Добрият аперитив трябва да отваря вкусовете, да създава усещане за отпускане и разтоварване на сетивата. Това е първото питие за деня или вечерта и, най-вероятно, е любимото на мнозина.
Добрият аперитив ще подготви рецепторите за вкусна храна и ще остави желание за второ питие. Най-важното при него е смесването на правилното количество алкохол, което да успокои човек и да го вдъхнови за разговор, без обаче да действа прекалено силно и да замайва, пише Wall Street Journal.
Приемането на прекалено много алкохол почти винаги действа зле на организма, а силната напитка може да постигне обратен на търсения ефект.
Разбира се, в аперитивите има известна разлика. Когато навън е топло, всичко, от което се нуждае човек, е много лед, голяма чаша, малко джин, парченце лимон и много тоник. Ако джинът с тоник не е вашето питие обаче, има и други алтернативи – от чаша шампанско до сухо бяло вино (за предпочитане с алкохолно съдържание под 11%).
Във Великобритания например е много известен един коктейл, който също се използва като аперитив – Pimm's No 1. Той включва джин и лимонада и се поднася в голяма чаша, декорирана с парченца портокал, лимон, ябълка, краставица и листчета мента.
По това време на годината обаче, когато навън вали тих снежец и трупа преспи по планинските склонове за радост на скиорите, нощите са студени и дълги, аперитивът е добре да бъде по-силен. Зимната напитка е добре да бъде без лед, защото освен да сгрее тялото, тя трябва и да освежи, но не и да ви помогне да настинете. Именно тук е ролята на питието – да освободи ума ви от натрупаните грижи през деня поне за няколко минути.
Различните марки, които принадлежат към семейството на коняка и арманяка, са малко силни за празния стомах. По-добре е да ги консумирате след хранене – доброто им влияние ще усетите и върху храносмилателната система. Уиски с два пръста хладка вода обаче ще свърши добра работа. Подходящ избор са J&R Rare или опушено малцово уиски от Айлей.
Леко червено вино като напитките Божоле, Пино Ноар или Шинон могат да се поднесат с лека закуска. Важното тук обаче е, че ви трябва не повече от чаша, преди киселинността на напитката да ви принуди да хапнете нещо.
Глювайнът, който е особено популярен в Германия, е подходящ за събирания на открито. Традицията на консумация на това вино датира още от Средновековието, когато качеството на виното се е доказвала с броя на подправките, които са слагали в него, и със сладостта му от меда.
В наши дни сладостта на питието се дължи на добавянето на цял портокал, осеян с карамфили по кората, а тежест на напитката придава капка бренди (или ракия, ако приготвяте този своеобразен коктейл в домашни условия).
Планинският регион Юра във Франция е известен като едно от местата, на които правят най-добрите зимни аперитиви – бледожълто бяло вино, подобно на шери. Напитката се приготвя от сорта грозде Совиньон, което се бере добре узряло и след това се оставя да ферментира по нормален начин и да престои още шест години в бъчви. Явно тайната на вълшебната напитка е в климата и подправките, а в резултат се получава необикновен аперитив, който има аромат на джинджифил, орехи и подправки, земен нюанс и куркума.
Портото (португалски ликьор, подсилено вино с тъмнозлатист цвят), което се сервира в малки чашки за вино, също е вариант за аперитив. Най-добрият избор може би обаче си остава шерито. А за празничните вечери, които настъпват в края на всяка година, е добре да приготвите и бутилка червено вино. Едва ли ще минете без чаша от червената напитка на боговете, а вкусът й зависи единствено от предпочитанията ви.