Мира Сталева: Българският филм е конкурентоспособен

В последните 20 години Мира Сталева е активно въвлечена в продуцентската и дистрибуторската дейност и показа на филми на Арт Фест. Тя е заместник-директор на София Филм Фест/Арт Фест и директор на Пазара за проекти и образователен модул Sofia Meetings. Тя е също член на Европейската филмова академия и на борда на европейската медия CINEUROPA. С Мира Сталева се срещнахме, за да поговорим за българската филмова индустрия, за ролята на държавата и за течащото в момента събитие Sofia Meetings.

- Sofia Meetings тече с пълна сила, Кои са акцентите в програмата тази година?

- Освен пичинга (презентация на проекти с цел търсене на партньорство и осигуряване на финансиране - бел. ред.) , ключово е новото ни партньорство с една трейнинг програма First Film First, която е за начинаещи режисьори от Източна Европа, с идеята да им се помогне да развият своя първи проект. Освен традиционните ни модули и закритите прожекции за фестивални представители, sales агенти и дистрибутори, имаме един специален майсторски клас на тема “Музикални права”-  нещо, което абсолютно липсва като познаване на материята в България. Просто нямаме експерти в тази област.

- Защо нямаме експерти в областта на музикалните права?

- Нямаме експерти, защото у нас има монопол върху по-голямата част от музиката. Никога не е имало някой, който да знае как точно трябва да се уредят тези права, кой е по-лесният вариант. Изобщо настъпва една мистификация. Ако говорим реално, нямаме и достатъчно експерти продуценти. Никога продуцентството не се е учило систематизирано в специализираните училища. Тук всички най-добри продуценти са се учили сами. Затова идеята на Sofia Meetings е чрез опита на другите да помогнем на нашите продуценти.

- Сред по-интересните теми в програмата тази година е виртуалната реалност…

- Да, имаме хъб за виртуална реалност, където ще покажем няколко от най-добрите филми с тази технология за годината. Ще поговорим за виртуалната реалност в лекции, ще представим няколко компании, които имат проекти в тази насока. В последно време се наблюдава, че технологиите са много развити, съдържание обаче няма. Артистичното съдържание стои някъде в руслото на традиционното. Много пари се инвестират в тази посока - постоянно се откриват трейнинг програми, но артистите и технологичните иноватори все още не могат да се срещнат.

- Компаниите за виртуална реалност, които ще се представят, от България ли са?

- Да, от България са. Планираме се наистина да развием този хъб за виртуална реалност в Sofia Meetings. Идеята е този хъб да бъде част от нашето събитие. Въпреки че от 6-7 години представяме традиционно всякакви нови тенденции в иновативното разказване на истории, трансмедия, виртуална реалност, сега насочваме поглед повече натам.

- Готова ли е филмовата индустрия в Европа за революцията, която може да ѝ донесе виртуалната реалност?

- Започва все повече да се говори за виртуална реалност. Тази тема се обсъжда на почти всеки фестивал. Навсякъде навлиза, защото определено се усеща като пропаст между тези, които разработват технологиите, и артиста, който дори не знае, че тези технологии съществуват. Това е една огромна територия, в която може да се експериментира.

- Има ли интерес от българска страна в тази сфера? Знаем, че тук традиционно трудно се намира финансиране за филмови проекти. Дали някой би бил готов да инвестира в нещо толкова иновативно?

- В момента дори и някой да тръгне да прави такъв проект, не може да очаква никакво финансиране от българска организация. Докато ARTE във Франция още преди 7-8 години създаде департамент, който финансира точно такива иновативни проекти. Ако в България решиш да правиш нещо, което не влиза в руслото на традиционното, няма на коя врата да почукаш.

- Кога ще излезем от тези граници?

- Това е нашата цел. Още преди шест години затова започнах да каня хора от различни страни. Първо поканихме директора на Tibeca Film Institute Браян Нюман, който тогава говореше, че светът много се е променил и трябва да се използват технологиите и интернет, където е истинската публика. Той смята, че даването на безплатно съдържание не е непременно лошо, а по този начин се създава публика, която после се връща.

- Обичайно си партнирате с Националния филмов център във връзка със Sofia Meetings. Отвъд това държавата склонна ли е да ви помага по някакъв начин в организирането на две толкова мащабни събития - София филм фест и Sofia Meetings?

- Помагат. Основни партньори на Sofia Meetings са Националният филмов център и Столична община, но за адекватно помагане още не мога да говоря. Sofia Meetings е огромно събитие, с международна репутация, и значи много повече като инвестиция. Има нужда от повече инвестиции според мен, дори и от компании, които работят в близки области. Например Франция и Германия предлагат много по-голяма подкрепа. Но не само те - дори Македония и Сърбия, Словакия и Румъния са много по-адекватни в подпомагането на такъв тип събития, защото много добре си дават сметка, че това развива бизнеса. Тук говорим за културата като бизнес. Това не бива да се забравя.

- Колко проекта са излезли вече от Sofia Meetings?

- Имаме два модула - единият е само за проекти, другият е за филми.Проектите са между 260 и 360. Над 80% от проектите, които са били представени при нас, са били реализирани. Някои от тях са много успешно реализирани. Мога да спомена “Смъртта на господин Лазареску”, който е представен преди 10 години на Sofia Meetings. Той беше първият румънски филм, селектиран в Кан, който отвори вратите на големите фестивали за румънското кино, който създаде тази румънска вълна. За много български филми това е вратата към намиране на финансиране.

- Какво точно дават въпросните копродукции на българските филми, освен финансиране?

- Дават възможността за работа с технически и креативни лица от друга страна, което със сигурност придава нещо много повече на проекта. Не на последно място е възможността за дистрибуция на един филм, който е създаден в копродукция. Българските продуценти правят копродукции с най-често с Германия и Франция - две големи страни, които са дали много пари за българско кино и на чиито врати обикновено чукат българските продуценти. Те имат фондове, които са добре осигурени, но и винаги са имали отношение към авторите, които идват от Източна Европа.

- Споменахте румънската вълна. Какво ни трябва, за да имаме българска вълна?

- В момента има много добри български филми на млади режисьори и на световната сцена има очакване към българското кино от няколко години. Добре е този момент да бъде уловен. Тук вече трябва да се включат институциите с адекватни политики. Да се стабилизира схемата за финансиране на нискобюджетни филми - да сме сигурни, че на всяка сесия се пускат няколко нискобюджетни филми, които дават възможност на начинаещите режисьори да направят нещо.

Може да се помисли за създаването на допълнителен фонд, който да дофинансира. Телевизиите могат да се включат като копродуцент. След това идва важният момент на промоцията. Няма как да се произвежда, без да се промотира. Несучайно холивудските продукции дъджат над 90% от пазара в цяла Европа, а на места дори 99%. Те имат маркетинг машина.

Не може да се очаква, че арт киното по магичен начин ще завземе територии. В последните години то дори ги загуби заради липса на адекватна промоция и маркетинг. Публика има и фестивалите го доказват. Българският филм е конкурентоспособен. Той пътува по фестивали, купува се за чужди територии, гледа се. Затова с малко повече усилия може да се случи, с консолидиране на филмовата общност, която да определи приоритетите си и да застане зад тях.