Но докато общата сума, която YouTube плаща на създателите на музика, се увеличава, това, което лейбълите и изпълнителите получават от един стрийминг на качените от потребители видеа, се свива. Звукозаписните компании също така се оплакват, че се налага да наемат екипи, които да търсят и премахват песните им, което са се опитали да направят автоматично чрез сайта, но в крайна сметка записите са успели да надхитрят Content ID системата. Последното се случва, когато потребителите манипулират самите аудио файлове.
Музикалната индустрия, която отбеляза слаб растеж през последните години, след като заличи 60% от своята стойност от 2000 г. насам, лобира за подобни реформи в САЩ, където от години се преразглежда законодателството, свързано с авторското право. В частност музикалната индустрия иска да промени част от закона за авторски права Digital Millennium Copyright Act, който предпазва хостинг платформите от отговорност, когато потребителите качват съдържание, без да разполагат с лиценз за него. Технологичните компании се борят да запазят т.нар. защита „safe harbor”, твърдейки, че тя помага за развитието на сектора.
Като се има предвид огромното икономическо влияние на Силициевата долина в САЩ, ръководителите на звукозаписни компании смятат, че европейските законодатели са по-склонни да приемат подобна промяна. През април музикалната индустрия показа явното си одобрение, когато еврокомисарят Андрус Ансип заяви публично, че е необходима промяна, за да се създаде „равнопоставеност между различните доставчици на услуги“.
Дали безплатен сайт като YouTube е пряка конкуренция с платени услуги като Apple Music и Spotify, е обект на дебати. Според говорителка на YouTube “потребителите влизат в YouTube, за да гледат всякакви видове видеа. Средностатистическият потребител на YouTube прекарва средно по един час на месец в потребление на музика, което е доста по-малко, отколкото при платформите, фокусирани само върху музиката“.
Междувременно по думите ѝ по-малко от 20% от всички гледания на музикални клипове в YouTube идват от потребител, който търси определен изпълнител или песен.
„По-голямата част от намираната музика и потреблението ѝ е чрез песни, препоръчани посредством алгоритмите на YouTube”, допълва говорителката.
По данни на Международната федерация на звукозаписната индустрия от тази седмица картинката е съвсем различна. Скорошно проучване сред интернет потребители показва, че YouTube е най-използваната музикална услуга, като 93% от 16 до 24-годишните потребители на YouTube посещават сайта, за да търсят музика, а 80% от потребителите на музика в платформата слушат песни, които вече знаят.