Квартал със сиви индустриални сгради край Флоренция става все по-пренаселен, тъй като луксозни модни къщи се съревновават за дял от най-значимите продукти в индустрията – скъпите кожени чанти.
Гиганти в луксозните изделия от Prada до Burberry разграбват работилници, разширяват собствените си заводи и изграждат нови край Скандичи – средището на производството на кожени издалия в Италия, където занаятчии изработват чанти, портфейли и други аксесоари „Made in Italy“ за клиенти от Ню Йорк до Пекин.
Тъй като глобалният апетит към луксозни кожени продукти се засилва, марките смятат, че трябва да поемат контрол върху снабдителните си вериги, за да са сигурни, че ще могат да произвеждат достатъчно стоки и да доставят по-бързо нови продукти на пазара, за да задоволяват капризните вкусове на купувачите.
Въпреки че дрехите прет-а-порте, показвани по модните подиуми, доминират в модните издания, аксесоарите генерират една трета от приходите от луксозни стоки. Чантите конкретно могат да се похвалят с един от най-големите маржове на печалбата в индустрията, тъй като са скъпи, но заемат малко място в бутиците. И за разлика от обувките не се предлагат в различни размери, пише Wall Street Journal.
Снабдителната верига на луксозните кожени изделия в Италия десетилетия наред е доминирана от малки семейни работилници, които произвеждат по договор за големите луксозни марки. Сега марките са стигнали до извода, че трябва да се модернизират, за да са конкурентноспособни. Много от тях започнаха да изкупуват подизпълнители, да строят собствени заводи и да обучават свои служители в занаята.
Това превръща Скандичи, чието население е едва 50 хил. души, в оживено място. Заетостта в промишленото производство е нараснала с 12% през последните две години и е светъл лъч за изпадналата в застой италианска икономика. Отривистите щракания на шевните машини се чуват дори вечерта, а през уикендите работилниците работят извънредно, за да произвеждат чанти, портфейли и колани.
„Скандичи не се вписва в настроенията в Италия“, казва кметът на града Сандро Фалани.
Gucci, която е най-големият и активен бранд около Флоренция, е купила 12 от подизпълнителите си през миналата година и планира да изкупи още осем. Тя е открила завод с площ от 3430 кв. м в Скандичи през 2018 г. е подготвя разширяване на централата си в близкия град Казелина.
„Трябва да се уверим, че останалите марки не крадат доставчици“, казва главният изпълнителен директор на Gucci Марко Бизари. „С растежа, който имаме, трябва да защитим занаятчиите си“, така че да не работят за никой друг, допълва той.
Швейцарският луксозен конгломерат Cie. Financière Richemont, собственик на Cartier и други марки, разширява завод в Скандичи, който ще произвежда кожени изделия за различни брандове. През последните години Prada откри голям завод в областта, като ремонтира фабриката, която навремето е произвеждала коледни украси, а парижката марка Balmain отвори неотдавна работилница с 40 души персонал. Френската марка Céline, собственост на LVMH Moët Hennessy Louis Vuitton, отваря работилница за кожени издалия в близкия град Рада.
Ръководители на модни компании казват, че област Флоренция се възползва от факта, че всички части от снабдителната верига при производството на кожени изделия са съсредоточени в един район – работилници в Скандичи, цехове за щавене на кожи на запад в провинция Пиза и заводи за оборудване, разпръснати в региона.
„На марките не им се налага да ходят до десет различни места, за да получат това, от което се нуждаят“, казва Агостино Аполито, говорител на Confindustria Firenze, индустриалната асоциация на Флоренция.
Ръстът на инвестициите е от полза за работниците със специални умения за производство на кожени изделия. Този занаят е по-труден за овладяване от създаването на конфекция и изисква поне няколко месеца обучение. Освен това е трудно занаятчиите да бъдат заменени с машини, казват ръководители на компании.
Семейството на Масимилиано Герини притежава компанията Almax, базиран в Скандичи производител, който прави чанти за Saint Laurent, Balenciaga, Gucci и други марки. Той казва, че клиентите му понякога подмятат идеята да закупят Almax, но засега намеренията му са да я управлява още много години.
„Тази работа е животът ми“, казва Герини, чийто баща основал Almax през 1986 г.
49-годишният Герини е наел около 100 служители през последните две години, с което общият брой на служителите му е достигнал 230. Той иска да наеме още, но конкуренцията за работници от големите марки за собствените им заводи усложнява плановете му. Надниците за важните позиции в производството са нараснали с 10% до 20% през последните три години, казва той.
„Новата стратегия на брандовете е да създават приток от хора от нашите заводи към техните“, казва Давид Рули, президент на компания за кожени изделия близо до Скандичи.
Брандовете са притеснени, че ключовите умения ще изчезнат, ако се окаже, че собствениците на семейни работилници нямат деца, които искат да наследят занаята. Това ги кара да проявяват особен интерес към закупуването или придобиването на дялове в своите доставчици, главно за да гарантират оцеляването на бизнеса.
„Стойността на дадена промишлена компания не се основава на завода или машините, а главно на знанията и уменията на работниците“, казва Карло Мази, директор на Prada.
Професионалните училища за кожени изделия в региона обявяват прием на повече ученици. Gucci и Prada също са създали собствени вътрешни академии за обучение на занаятчии в производството на чанти. Герини намира ентусиазирани служители в региона, но казва, че те се нуждаят от години допълнително обучение, след като започнат да работят.
„Истинското училище е в компанията, в завода. За създаването на занаятчия са необходими най-малко пет години“, казва той.