Lamborghini - една колекционерска страст

Когато през 1960 година Феручио Ламборджини се връща вкъщи от офиса на Енцо Ферари ядосан заради счупен съединител на колата си Ferrari 250 GT, едва ли самият той е предполагал, че в желанието си да поправи сам возилото е на път да създаде марката, която ще се превърне в символ на лукса, ще разпали колекционерски страсти, ще вдъхнови редица автомобилни дизайнери и ще събере хиляди почитатели от целия свят.

 

Историята на Lamborghini започва като на шега от завода за трактори на Феручио Ламборджини. Когато съединителят на неговото Ферари се поврежда, Феручио получава от Енцо самонадеяния отговор – „Гледай си бизнеса с трактори, остави спортните автомобили на тези, които разбират от тях. Проблемът в колата ти не е заради лоша изработка, дължи се по-скоро на шофьора“.

 

Прибирайки се вкъщи, Феручио с изненада вижда, че скоростната кутия на Ферари е същата, каквато ползва той за тракторите си. Това го окуражава да смени сам частта и вдъхновен от откритието си се обръща към талантите в автомобилната индустрия Джиото Бицерини, Жан Паоло Далара и Боб Валас, с помощта на които изработва дебюта си – Lamborghini 350GT. Идеята на тази кола е да е удобна за дълго пътуване и тя се превръща в истински конкурент на автомобилите на Ферари. 

След дебюта на пазара излиза Lamborghini 400GT. Печалбите от продажбите на този модел дават достатъчно капитал на Феручио да се впусне в предизвикателството да разработи първата си спортна кола. Резултатите не закъсняват и през 1965 г. на изложение в Торино бива представена базата за новото Lamborghini Miura – петстепенна ръчна скоростна кутия, двуместно купе, 12-цилиндров V-образен двигател, максимална скорост 276 км/ч, разход 19 литра на 100 км. Интересното на този модел е, че резервоарът на колата е в предната й част, което прави управлението трудно при намаляване на количеството бензин (колата се олекотява).

Името на модела Miura идва от испанското ранчо Миура, отглеждащо бикове, които са всеизвестни със силно развития си инстинкт за агресивно нападение. Този модел в момента може да се намери за „скромната” сума от $70 000-$80 000 и представлява голям интерес за колекционерите. Вратите на колата изглеждат като рогата на бик, когато са широко отворени (емблемата на Lamborghini също наподобява разярен бик).

 

Тук е мястото да се спомене, че моделите на Lamborghini, включително емблемата на марката, са обвързани с имена на бикове, кориди и известни бикоборци.

 

Lamborghini Espada е следващият модел, който създава екипът на Феручио. Това е четириместна кола с две врати, четирилитров, 12-цилиндров V-образен двигател. Особеното на модела е вторият заден прозорец, разположен точно над стоповете, а името на колата идва от испанската дума за мечовете, с които се пробождат биковете на корида.

 

Lamborghini Countach е създаден през 1971 година. Аеродинамичният автомобил се отличава с изключителна лекота и здравина. Дизайнът се състои от трапецовидни и плоски панели, вратите се отварят нагоре, което се превръща в традиция за Ламборджини и става модел за подражание на бъдещите произведения на марката.

 

През следващата година компанията има големи финансови проблеми – солидна поръчка за трактори е отказана, което носи огромни загуби. Колите, които Lamborghini произвежда, се продават в бройки от по сто-двеста автомобила. Това прави печалбите от тях недостатъчни за развитие само на автомобилен бизнес, но същевременно на тези редки продажби се дължи лимитираната серия на почти всички модели на марката и високата им колекционерска стойност в наши дни. Феручио Ламборджини се принуждава да продаде част от акциите на фирмата за трактори на Фиат. С течение на времето бизнесът е завзет от SAME. Трактори на Lamborghini се продават и днес като част от групата на SAME Deutz-Fahr Group.

 

Петролната криза през 70-те години на миналия век ограничава производството на коли. През 1978 година Lamborghini фалира и се обявява за продан. Новите собственици са братята Мимран, които купуват компанията през 1984 г. Изненадващо три години по-късно компанията отново сменя собственика си - Chrysler Corporation, начело с Лии Якока придобива италианската фабрика за уникати и разработва новия модел Lamborghini Diablo. Дизайнът на Lamborghini се насочва към изработка на коли за масовия пазар, към удобството (елиминиране на шум, вибрации, наличие на ергономичност) и контрол на замърсяването, нови техники за производство – неща, на които не е обръщано внимание дотогава.

 

Пазарните промени през 1994 налагат нова продажба на компанията, този път в лицето на новия собственик е най-малкият син на индонезийския президент тогава Сухарто – Томи Сухарто, управител на Мегатек  - индонезийска инвестиционна компания. Новият мениджмънт на Lamborghini започва активен маркетинг, за компанията настъпва истински ренесанс на пазара за коли. Продажбите нарастват, агресивните стратегии помагат на марката да се наложи, новите модели жънат огромен успех.

 

През 1997 година Lamborghini става собственост на Audi AG, като след серия от прехвърляния немският концерн става единствен притежател на Automobili Lamborghini. Новият собственик налага свои виждания в изработката на автомобили, като се старае да не премахва оригиналните елементи, които правят Lamborghini разпознаваема марка сред почитателите й. В последствие Audi AG става дъщерна фирма на друг гигант в немското автомобилостроене – Volkswagen.

 

Освен коли, Lamborghini започват да произвеждат и продукти с  марката BELLINI, чийто асортимент включва дамски кожени аксесоари.

 

Уникалността на моделите на Lamborghini успява да се запази през годините и да устои на различната визия, която новите собственици на компанията опитват да наложат. Всички те се обединяват около идеята, заложена още със създаването на колата, да бъде представител на стила и класата, продажбите й в лимитирани серии провокират колекционерите да попълват автопарка си с разновидности на марката.