Ина Килева: Европа ще спечели от промените в Директивата за авторското право

Кой ще спечели повече от тези промени – по-големите носители на права или по-малките?

Всички по веригата ще спечелят от промените, защото ще има повече творческо съдържание в мрежата, а то е „кралят“, както казва Бил Гейтс. Най-големите печеливши ще са многобройните потребители и феновете на музиката. Според годишния доклад 2019 на Международната федерация на звукозаписната индустрия (IFPI) „Как слушаме музика“, над 54% от анкетираните между 16 и 64 години заявяват, че са пристрастени към слушането на музика. Всеки ден феновете в тази широка възрастова група слушат средно по 2,6 часа музика, което прави 52 триминутни парчета дневно. Промените ще стимулират творците да създават все повече и по-качествено творческо съдържание, което да е достъпно онлайн по легален начин. Така ще спечели Европа, нейната конкурентоспособност и културното й многообразие. Ще спечелят и икономиките на държавите-членки, защото когато се даде шанс за реализация на талантите в дигиталния пазар на бъдещето, това означава повече работни места, процъфтяващи творчески индустрии, успешни колаборации и креативни проекти, приходи за творците, изпълнителите и бизнеса, а и повече пари в хазната. Накратко - общ икономически подем и по-високо качество на живот.

Музикалната индустрия е оптимист за бъдещето на музиката в дигитална среда. Компаниите полагат огромни усилия да са двигател за развитието на динамичната музикална екосистема, като подкрепят активно артистите в тяхната дигитална връзка с феновете. Над 5,8 милиарда евро годишно са глобалните инвестиции на звукозаписните компании в артисти, нов репертоар и маркетинг. Близо 34% от приходите на индустрията се връщат обратно за създаване на нова музика. Дигиталният свят разкрива безкрайни и равни възможности за реализация пред всички правоносители – и малки, и големи. Това е шанс за лейбълите, но и за независимите артисти. От тях се иска да бъдат проактивни и информирани относно стойността на правата и механизмите за лицензиране. В този смисъл преодоляването на невежеството и предразсъдъците по отношение на авторското право и сродните му права ще е ключово за успеха на промените в България, където липсват познания и традиции в отношението към интелектуалната собственост както сред правоносителите, така и сред законотворците и обществото като цяло.

Какво значат промените за българския пазар? Доведе ли това до повече шум около интелектуалната собственост като цяло?

По данни на водещи компании, които инвестират в българска музика, над 80% от приходите на лейбълите и артистите в България са от YouTube. Това прави преодоляването на т.нар. „разлика в стойността" по отношение възнагражденията - характерна за дейността на Google до приемането на директивата, особено важна за българските правоносители. Адекватното транспониране на новите европейски разпоредби ще бъде фактор за подем и на българския пазар.

Относно шума около правата - в хода на обсъждането на директивата от европейските институции бяхме свидетели на сериозен дебат, но и на голямо количество негативен „шум“, спекулации и фалшиви новини. Бяха преминати много червени линии в опитите да се изкриви истината за целите и ефекта на директивата и да се сплашат потребителите. В тази война на дезинформация, бяха използвани и манипулирани дори децата. За щастие, в Европа победи справедливостта и намери място балансът на интереси. Силно се надявам, че транспонирането на една вече приета Директива - рутинна и многократно реализирана процедура в страната ни, няма да породи излишни емоции и нови спекулации. Мачът вече е свирен и като отговорна страна членка България следва да имплементира Директивата за авторското право във вида, приет и гласуван от Европа. В противен случай рискуваме наказателна процедура и сериозна глоба. Никой няма полза от това.

А за интелектуалната собственост и нейната стойност за обществото трябва да говорим всеки ден и при всяка възможност. Имаме да преодоляваме стереотипи и липса на информация. Имаме дълг да образоваме бъдещото поколение творци и младите потребители. Така поне вижда своята роля Българската асоциация на музикалните продуценти - БАМП.

Ето защо с подкрепата на Министерство на културата инициирахме образователната кампания „В час по интелектуална собственост“. Нашата аудитория са учениците в училищата по изкуствата към МК – бъдещи творци на България. Целта ни е да посеем семената на познанието за това що е то интелектуална собственост, авторско право и сродни права сред младото поколение на България. Чрез разкази за музиката, искаме да отворим прозорец към осъзнаването стойността на правата от бъдещите творци, да им вдъхнем самочувствие, че от творчество може да се живее достойно и добре. Надяваме се тези часове да са начало на един продължаващ разговор в обществото за уважението към творческия труд и за отговорността пред таланта.

Със Саня Армутлиева, Любо Киров, група Jeremy?, Павел и Венци Венц’, Искрата, Дидо от Д2, Велизар Соколов-Заки и експерти по авторско право посетихме емблематични софийски училища – инкубатори на творци като Националното музикално училище, Националното училище по изящни изкуства, Националната гимназия по древни езици и култура, Националната гимназия по фотография и полиграфия и Националната гимназия за приложни изкуства.

Според последния доклад на IFPI музикалната индустрия е отбелязала четвъртата си поредна година на растеж през 2018 г. Отърси ли се този пазар от старите си страхове и по-склонен ли е да инвестира в иновации отвъд стрийминга, който вече се налага?

Новините за музикалната индустрия продължават да са добри. Тенденцията за растеж е трайна в цял свят. Чудесната новина от последната среща на европейските национални групи към IFPI, която се проведе на 21 октомври в Страсбург, е че музикална Европа е отново в играта с над 12% ръст за първото полугодие на 2019 г., след период на застой през последните години. Вярваме, че законодателните промени в ЕС ще укрепят и стимулират още повече европейския дигитален пазар на творчески продукти.

Но заплахата от пиратството съвсем не е отминала и има своите нови измерения – например сайтовете за стрийм риппинг, които позволяват трансформиране на легалния стрийминг във формати, позволяващи сваляне. В този смисъл борбата срещу новите форми на пиратство и усилията за налагане на легалните услуги за достъп до творческо съдържание ще съпътстват и занапред развитието на дигиталния пазар.

Каква е ситуацията на българския пазар от гледна точка на стрийминга? Доколко е популярен? Имате ли данни за брой потребители на музикални стрийминг услуги?

Като национална група към IFPI БАМП събира данни за дигиталните и физическите продажби, както и за синхронизационните сделки на своите членове, с поглед към състоянието и на целия пазар. Тенденциите у нас, въпреки ограничения пазар, са в унисон с тези в другите европейски страни. През първото полугодие на 2019 г. общите приходи от стрийминг са водещи за индустрията в България и нарастват с близо 43% спрямо същия период на предходната година. Общият ръст на дигиталните продажби, с добавени към аудио-стрийминга приходи от легален даунлоуд, мобилни персонализации и видео стрийминг, е близо 40%. Поради липса на достоверни данни, остава скрита картината за пораженията върху този пазар от пиратството, което все още се шири свободно у нас.Все пак, в последното си изследване от септември 2019 г. за нагласите на потребителите на музика в 21 страни IFPI посочва, че 27% от анкетираните признават за ползването на нелицензирани услуги, а 23% - на стрийм риппинг сайтове.