трябва да намерят над 50 доверени лица. Това не само, че ще е трудно, но и ще бъде очебийно, особено ако Централен депозитар започне да обявява акционерите с дял от над 0,1%.

Границата може да е субективна и за по-неликвидни компании да бъде свалена и до 0,01%, ако среднодневният изтъргуван обем е 0,01%. Ако на ден се търгуват 100% от капитала, то може да се приеме, че free-float-а е 100%, защото и мажоритарен акционер ще може да продаде в рамките на 1 ден.

Ще са необходими обаче гаранции, че Централен депозитар може да се справи с изчислението на подобен free-float.

Така ще се избегне и проблемът със свързаността и заинтересоваността на акционерите, която Централен депозитар едва ли ще може да проследи, защото тя може да е по линия на общ акционер, дъщерно дружество, член на съвета на директорите, голям клиент, родови връзки и други.

Сега свързаността не се отчита при изчисляването на free-float-a.