Ина Килева: Европа ще спечели от промените в Директивата за авторското право

Реализацията на талантите в дигиталния пазар на бъдещето ще означава повече работни места и процъфтяващи творчески индустрии, твърди директорът на БАМП

Ина Килева е завършила е СУ "Св. Климент Охридски", специалност "Френска филология" с втора специалност „Английски език“ . Има следдипломна квалификация по право в УНСС и специализация по инвестиционни технологии в Люксембург. Работила е в Асоциацията на търговските банки и в кабинета на заместник-председателя на 39-то Народно събрание, Камелия Касабова. Зам.-министър на културата е в кабинетите на Симеон Сакскобурготски и Сергей Станишев с ресор международни отношения и авторско право и сродни права. Изпълнителен директор на е Българската асоциация на музикалните продуценти - БАМП в периода септември 2007 – февруари 2015 г., както и изпълнителен директор на Дружеството за колективно управление правата на продуцентите на звукозаписи и музикално видео и на артистите изпълнители ПРОФОН от октомври 2009 до февруари 2015 година. Началник е на кабинета на служебното правителство на проф. Огнян Герджиков през 2017 г. От октомври 2018 г. Ина Килева е отново изпълнителен директор на БАМП.

Как ще се имплементират промените в Директивата за авторското право в българското законодателство?

- Крайният срок за хармонизация на националните законодателства в страните членки с директивата относно авторското право в цифровия единен пазар е 7 юни 2021 г., а за разпоредбите, свързани с прозрачността, този срок е с година по-дълъг – 7 юни 2022 г. Съгласно поетия ангажимент, ЕК организира консултации с представители на компетентните министерства от страните членки, както и поредица от срещи с различни организации – представители на заинтересовани страни от гражданското общество и бизнеса. В България компетентната институция, отговорна за транспонирането на тази Директива, е Министерство на културата. Доколкото съм информирана, представители на министерството участват в срещите. Посланието на ЕК към страните членки относно директивата е категорично – да не интерпретират вече гласувани разпоредби и да не дописват директивата в националните законодателства. За творческите индустрии и музикалната индустрия в частност е съществено тази инструкция на Комисията да бъде спазена при транспонирането на важния за творците чл.17 (предишен чл.13), който е разписан достатъчно подробно и ясно, така че следва да се имплементира дословно.

Страните членки се намират в различна фаза на процеса на хармонизация. Най-напреднали са Франция и Холандия, където се работи по проекти на закони. Във Франция се очаква транспонирането на чл. 17 и другите разпоредби, свързани с творческите индустрии, да приключи към края на годината, с разчет да влезе в сила през май или юни следващата година. Подобна е ситуацията в Холандия - там също се очаква законът да бъде внесен за разглеждане в парламента към юли 2020 г. В други страни, като Ирландия и Швеция, се провеждат консултации, а в трети се свикват предварителни работни групи. В доста страни, включително България, все още не е започнала работата по същество - изчаква се приключването на обсъждането и препоръките на Комисията. БАМП има експертната готовност да представи позициите на музикалната индустрия в хода на процедурата по транспониране, когато същата стартира.

Забави ли се Европа с промените в законодателството?

Новата Директива за авторското право в дигиталния свят е продукт на дискусии в ЕС, продължили над 5 години. В случая е важно, че все пак европейският законодател осъзна потенциала на креативността в дигиталната среда, сериозното икономическо измерение на този пазар за Европа и с новата директива предприе по-сериозни законодателни мерки за гарантиране на справедливост към създателите на творческо съдържание.

Google категорично изрази позицията си, отказвайки да плаща лиценз за новини във Франция. Очаквате ли интернет гигантите, които са засегнати от промените в директивата, да продължат/последват стъпките на Google? Какво ще значи подобен саботаж за авторите?

Със закона, влязъл в сила на 24 октомври във Франция, очевидно се транспонира Директивата за авторското право в частта, свързана с правата на издателите. Решението дали да се транспонира директивата изцяло или текстовете ѝ да бъдат имплементирани в няколко тематично свързани закони е въпрос на законодателна техника според традициите на всяка отделна страна. Позицията на Google беше вече критикувана от стотици журналисти и издатели във Франция, които призоваха европейските институции и френските органи за защита на конкуренцията да се намесят. Въпреки че проблемът на пресата и издателите не засяга директно музикалната индустрия, ние следим дискусията. Надявам се да не се превърне в лош прецедент. Но за поведение в противоречие с вече приети правни норми в ЕС има и друго лекарство - да сезираш компетентните за това институции.

Ще видим ли реални политики от страна на въпросните компании за справедливо възнаграждение на всички лица, от чийто труд се печели?

Целият творчески сектор в Европа инвестира много надежди в Директивата за авторското право. В нея има важни нови моменти. За първи път категорично се дефинира какво представляват доставчиците на услуги за споделяне на съдържание онлайн. Тези услуги вече няма да се радват на закрила като „защитени пристанища“/„safe harbours” по смисъла на Директивата за електронната търговия, защото не са обикновени интернет доставчици и не са технологично неутрални посредници, даващи достъп до съдържание. От правна гледна точка дейността им представлява „съобщаване до публиката“, така че аналогично с традиционните електронни и интернет медии, тази дейност би следвало да бъде лицензирана от правоносителите. Това означава доставчиците на тези услуги да положат най-добри усилия, за да получат разрешение за използване от правоносителите, а ако нямат такова – да свалят незаконното съдържание и да не допускат неговото повторно качване. Означава и че ще бъдат договорени по-справедливи цени за това използване, като се вземе предвид съществената икономическа стойност на творческото съдържание.