Възходът и падението на най-голямата компания за круизни плавания в света

Арисън разбира, че продажбите на места не са единственият начин да се спечелят пари от пътуващите. След като се качат на кораба, клиентите се поставят в плен насред водата и може да им се продава алкохол на бара, след което да изпразнят още малко портфейлите си в казиното. Генерираните приходи на борда стават ключов фактор за успеха на компанията.

Друг фактор е агресивният й маркетинг. През 1987 г. Carnival, която се превръща във водещата круизна компания в света, е в такава икономическа форма, че решава да се листне на борсата. При първичното публично предлагане са набрани близо 400 млн. долара. Тед Арисън използва парите, за да придобие конкурентите и да доминира целия сектор.

След смъртта му през 1999 г. синът му Мики поема компанията и тя продължава да работи на пълни обороти. През 2019 г. оборотът на Carnival достига 20,8 млрд. долара. Мики Арисън притежава богатство на стойност 6 млрд. долара, което му позволява да купи отбора от NBA „Маями Хийт“.

Над законите

Това е комерсиалната история на успеха. Но се оказва, че дори кристалните на повърхността води може да крият мрачни подводни течения. Известно е, че открито море е огромна безправна зона и Carnival не е изключение.
Централата на компанията се намира в Маями, главният й изпълнителен директор живее в града, а отборът по баскетбол на Маями е собственост на Мики Арисън. Но въпреки огромното присъствие в един от най-големите градове в САЩ Carnival не е американска компания. Тя е регистрирана в Панама. Корабите й също не са американски – те плават под флаговете на различни държави.

Любопитната ситуация, при която ясно установена в САЩ компания не се подчинява на голяма част от американските закони, позволява на Carnival да избегне редица скандали.

„Това отчасти се обяснява с историята на круизните кораби“, казва Рос Клейн. „Трябва да погледнем към морското право. Круизните кораби, опериращи в открито море, реално не принадлежат на конкретна държава. Това им дава известна арогантност и им позволява да правят неща, които не се правят на сушата“, допълва той.

Адвокатът Джим Уолкър, който също се намира в Маями, има друго обяснение: „Те не плащат данъците си в САЩ, избягват американските правила в областта на трудовото право и заплащането, наемат евтина работна ръка от Индия и Филипините, която експлоатират. За тях не важат законите за работното време и за минималната заплата. В обобщение това е система, която в някаква степен е над законите“, отбелязва Уолкър.

Той започнал кариерата си като представител на круизните компании, но бил толкова отвратен, че сменил ресора си. Днес адвокатската му кантора се занимава изключително със съденето на круизни компании от името на пътници или членове на екипажа.

Замърсяване на околната среда

Carnival твърди, че да си на кораб е равносилно да се намираш в малък град и че никоя общност не е защитена от нарушения. Разликата е, че ако агресия бъде извършена на кораба, а не на сушата, правните възможности, с които разполага жертвата, са особено смътни. Възникват въпроси за юрисдикцията, а компанията се стреми да потули дела, които може да навредят на репутацията й.

Когато една общност от хора не се намира никъде, така да се каже, дейността й се развива на борда на кораби, плаващи в международни води под чужди флагове, това води до известна липса на контрол. За съжаление тя не се свежда само до извършваното насилие на корабите.