Световната столица на нощните клубове се сблъсква с екзистенциална криза

Още преди пандемията клубовете бяха изправени пред риск заради нарастващите цени на имотите, твърди той. Повечето клубове винаги са работили с много малки маржове. Средно входът е 10 евро, което е само малка сума спрямо това, което таксуват много от клубовете в Ню Йорк или Лондон. Берлинските клубове гледат на себе си като на културни институции, където атмосферата, а не рентабилността, са знак за успех. Според скорошно проучване на лобистката група Clubcommission 51% от берлинските клубове или са на загуба, или са на нулата. Повечето от останалите генерират съвсем малка печалба.

Клубовете на други места експериментират със съобразени с вируса мерки. В холандския град Неймеген миналата седмица клуб е позволил на диджей да пуска музика за 30, настанени по масите гости. В германския град Мюнстер друг клуб е таксувал около 100 души по 70 евро за вход, за да танцуват в кръгове, разделени един от друг.

Не и в Берлин.

Клубната сцена в града, която не познава граници, предвид наркотиците, секс стаите и фетиш местата, не намира пресечни точки със социалното дистанциране и строгите правила за хигиената.

„Пълната свобода“ е това, което прави нощния живот на града толкова специален, посочва Буркхард Кийкар, ръководител на visitBerlin – агенцията, която промотира германската столица в чужбина и редовно помага на известни посетители да ходят в Berghain. Berghain е толкова легендарен клуб, че има собствен профил в списание Rolling Stone.

Снимка: Getty

След налагането на блокадата в средата на март, берлинските клубове се опитаха да запазят сцената жива чрез стрийминг на диджей сетове на живо от празните си зали. United We Stream, инициатива, която се простира от Берлин към целия свят, събра 500 хил. евро дарения за клубовете в германската столица.

Малко са клубовете, които виждат начини да отворят отново врати без да съсипят преживяването. А засега правителствените субсидии означават, че няма непосредствен натиск да го направят. Много от собствениците просто чакат.

Малко заведения с места навън устроиха бирени градини, но танците не са позволени. Част от по-големите клубове се опитват да предложат пространствата си за корпоративни и други събития, които се нуждаят от по-широки места заради пандемията.

Междувременно посетителите на клубове стават все по-неспокойни. Миналата неделя около 3000 от тях, ядосани от ситуацията, се събраха в центъра на Берлин, в знак на солидарност към застрашените клубове.

Протестът, който се превърна в парти на открито, с хора, танцуващи без маски и пиещи бира на лодки точно срещу болница. Случилото се беше осъдено от политици и дори от собственици на клубове, които се страхуват, че това ще бележи целия сектор като незрял и безотговорен. Един от организаторите, клубна асоциация, наречена Rebellion der Träumer – „бунт на мечтатели“, по-късно се извини.

Хегеман се притеснява, че, ако клубовете получат разрешение да отворят, туристите, които са около 80% от гостите им и носят около 1,48 млрд. евро на берлинската икономика всяка година, вероятно ще се нуждаят от повече време преди да се завърнат.

В бившата електроцентрала в Източен Берлин, където се намира Tresor, остатъчната миризма на бира и тютюн е като ехо от последното парти на клуба, само ден преди той да навърши 29 години.

Докато чака музиката да се завърне, Хегеман работи по проект, който да запълни тъмното, изпълнено с развалини мазе, с екзотична зеленина за подбрани гости, които да се лутат там и да се самовглъбят чрез едно по-спокойно изживяване.

„Моя работа е да поддържам града странен“, твърди Хегеман.