Класически стил по младежки – с Томи Хилфигер

Ако някой поиска да направи филм за американската модна индустрия и има нужда от главен герой, който да въплъщава в себе си бизнеса с всичките му силни и слаби страни, е добре да се вгледа по-добре в образа на Томи Хилфигер. В самото начало той е едно смело хлапе, което е уверено, че може всичко, без да има опит в модата, дизайна и бизнеса, се разказва в материал на The Guardian.

А успехът не идва лесно. В началото са първите му дни на пазара с дънкови облекла, използването на известни имена за представяне и популяризиране на марката му, неуморните публични изяви, превръщането му в известна личност, промотиране на колекциите, което автоматично води до тяхното изчерпване, естествените трансформации на марката през годините.

Хилфигер винаги се е гордеел с ясно разграничимия американски стил в дрехите, а неговата кариера е идеалният пример за модния бизнес в САЩ за последните 30 години на миналия век.

Дори и офисът на дизайнера е една пародия на Америка – на най-горния етаж в сградата в центъра на Манхатън Хилфигер е направил така, че интериорът да напомня на къща на плажа с бели дървени летви на пода, плажни шезлонги, огледала и шарени тенти, а келнерите са облечени в бели, закопчани до горе ризи и разнасят чаши студена вода с резенчета лимон.

През прозорците се извисява величествената сграда Емпайър Стейт Билдинг. Единственият начин, по който картината може да бъде още по-идеалистична, е ако Франк Синатра седеше в ъгъла, пощраквайки пръсти, а Марта Стюарт печеше ябълков пай до него, пише вестникът.

Този романтичен стил се е доказал като изключително изгоден за Хилфигер – въпреки че две трети от приходите на компанията му идват от продажби извън САЩ, което означава, че е по-лесно да убедиш хора, които са извън страната, да купят нещо, което е част от идеала за Америка.

Миналата година американският гигант в областта на модата и облеклото Phillips-Van Heusen купи бранда от базираната в Лондон Apax Partners за 3 млрд. долара, при това сделката беше изцяло с налични средства без заеми и кредити. Apax Partners пък купиха Tommy Hilfiger през 2006 година за 1,6 млрд. долара. По данни на Bloomberg второто придобиване е било най-голямото известно в историята на американската индустрия на търговия с облекло за последните 10 години и осмото по размер на американска компания за 2010 година.

Хилфигер, който все още е световен посланик на бранда, старателно представя себе си като любител на хокея, вместо като човек, който живее много охолен и луксозен живот. Той ходи облечен със синя жилетка, мокасини и червени панталони от кадифе и изглежда по-скоро като леко странен учен от някой университет, вместо като дизайнер, който има мезонет в хотел Плаза в Ню Йорк, къща в Грийнуич, щата Кънектикът и друга в Мустик, където съсед му е Мик Джагър.

Хилфигер поразително прилича на стария си приятел Анди Уорхол. Подобно на него, дизайнерът говори бавно, подбира всяка своя дума и често използва анахронизми. В един момент изглежда така, сякаш думата „глупак“, която той произнася с голяма страст, е най-силният епитет в речника му.

Външният вид на Хилфигер неизменно е реклама на последната му колекция. Тя е тържество на всичко онова, което е стилно, класическо, младежко и елегантно. Това е и отличителният стил на американската мода – леко елегантно, леко спортно. Хилфигер винаги е бил почитател на тази визия, защото, както той казва - „това е класическо, традиционно и лесно за носене. Това е основата на цялата американска мода.“

Това е и, съвсем между другото, външен вид, който предполага богатство, или поне стремеж към него. Най-близкият еквивалент от британската мода до моделите на Хилфигър например е стилът денди (дрехите, носени от лондонските контета, които преобладаващо залагат на поло, жилетки, прибрани ризи, тесни джинси), но американският стил едва ли има нещо общо със стила на старата аристокрация във Великобритания – той е начинът на обличане на новите богаташи.

Редица дизайнери идеализират стила на обличане на богатите си сънародници – да вземем например Вивиан Уестууд и интересът й към царствените бални рокли с висока талия или моделите на Пол Смит, които са в тона на стила денди.

Американските дизайнери обаче са особено податливи точно на този тип стил, може би защото, вместо вековна история и монархия, те са израснали в страна с дълбоко очарование от парите. Подобно на Хилфигър, Ралф Лорън и редица други дизайнери също са почитатели на стилното и младежко облекло. Хилфигър предполага, че популярността на моделите му днес е резултат от световната рецесия. В крайна сметка, казва той през смях, това е начин ако не за забогатяване, то поне хората да не изглеждат бедни.

Дизайнерът твърди, че е израснал сред хора, които са избирали младежкия и същевременно класически стил за дрехите си. В него, както и в идола му и сродна душа в света на модата - Ралф Лорън, има нещо от героя на Фицджералд „Велигият Гетсби“. Родителите на Хилфигер са представители на работническата класа и имат девет деца. Баща му е бижутер, майка му медицинска сестра и противно на скромните, срамежливи, но уверени младежи, които се появяват в рекламите на бранда му, Томи Хилфигър не е бил особено щастлив тийнейджър.

„Не бях добър ученик, всъщност дори смятах, че съм доста глупав. Просто глупак“, казва той за себе си. „Алгебрата ми изглеждаше като китайското писмо и така и не успях да прочета Шекспир. Просто не го разбирах.“

И което е по-лошо – той е искал да бъде футболист – нещо непостижимо за хлапе, тежащо 47 кг, високо 1,5 м (съучениците му от отбора са били доста по-внушителни – по 1,8 м и 100 кг). Ето защо, вместо това, той се фокусира върху музиката, момичетата и колите.

„Наблюдавах хора като Джим Морис и Дейвид Бауи, Мик Джагър и си помислих, че искам да изглеждам като тях.“

Томи Хилфигер не е имал никакъв интерес към дрехите докато е бил тийнейджър. Но е имало друго условие, което го е насочило в правилната посока. Тъй като е знаел способностите си в училище, той е предполагал, че няма да успее да влезе в колеж. Ето защо се е замислил с какво би могъл да се занимава след завършване на училище. „Тогава се замислих – ако успея да създам бизнес, ще съм в състояние да контролирам съдбата си.“

Отива в Манхатън, започва да купува дънки с фабрично зашит колан, подобни на онези, които музикалните звезди носят по онова време, и ги подава на приятелите си. С печалба. Отваря магазин, в който продава дрехи, подобни на тези на рок звездите по онова време. Скоро бизнесът му се разраства и с няколко свои приятели отварят още магазини.

По онова време той е на 25. Магазините обаче фалират (нещо, на което по думите на Хилфигер днес, той много се е забавлявал), и основава собствен бранд, след като отказва предложения за работа от Calvin Klein и няколко други модни къщи.

„Знаех точно какво искам да правя – исках да създам вид лайфстайл марка, която да е подобна на стила денди и да е страхотна", твърди дизайнерът.

Дънките с колан вече са в миналото, а с тях и ниската му самооценка. През 1989 година, две години след като създава лейбъла си, Томи Хилфигър поставя рекламен билборд на Таймс Скуеър, на който се сравнява с Келвин Клайн, Ралф Лорън и Пери Елис – трима от най-известните дизайнери в Америка.

Славата на бранда нараства, в края на 80-те Tommy Hilfiger вече е известна марка, а бащата на дизайнера престава да се оплаква, че синът му не е влязъл да учи счетоводство.

Едно от нещата, което особено много помага за популяризиране на бранда на Хилфигър, е това, че дрехите му се носят от известни личности. През 1994 рапърът Снуп Дог излиза на официална церемония с дрехи с марката Tommy Hilfiger, а продажбите скачат с 90 млн. долара за година.

През 2008 година Хилфигър се жени за втори път. Миналата година съпругата му, Дий, му ражда син – Себастиян. Е, дали Себастиян ще носи дрехи, които баща му прави? Отговорът на Томи Хилфигър е – разбира се. А как ли биха изглеждали те? „Стилът ще е същият като този на бащата“, казва дизайнерът.