Пенсионните фондове купуват БГ акции, но не по начина, удобен на БГ спекулантите

Често се пише, че пенсионните фондове не купуват български акции. Пенсионните фондове обаче са си на българския пазар и доказателствата са много. Може би щеше да са още повече, ако имаше предлагане на пакети, атрактивни за пенсионните фондове.

Покупки в БенчМарк фонд имоти АДСИЦ от фондовете на Ай Ен Джи, в ЕЛАРГ ФЗЗ АДСИЦ от фондове на Алианц и Доверие, в ЕМКА от Алианц, във Феърплей пропъртис АДСИЦ от Доверие са само откриваемите без усилие примери. Ако бъдат прегледани всички доклади на дружества, сигурно ще се видят и още примери.

Въпреки това се твърди, че пенсионните фондове не купуват български акции.

На първо място обаче те купуват големи пакети, действайки като кредитор от последна инстанция (като Фед в САЩ), както купиха от пакета на Landsbanki в БенчМарк фонд имоти АДСИЦ на дъното от 14 ст. и във Феърплей пропъртис АДСИЦ на 26 ст. По текущите цени от двете сделки вече са с по около 30% доходност.

Те купуват основно големи пакети. И това не е случайно. Общо имат около 4 млрд. лв. активи и покупка за 200 лв. няма да се усети в баланса. Също така, всяко пенсионноосигурително дружество има по едва 2-3 фонд мениджъра (анализатора) и те нямат време да се занимават с мини сделки.

Друго характерно за пенсионните фондове е, че те не движат цените. Оставят пазара да ги движи и купуват големите пакети. Така беше и през 2007 г. и преди това, когато не пенсионните фондове, а хилядите напористи спекуланти вдигнаха цените на акциите.

Самите пенсионни фондове са с дългосрочен хоризонт, от например 20 години. Те нямат интерес от вдигане на цените сега. Имат интерес да съберат пакети от добри, според тях дружества, на текущи цени.

Текущата доходност ги интересуваше преди, когато имаха основно български акции и преоценката им влияеше върху привличането на служебно разпределени лица. В момента това не е фактор, тъй като ефектът от увеличаване на стойността на даден актив е еднократен спрямо средната доходност на пенсионните фондове (не може да се увеличава до безкрайност и в следващите периоди), като повечето активи на пенсионните фондове са вложени в чужбина.

Последното е логично, защото няма как да бъдат вложени огромните им пари на малката БФБ-София. Все пак пенсионните фондове се опитват да имат 5-10% годишна доходност, за да пазят поведение пред осигурените и правителството, което показа, че може да им вземе парите, които управляват.

Характерно за пенсионните фондове също е, че те се следят един друг. В последните години на няколко пенсионноосигурителни дружества се наложи да внасят от своите пари във фондовете в полза на осигурените, тъй като имаха доходност, по-ниска от определената според Кодекса за социално осигуряване. А това се случи, защото имаха много голям относителен дял на вложенията в БФБ спрямо средния за фондовете и при спадовете през 2008 г. те отчетоха по-голяма отрицателна доходност.

Затова малките пенсионни фондове вече се стремят да следват средното участие в рискови активи за сектора, тоест следват големите пенсионни фондове.

Реално изречението „Пенсионните фондове не инвестират на БФБ-София” може да бъде заменено с други, вероятно по-правилни изречения, например „ПФ не искат да местят цените на БФБ”, „ПФ не купуват от дружествата, от които имам акции”, „ПФ не купуват, защото не им се предлагат големи пакети”, „ПФ не вдигат цените, защото имат дългосрочен хоризонт, а сега ще се опитат да купят големи пакети на текущите цени”.

Не може да се пренебрегне фактът, че за някои дружества пенсионните фондове направиха компромис с първоначалните си планове и вдигнаха лимитите си за инвестиции в тях. Така вече има дружества на БФБ-София, в които даден пенсионен фонд държи над 5% или дружества, в които 3-те пенсионни фонда на едно пенсионно-осигурително дружество държат над 11%. Това определено не е портфейлна инвестиция, а се приближава към контролен пакет.

Вече всички пенсионни фондове са стараят да следват средната доходност и портфейл за сектора, тоест да следват двата големи фонда. Големите фондове са Доверие и Алианц България, които са дългосрочни инвеститори и не търсят доходност от 50-100% на година, както някои спекуланти.

Цените на акциите на БФБ-София, както преди и по време на кризата, така и след нея, ще се движат от спекулантите. Те са хиляди пъти повече от броя на пенсионните мениджъри, сред тях има стотици пъти повече по-алчни или по-страхливи инвеститори, което ги кара да изкупуват мощно (вдигайки цените) или да разпродават панически (срутвайки цените).

Пенсионните фондове ще се включват в цените, формирани от спекулантите.

Затова бъдещето на цените на БФБ-София е в ръцете на спекулантите, като тук се включват и чуждестранните инвеститори. Просто шансът агресивна стратегия да се появи в два играча (Доверие и Алианц) е хиляда пъти по-малък, отколкото да се появи в другите инвеститори, защото просто те са повече, пък и профилът на много от тях е агресивен.

Измененията на портфейлите на пенсионните фондове през 2010 г. ще бъдат публикувани на 31 март 2011 г. и тогава ще се види какво са купували и продавали.

* Материалът е с аналитичен характер и не е препоръка за покупко-продажба на ценни книжа.