Войната с пластмасата в Азия
Въпреки въведените от някои държави ограничени за използването на пластмасови изделия и усилията на компаниите да намалят количеството на пластмаса в своите опаковки, проблемът с пластмасовите отпадъци продължава да бъде сериозен.
В момента в световната система за рециклиране бушува конфликт, макар че той печели много по-малко внимание от търговската война.
През 2018 г. Китай доброволно се отказа от позицията си на световен лидер в рециклирането, забранявайки вноса на редица видове пластмасови отпадъци.
Търговията с пластмаси обаче бързо се премести на друго място, предимно в Югоизточна Азия. Страни като Тайланд и Малайзия внезапно бяха затрупани с контейнери, пълни с отпадъци.
Последва ожесточена политическа реакция. В средата на юли Индонезия стана поредната страна, която върна доставки с отпадъци, изпращайки 210 тона обратно в Австралия. Други лидери в тази индустрия предприеха подобни стъпки, като най-запомнящата се реакция е тази на президента на Филипините Родриго Дутерте. През май той върна десетки контейнери в Канада, като първоначално заплаши да изхвърли материала пред канадското посолство в Манила.
Правителствата в страни като Канада и Австралия традиционно не обръщат особено внимание на отпадъците, които изпращат в чужбина. Рециклираните материали се търгуват чрез сложни вериги от посредници и не се регулират добре. Правителствата в Югоизточна Азия твърдят, че имат малък контрол върху това, което получават. Вместо чист пластмасов материал за рециклиране, Индонезия заяви, че контейнерите, изпратени обратно в Австралия в средата на юли, са били пълни с електронни отпадъци и други токсични видове боклуци.
Наскоро бяха приети нови глобални правила за пластмасите съгласно Конвенцията на Обединените нации, приета в Базел - договор, уреждащ световната система за отпадъци, ратифициран от близо 200 държави, без САЩ. Влизайки в сила през 2021 г., регулациите ще дадат на страните получатели по-голям контрол върху отпадъците, които получават.
От своя страна защитниците на околната среда продължават да забраняват вноса с надеждата да принудят правителствата в по-богатите страни да действат и да тласкат компаниите от хранително-вкусовата промишленост и потребителския сектор да намерят алтернативи.
Пътят към решаването на много от тези проблеми включва ясни административни и управленски действия. Ако такива не се предприемат, спорът за пластмасите не само ще влоши сериозно отношенията между по-богатите и по-бедните нации, но и ще изостри бъдещите глобални екологични спорове, особено на фона на проблемите, свързани с изменението на климата.
Производство на пластмаса в световен мащаб нараства и изглежда, че ще продължи да се движи в тази посока. Светът е произвел около 300 млн. тона пластмасови отпадъци през 2015 г., показват проучвания. Екологичните групи се опасяват, че обемът на пластмасовите отпадъци може да се удвои до 2030 г.