Мартин Хинтерегер: Спасението за БФБ е в двойните листвания

Мартин Хинтерегер е роден през 1970. Завършва Бизнес Администрация във Виена през 1993, след което в продължение на 5 години работи в областта на корпоративните финанси в днешния отдел за инвестиционно банкиране на UniCredit / Bank Austria.

След това той се присъединява към Erste Bank, за да изгради екипът за фондови пазари на банката, който през последните 12 години се превръща в номер 1 за Австрия и е водещ играч в целия регион на Централна и Източна Европа.

Днес Хинтерегер отговаря за операциите на фондовите пазари на цялата банкова група и е ангажиран с инвестиционното банкиране на основните пазари на групата – Австрия, Чехия, Словакия, Полша, Словения, Хърватия, Сърбия, Румъния, Турция и Украйна.

Investor.bg се обърна със следните въпроси към Мартин Хинтерегер, който бе участник в кръгла маса на тема „Вашият успешен бизнес в Австрия“, организирана от правната кантора Wolf Theiss.

- Г-н Хинтерегер, кои развиващи се пазари представляват интерес за групата на Erste Bank и България сред тях ли е?

Основните ни пазари са Австрия, Полша (по-скоро инвестиционно, отколкото търговско банкиране), Румъния и все повече Турция.

Турция и Полша са най-активните развиващи се пазари в момента. Полша така и не изпадна в рецесия, а Турция има голямо бъдеще заради младото си население. Около половината от него е под 30 години, което представлява огромно демографско предимство. Свидетели сме на сериозни капиталови потоци към фондовия пазар на страната и той е може би малко надценен, но все още с чудесни перспективи.

Полша привлича доста инвестиции, Румъния се събужда, благодарение на мащабната приватизационна програма чрез борсата, която предстои в идните месеци и години. Това ще постави страната на картата на много големи международни инвеститори. Тя вече се рекламира много активно на запад.

Румъния вече е една стъпка пред България. Със своята приватизационна програма и задаващите се реформи на местния фондов пазар, страната показва, че значимостта на финансовия пазар е осъзната - нещо, което не важи в същата степен за България.

Тук не виждам инициатива за съживяване на пазара. Дневният оборот на борсата е под милион евро, на практика липсва облигационен пазар. Много е трудно икономиката да се финансира чрез капиталовия пазар.

Румънският пазар определено е по-развит от българския, макар че и там има какво да се подобрява. Основната разлика е в осъзнаването на нуждата от развитие на пазара от политиците, регулаторите и участниците на пазара. Всички те се опитват да го доближат до западните пазари.

- Какво е необходимо да се направи, за да бъде преодолян проблемът с ниската ликвидност на българската борса?

Единственото нещо, което може да раздвижи пазара, са двойните листвания. Привличане на компании на борсата и листването им и на чужда такава – било Варшава, Виена, Лондон, Франкфурт или друга.

Основната ликвидност на двойно листнатите компании ще е на тези борси, но някаква част от ликвидността ще остане в София. Освен това, по този начин инвеститорите на чуждите борси ще разберат, че в България има фондов пазар. Това е единственият начин постепенно да се развие местният пазар. Румънците поемат точно по този път.

България не може да разчита на местните инвеститори, за разлика от Турция или Полша например. Затова двойните листвания са единственото решение за България, като Варшава и Виена са най-подходящи, тъй като имат достатъчно ликвидност, като същевременно българските компании на тези борси ще бъдат видими, за разлика от Лондон и Франкфурт, които са прекалено големи пазари.

- Виена или Варшава е по-добро място за двойните листвания?

Те са донякъде сравними. И двете са много професионални борси. Виенската борса в момента има повече чуждестранни членове, но пък Варшавската привлича повече IPO-та, заради голямата инвеститорска маса.

Полската борса има предимството, че зад гърба си има местните инвеститори, но за чуждите публични компании е трудно да се регистрират там. Прехвърлянето на проспекта трябва да стане на полски, както и периодичното представяне на повечето отчети след това. Освен това полските регулаторни органи не са от най-експедитивните.

В този смисъл Виенската борса е по-доброто място. Тя е „по-международна“. Там всичко може да се прави на английски, а и регулаторната среда е по-комфортна.

Всяка компания трябва да реши сама. Двете борси имат своите предимства и недостатъци. Това съветваме нашите български клиенти.

- Колко важна е ролята на местните институционални инвеститори на развиващите се пазари в Европа?

В Австрия и Полша пенсионните фондове трябва да инвестират определен дял от активите си в акции, и повечето от тези средства се насочват към местните борси.

Взаимните и пенсионните фондове в Австрия трябва да инвестират на пазари, чиято пазарна капитализация е под 40% от БВП. Това на практика стеснява кръга до Австрия, Португалия и Гърция, като фондовете естествено избират местния пазар.

В Полша изискването е много по-строго – местните фондове са длъжни да инвестират 95% от активите си на Варшавската борса, което, разбира се, е огромен тласък за пазара.

Румънските пенсионни фондове, чиито активи бързо набъбват, също са длъжни да инвестират по-голямата част от средствата си в страната. Това важи и за специалните инвестиционни фондове (CIFs). Освен това огромният държавен инвестиционен фонд на Румъния понастоящем инвестира предимно в страната, а в чужбина - само в компании, които притежават румънски такива или имат местен бизнес.

- Към какъв фрийфлоут трябва да се стремим на нашата борса?

Големите институционални инвеститори не биха влезли в позиция, от която трудно могат да излязат. Много от тях имат правила, според които трябва да могат да ликвидират инвестицията си в рамките на няколко дни, без това да поражда пазарен натиск. Това определено не е възможно на БФБ.

От гледна точка на компаниите е добре поне една трета от акциите им да се търгуват свободно на пазара. Така те дават знак, че желаят публичността. В абсолютен размер е желателно фрийфлоутът да е поне 70-80 млн. евро. Знам, че това е сериозна цифра за българския пазар, но в чужбина IPO-та от този порядък се смятат за малки сделки.

- Добър ли е моментът за инвестиране на борсата за дребните инвеститори?

Цялата 2010 беше добра за влизане на пазара, а 2009 бе още по-добра. Надявам се, че българските инвеститори не са пропуснали това.

Аз лично инвестирам, но не толкова в Западна Европа. Предпочитаме развиващите се пазари като Турция, Азия също, Африка. Това са пазарите с реален растеж. Централна и Източна Европа също е привлекателна, но трябва да се подбират компаниите. Не бих инвестирал в целия пазар. Може би е малко късно за това в Източна Европа.

- Мислите ли, че опасността от нова рецесия в САЩ или Европа си е отишла?

Има такива знаци. Икономиките постепенно растат и към момента не смятаме, че съществува реална опасност от нова рецесия, като за Европа и Азия сме сигурни, а за САЩ – не чак толкова.

Щатската икономика е много зависима от потребителските нагласи, които е трудно да бъдат прогнозирани, но понастоящем няма предпоставки за нова рецесия дори и в САЩ.

- Задава ли се краят на дълговата криза в Европа?

Определено не. Той ще дойде най-рано след две-три години. Затънали сме здравата! Това е толкова дълбока криза, че краят й не може да дойде толкова бързо.

Предстои ни да видим още неприятности – Гърция не ги е избегнала, както и Исландия, Ирландия, Португалия и Испания. Техните задължения трябва по някакъв начин да бъдат рефинансирани.

Решаващ ще е начинът, по който това ще се прави - ако те охладят икономиките си прекалено, това може да е проблем. Разчитаме на предпазливия подход на правителствата да не допуснат това.

- Какво влияние оказват валутните интервенции на централните банки, на каквито сме свидетели напоследък, върху инвеститорите?

Винаги някои страни по един или друг начин се стремят да влияят върху валутните курсове, но това е възможно само в краткосрочен план. Пазарът в крайна сметка неутрализира тези опити. Те никога не са били дългосрочно решение.

Загрижен съм по-скоро за еврото, което неочаквано бързо отново стигна 1,40 долара. Това затруднява европейския износ и би могло да доведе до охлаждане на европейските иконоимики.