Списък 301, или България в Страната на пиратството

Малко история

Ако говорим за пиратството, каквото го познаваме днес, трябва да се върнем 24 години назад, когато е създаден mp3 форматът. Ако допреди това големите звукозаписни компании са имали усещането за сигурност, тъй като касетите и плочите са им помагали всичко да е в ръцете им, то с навлизането на новия формат, този контрол се изплъзва от хватката им.

Без да знаят, големите играчи в индустрията правят изключително сериозна грешка, когато избират формат, с който да работят, когато правят компактдискове. Тогава те избират т.нар. Red Book Audio стандарт, който обаче не предлага необходимата защита от пиратство. Проблемът е, че играчите не си дават сметка какво точно се задава. Никой не подозира, че съвсем скоро пиратството ще започне да процъфтява и ще нанесе изключително тежък удар на индустрията.

Mp3 форматът навлиза масово в началото на 90-те години, когато A.L.Digital разработва първия софтуер за “печене” на дискове. “CD Grab” буквално започва да “ограбва” авторите, тъй като предлага лесна възможност за пиратство чрез евтин запис на музика. WinAmp пък се превръща в приложението, което е катализатор на бързото разпространение на mp3 формата. Оттук насетне всичко е история.

И макар днес да не си говорим за “печене” на CD, платформи като Zamunda и Arena съществуват у нас, а от тях немалко потребители свалят нелегално музика отново в mp3 формат.

Лъч надежда… или не съвсем

Докато музикалната индустрия излиза от тежката криза, в която беше изпаднала през последните десетилетия, все повече се спекулира, че бъдещето ѝ ще бъде начертано от стрийминг услугите, като Spotify и Apple Music.

Предимствата на стрийминг платформите се крият в няколко неща. На първо място достъпът до огромен каталог от музикални произведения. Всичко това се случва през множество устройства - от настолен компютър до редица мобилни предложения. На трето място поставяме ниската цена.

Трудно е да се повярва, че този нов модел ще успее да елиминира напълно пиратството. По думите на Али Пирзада, старши мениджър на Ernst & Young България, част от анализите показват, че икономическият принос от тези услуги е “неутрален”.

“На всеки 47 потребители, които слушат стрийминг, се елиминира едно незаконно сваляне. Друго изследване показва, че на всеки 137 стрийма една песен буквално се губи - губи се от това, че иначе би могла да бъде закупена законно чрез iTunes и други платформи”, коментира още Пирзада. Според него тези проучвания сочат, че Spotify може да генерира много средства, но реалният принос за индустрията не е толкова голям. Тук трябва да добавим и факта, че макар Spotify да е най-голямата по брой потребители стрийминг услуга в света, тя все още не е генерирала печалба.

От своя страна, Светослав Сотиров, изпълнителен директор на Българската музикална асоциация, смята, че стриймингът има шанс да поведе музикалната индустрия отново по пътя на успеха.

“За първото тримесечие на 2017 г. скокът на стрийминг индустрията е 1,5 млрд. долара. По отношение на независимите компании говорим за 800% увеличение на бизнеса, а освен това миналата година стрийминг технологиите генерираха повече пари, отколкото свалянето на музика”, обясни той.

Засега обаче няма яснота накъде ще се насочи музикалната индустрия, така че да разполага с модел, който едновременно да пази правата на авторите и да им носи пари.