Икономиката на бъдещето принадлежи на разказвачите на истории

Как изкарваме пари и за какво ги харчим са неща, които са се променили значително през годините. Преди малко повече от столетие по-голямата част от икономиката е била свързана с производството на храна. Половин век по-късно икономиката се насочва към производството и потреблението на стоки: златната ера на масовото производство. Днес живеем в икономика, която създава предимно услуги, пише Quartz.

Какво следва?

Знаците сочат към нещо необичайно: истории. Подобно на традиционните стоки, историите изискват лаборатории, в които да бъдат създавани. Освен това могат да бъдат купувани и продавани. Но създаването на истории ще оформи икономиката ни по нови и различни начини.

Силата на добрата история

Икономиката се радва на все повече истории. От успеха на самопубликуваните книги в Amazon до безбройната музика в Spotify и безкрайните телевизионни и филмови предложения в Netflix – икономисти като Джоел Уалдфогел документират увеличаващото се разнообразие и качеството на всички форми на базирани на истории медийни продукти.

И не става дума само за очевидни разказвачи като писателите и актьорите. Рекламистите, екскурзоводите и адвокатите също разказват истории. Най-успешните директори по продажби и реклама знаят, че най-ефективните реклами имат истории, които са свързани с техните продукти. Учителите също разбират, че създаването на истории около фактите е особено важно за ученето.

Въпреки че медийната индустрия в момента представлява само малък дял от американската икономика (1% от работещите и 5% от БВП), ако добавим тези служители, които икономистът Дидре Маклоски определя като „убеждаващи“, ще видим, че разказвачите на истории ще представляват една трета от американската икономика.

Психологът Дан Гилбърт посочва, че човешките мозъци са толкова уникални спрямо тези на животните, тъй като са създадени, за да поглъщат истории.

В днешно време голяма част от стоките, които купуваме, получават стойност от историите, свързани с тях. Coca-Cola знае, че много хора пият кола заради носталгични асоциации. Експеримент показва, че можеш да накараш потребителите да харчат повече за продукти, ако просто ги накараш да мислят за миналото.

Когато става дума за преживявания вместо за продукти, проучванията, които се опитват да обобщят за какво отделяме времето си, показва, че прекарваме по-голямата част от свободното си време, ангажирайки се с истории. Това време все още се изразходва предимно за телевизия (където стрийминг услугите като Netflix ни дават все по-голям избор). Но най-бързо развиващата се развлекателна дейност са видеоигрите. Младите мъже на възраст между 21 и 30 години прекарват 3,4 часа седмично в игри, което е със 70% повече спрямо 8 години по-рано.

Игрите ни позволяват да станем активни участници в разказите, а не пасивни. В резултат от това икономистът от Ерик Хърст от Университета на Чикаго и колегите му установяват, че макар младите мъже да работят на рекордно ниски нива, също така са по-щастливи от мъжете на същата възраст от предишното поколение.

Навиците за отдих на следващото поколение може да са свързани с по-голяма информираност благодарение на тази промяна. Данни на Common Sense Media показват, че тинейджърите прекарват на екраните по девет часа на ден, а над час от това време са в социалните мрежи. Какво правят всичките 2 млрд. потребители на Facebook и тези на Instagram? Четат и подреждат истории от своя живот.

Бъдещето на икономиката на разказване на истории

Креативността все още трудно може да се автоматизира, така че насърчаването на растежа чрез икономиката на разказвачите може да компенсира предстоящото автоматизиране на други индустрии. В края на краищата някога сме прекарвали по-голямата част от времето си, за да произвеждаме храна, а сега едва 1% от американското население успява да произведе достатъчно храна за цялата страна. Производството се насочва в същата посока. Разказването на истории може да е следващата индустрия, която да запълни тази празнина.

Всяка голяма промяна в икономиката създава болезнени изкривявания за онези, адаптирани към старите методи, а всяка икономиката ще създаде победители и губещи сред тези, които са добре адаптирани към новото и тези, които не са.

Въпреки това идеята за базирана на истории икономика предлага по-оптимистична визия за бъдещето от тази, която доминираните от роботи антиутопии ни предлагат днес. Притесняваме се за едно все по-насочено към материалното бъдеще, но икономиката на разказвачите предполага, че бъдещето може да е свързано с живот, изпълнен със смисъл, а не просто с повече предмети.