Без концерт на Селин Дион пред казиното в Монте Карло, без състезание от Формула 1 по улиците на княжеството, без изложение на най-новите суперяхти за купувачи милиардери и без тенис турнир от сериите Мастърс – би било логично да се заключи, че коронавирусната пандемия осакатява зависимата от туризма икономика на Монако през 2020 г., пише Financial Times.
Жан Кастелини, финансов министър на княжеството с площ от 2 кв. км на Френската ривиера, прогнозира рецесия и се готви да посегне към държавния фонд на стойност 5 млрд. евро, който беше внимателно изграждан през годините.
Той казва, че 2020 „ще бъде първата, през която ще регистрираме бюджетен дефицит“, за осемте му години на поста.
Но случващото се с местната икономика не се случва непременно на богатите предприемачи и спортни звезди, които са превърнали Монако, смятан за страна данъчен рай, в свой дом.
„Когато светът е толкова засегнат (от COVID-19), нямаме право да се радваме“, казва частен банкер. „Но ще имаме много добра година“, допълва той. Продажбите на апартаменти в Монако, известен с високите си цени на жилищата, също растат.
Пандемията тласна икономиките към рецесия, но силното представяне на глобалните финансови пазари в много случаи увеличи богатството на ултрабогатите и засили привлекателността на убежища като Монако, които обещават лична безопасност чрез строго спазване на обществения ред и видео наблюдение, както и финансова защита и отлично здравеопазване.
Затворени в дома си по време на коронавирусната блокада през пролетта, богатите чужденци сред 37-те хиляди жители на Монако използваха времето си, за да търгуват трескаво портфейлите си.
Ерве Ордони, който оглавява комисия за рекламиране на Монако като финансов център и също така е главен изпълнителен директор на местните операции на Edmond de Rothschild, казва, че служителите му трябвало да се справят с шест пъти по-голяма търговия по време на блокадата от обичайното. „Беше мащабно, имахме невъобразима активност“, отбелязва той.
Секторът на суперяхтите, от който Монако отчасти зависи, също е оживен. В Yacht Club de Monaco морският архитект Еспен Оино, който се е установил в княжеството през 2006 г., показва работата си по новия REV Ocean, 183-метров плавателен съд за норвежкия магнат Киъл Инге Роке , който ще се превърне в най-голямата частна суперяхта в света и ще работи още като океанска лаборатория и изследователски кораб.
Навън е пуснала котва още една необикновена луксозна суперяхта от изследователски тип – проектираната от Оино Olivia O, построена за мултимилиардера и жител на Монако Еял Офер, който е израелски корабен магнат.
Бернар Д’Алесандри, генерален секретар на яхтклуба, казва, че пандемията е засегнала тежко чартърния бизнес в Средиземно море този сезон – наемът на суперяхта може да достига 1 млн. долара на седмица, но продажбите растат, защото най-богатите хора все още могат да си позволят да купуват и все повече търсят „място за убежище“ в несигурните времена.
„Кризата ще промени нещата. Яхтите ще се използват по различен начин“, казва той и прогнозира, че те ще станат по-практични и не толкова покупка за „показване“. „Може да използвате яхти като офиси и за подслон на цялото семейство“, казва той.
Миналата седмица принцът на Монако Албер II обяви началото на новата фаза в програмата за дигитализация, която ще прибави сигурността на данните и високотехнологични услуги към привлекателността на княжеството, което преди беше най-известно с казината и хотелите си, управлявани от Société des Bains de Mer.
„Монако винаги е било съсредоточено върху сигурността на активите и личната сигурност, а в утрешния свят ще се нуждаем от сигурност на данните“, счита Ордиони.
Фредерик Джента, който работил за Google и Amazon в миналото и отговаря за дигиталния преход, казва, че с помощта на Amazon Web Services Монако „ще стане първата европейска страна, която има суверенен облак“, който ще засили привлекателността му като убежище за богаташите.
„Ако сте милиардер след COVID, си казвате: Трябва да прегледам вариантите си. В коя страна искам да живеят, когато това се случи отново? Нетното богатство на повечето хора не е засегнато, но мисленето им се променя. Те казват: Ако се разболея, дали ще ме лекуват? Искам да съм сигурен, че ще мога да управлявам бизнеса си… Плащам висока цена тук, искам да знам, че не съм изложен на риск“, отбелязва Джента.