Венецианските гондолиери плават в бурни води

59-годишният Роберто Нардин е трето поколение венециански гондолиер в семейството си, който разхожда посетителите на италианския град из каналите му, пише Financial Times.

Дядо му първи се качил на гондола през 1900 г., а по-късно същото направил и баща му, така че семейство Нардин е преживяло множество сътресения на туристическата индустрия във Венеция, включително Втората световна война и атаките в САЩ на 11 септември.

“Работя като гондолиер от 40 години, но бих казал, че съм правил това през целия си живот. Още от съвсем малък бях във водата с баща си и слушах семейството му да говори за гондолиери и туризъм. Това е всичко, което знам“, споделя Нардин. След като движението на гондоли беше внезапно спряно по време на кризата с COVID-19, той не е виждал водата толкова чиста от детството си, когато хората плували в каналите.

Италия се готви да приема отново чуждестранни туристи идния месец, а Нардин и колегите му гондолиери трябва да решат трудния въпрос как ще работи социалното дистанциране на борда на малка канална лодка. „Все още чакаме градът да даде указания колко хора могат да се качат в гондола. Преди бяха шестима, но сме сигурни, че сега това ще се промени на трима-четирима“, казва Нардин.

Статутът на Венеция на една от най-популярните дестинации в света с 25-30 млн. посетители в града с население под 300 хил. души, отдавна е критикуван от много местни жители заради пренаселването, недостъпните жилища и липсата на икономика, която не е обвързана с туризма.

Сега със срива на броя на посетителите местните хора се страхуват, че икономиката ще умре, ако чуждестранните туристи не се завърнат скоро.

Тази седмица Лука Зайа, губернатор на североизточната италианска област Венето, където се намира Венеция и епицентър на коронавирусната пандемия в страната, определи изминалите 12 месеца като ужасна година. „Важно е двигателят да заработи отново колкото се може по-бързо“, казва той и допълва, че с годишен оборот от 18 млрд. евро туризмът е най-голямата единична индустрия в региона.

65-годишната Ана Банда, която управлява малкия ресторант Trattoria Dalla Marisa, който майка й отворила през 1965 г., започнала да работи отново тази седмица. „Хората винаги казваха, че има твърде много туризъм, но сега им липсва. Туризмът е това, което дава работа на хората тук. Градът живее от туризма“, казва тя. Докато преди време във Венеция беше невъзможно да извървиш и един метър, без да се натъкнеш на турист, сега чуждестранните посетители са рядкост.

По-рано тази седмица германка посетила ресторанта на Банда за изненада на служителите й. „Тя беше първият ни чуждестранен турист. Беше германка, но живеела във Верона (на разстояние от 100 км)”, споделя тя.

Но хората, които отдавна се противопоставят на масовия туризъм, твърдят, че кризата е възможност за ограничаване на броя на посетителите и за подобряване на условията за местните жители.

Лидия Ферсуч, президент на венецианския филиал на Italia Nostra, организация за опазване на културното наследство, казва, че десетилетия наред градът бил третиран като „банкомат“ от туристически компании, които не се интересуват от последиците от бизнеса им за местните хора.

“Венеция се превръща в град с много малко перспективи за хората, които действително живеят тук“, казва Лидия. „Намирането на жилище във Венеция е почти невъзможно, особено на достъпна цена. Толкова много малки бизнеси, които обслужват местните жители, затварят. Трябва да използваме този шанс, за да променим нещата в полза на по-устойчив туризъм. Не искаме да няма никакъв туризъм, просто искаме туризъм, който не убива местното население“, допълва тя.

Матео Кароли, декан на Luiss University Business School в Рим, смята, че мерките за социално дистанциране неизбежно ще намалят наличния капацитет в хотелите и ресторантите и че това вероятно ще доведе до ръст на цените.

“Мисля, че е възможно да се върнем към нещо подобно на това, което имахме преди 30 години, когато хората пътуваха или отиваха на ваканция, но те бяха малко по-скъпи, а семействата трябваше да ги планират и обмислят по-внимателно“, казва Кароли. „Вече се водеха значителни обществени дебати в градове като Венеция и Барселона как да бъде намален броят на пристигащите хора и да бъде ограничен масовият туризъм, така че новите ограничения, породени от COVID-19, може да бъдат полезни. Ще зависи, разбира се, от това как ще се развие кризата, но е възможно тези градове да станат по-приятни за живеене и не толкова пренаселени“, смята Кароли.

Нардин, който се запознал със съпругата си, писателката Мари Оханесиан Нардин, когато тя се качила в гондолата му по време на пътуване във Венеция от родния й Лос Анджелис, също смята, че туризмът е важен за възстановяването на града, но е съгласен, че е възможен по-устойчив модел.

„Венеция стана много, много пренаселена. Това не означава, че е лошо хората да посещават града, но вероятно трябва да намерим начин да го регулираме и да го направим по-устойчиво“, казва той.

Според Нардин сега е идеалният момент за посещение на града. „Това лято вероятно ще бъде най-доброто в историята. Ще бъде приятно. Обичайно през лятото става топло и твърде пренаселено. А венецианците много искат да имат клиенти. Те ще ги обслужват с ръкавици и ще направят повече от обичайното, за да са доволни“, казва той.