Xilinat е млада мексиканска компания, която си е поставила за цел да се бори със затлъстяването и диабета. Ето защо е разработила собствен заместител на захарта. Той се произвежда от преработени земеделски отпадъци и има същия вкус и вид като традиционната бяла захар. За екипа на Xilinat разработката и налагането на този продукт е мисия за спасяването на милиони човешки животи. Именно това помогна на Xilinat да грабне голямата награда на конкурса за социално предприемачество Chivas Venture, чийто финал се проведе в Амстердам. Срещнахме се с основателя на компанията Хавиер Ларагойти, който сподели повече за проекта, бизнес плановете и емоцията от плановете за получените 310 хил. долара финансиране.
Здравейте, Хавиер! Вашият екип е големият победител на Chivas Venture 2019. Как се роди идеята да създадете заместител на захарта, който да е по-добър от досегашните алтернативи на пазара?
- Идеята се роди когато бях 18-годишен и тъкмо бях разбрал, че баща ми е диагностициран с диабет. Това се превърна във вдъхновение за мен да се опитам да намеря здравословна опция, с която да насърча хората да спрат да използват захар. Идеята беше да направя заместител на захарта, който има същия вкус, но ще е добър за здравето.
Как открихте екипа, с който стартирахте проекта?
- Първите двама души, с които започнах да работя, са двама мои професори. Те ми помогнаха да разработя процеса, който и в момента използваме. Става дума за процес, в който трансформираме земеделски отпадъци в естествен заместител на захарта чрез процес на ферментация. Двамата ме обучаваха, говорех непрестанно с тях. Прекарахме четири години в лабораторна работа и до днес сме екип.
След това се присъедини Изабела. Имахме нужда от човек, който има опит в индустрията за хранителни стоки, а тя работеше компания в Мексико, която прави съставки за храни. Тя имаше опит в изкарването на продукт на пазара.
След това ни трябваше някой, който да ни даде повече информация за целия производствен процес - опаковането, продажбите. Тук в случая се появи експерт, който вече е пенсиониран, но е бивш главен оперативен директор на BASF в Мексико. В момента имаме позиции за главен маркетинг директор и главен финансов директор. Досега нямахме средства за тях, но очевидно вече имаме, така че ще се разраснем.
Каква е технологията, която използвате за получаването на този заместник на захарта?
- Получаваме земеделски отпадък от ферми. В момента работим с такъв от царевица. Първата стъпка е стриване. Целият процес е много близък до този при правенето на бира. Добавяме гореща вода. Извличаме част от захарите вътре и по-точно ксилоза - захар, която се преработва от човека. След това добавяме други съставки, с които се случва ферментацията. Последната стъпка е изчистването. Всъщност изглежда точно като бира, но ние премахваме цвета и накрая извършваме кристализация.
Нарочно ли искахте продуктът Ви да изглежда точно като традиционната захар?
- Да. Много хора ме питат защо премахвам цвета и кристализирам продукта. Според мен, ако покажа на хората, че той изглежда точно като захарта и има същия вкус, това ще има по-добро влияние върху продажбите ни.
На кои етапи от работата Ви срещнахте най-големи трудности?
- Първото беше технологията. По това време още учех. Всъщност реших да уча магистратура, свързана с придобиването на по-голяма експертиза в областта, в която работим. Но със сигурност най-трудното беше технологията. Беше много тежка работа. Прекарахме ужасно много нощи в лабораторията. Струваше ни много усилия, но работихме с голяма страст.
На второ място се нарежда интелектуалната собственост. Допуснахме много голяма грешка. Надявам се това да не е така навсякъде, но в Мексико университетите нямат добра култура за това как да се справят с подобни бизнес проекти. Нашият първи патент беше съвместен с университета, в който учех, поради което той притежава част от патента. Опитахме се да получим ексклузивни патентни права, което не се получи. Те просто решиха да не ни дадат да ползваме нашето собствено творение, нашата иновация. Затова се наложи да преминем през целия процес отначало, но да го направим толкова различно, че да можем да получим друг патент, което ни коства още повече работа. Мисля, че това бяха двете ни най-големи предизвикателства дотук.
преди 5 години хммм ...--------------------------На второ място се нарежда интелектуалната собственост. Допуснахме много голяма грешка. Надявам се това да не е така навсякъде, но в Мексико университетите нямат добра култура за това как да се справят с подобни бизнес проекти. Нашият първи патент беше съвместен с университета, в който учех, поради което той притежава част от патента. Опитахме се да получим ексклузивни патентни права, което не се получи.--------------------------значи , не омаловажавам труда на младежите , НО ... на първо място са ползвали лаборатория на университета . на второ място , разработили са основата с двама професори от същият университет , които и досега са в екипа . ееее , та що да няма отчисления от бъдещите лицензи за университета ? ако се зачетете в разходната част на всеки от големите имена в бизнеса , които са начело в технологични сектор в момента . ВСЕКИ дарява ежегодно суми на университета в който е учил ... този момент даже не е трябвало да го споменават за интервюто . отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Защо изтрихте предишния коментар? Човека беше прав, че подобни продукти не трябва да се консумират изобщо. Това се отнася и за старата добре позната рафинирана захар. отговор Сигнализирай за неуместен коментар