Остров Айлей – меката на шотландското уиски

Малкият остров Айлей е място, чието име само по себе си е марка. Колекционери от цял свят се тълпят, за да разгледат местните дестиларни и да си купят уиски, а в интернет спекулантите завишават цените на напитката, пише немското издание Frankfurter Algemeine.

Един от предприемачите, които развиват бизнеса си на острова, е Антъни Уилс. "Лудост е да решиш да построиш дестиларна за уиски", казва мъжът, който е направил точно това. Проблемът при подобно начинание е, че от производството на първите количества до получаването на първите печалби минават години (най-малко три, а често десет или повече), тъй като е необходимо време за отлежаване на алкохола в дъбовите бъчви. През този "период на суша" производството върви, но не и бизнесът, а накрая се получава нов вид уиски, чийто вкус никой не може да предвиди“.

От друга страна обаче едва ли има друго място, където вероятността рискът да си заслужава е по-голяма, отколкото на малкия остров Айлей в северната част на Атлантическия океан, разположен на 30 км от западния бряг на Шотландия.

С света на уискито това малко късче земя, край чиито брегове лежат останките от стотици корабокрушения, е същото, каквото е Бордо за червеното вино - място на производство, което само по себе си е марка. Уискито от острова е прочуто със своя опушен вкус, тъй като използваният ечемик се малцова над огън от торф.

Меката на уискито

Айлей е меката на уискито и отделен микрокосмос в този бранш. На острова има осем дестиларни, сред които някои с легендарна слава като Lagavulin, Ardbeg и Laphroaig. Гигантите в света на алкохолните напитки пазаруват тук - дестиларната Bowmore е собственост на японската компания Suntory, а Laphroaig - на Fortune Brands от САЩ. Ardbeg е част от френския концерн за луксозни стоки LVMH. В същото време обаче на Айлей има и необщителни средно големи компании и дръзки предприемачи.

Антъни Уилс кръщава уискито си на фермата с галско име - Kilchoman - в западната част на острова, където то се произвежда. На някогашния търговец на вино и спиртни напитки са били необходими четири години, докато през 2005-а най-накрая събира от смели частни инвеститори 2 млн. паунда начален капитал за строежа на дестиларната.

5400 британски лири за първата бутилка Kilchoman

На 28 май 2009г. се разбира, че идеята на Уилс съвсем не е била налудничава - на търг колекционер плаща 5 400 британски лири за първата произведена бутилка Kilchoman. Сега Kilchoman вече е неизменна точка от маршрута на много ценители на уискито, които всяка година идват на тълпи за поклонението си на остров Айлей. В малката дестиларна работят едва 8 души, но всяка година над 15 000 посетители идват в отдалечената ферма, около която нашир и длъж се полюляват поля с пшеница.

Уискито от това стопанство в момента е един от обектите на най-разгорещени спекулации в света на спиртните напитки и е изключително ценено от колекционерите. Досега са напълнени едва 50 000 бутилки и заради малкото количество цената е висока - за една бутилка Уилс иска между 45 и 50 паунда, а в eBay уискито е четири пъти по-скъпо. "Смешно е какви суми плащат някои хора", отбелязва производителят, който не иска да увеличава собствените си цени.

"Мислим дългосрочно и не залагаме на спекулативна печалба", отбелязва той.

Уискито вече не е напитка за традиционалисти

Икономическото чудо на фермата Kilchoman е само малка част от един огромен подем, който се разиграва на остров Айлей и в рядко населените високопланински области на Шотландия, в равнините край Глазгоу и в Спейсайд в североизточната част на страната. Светът иска да пие все повече уиски, а 40% от световното производство идват от Шотландия, където в момента работят 107 дестиларни.

През изминалите десет години те са повишили производството си с 50%. Голямото търсене идва най-вече от бързоразвиващи се страни като Бразилия, но и в Европа уискито вече не е питие само за традиционалисти. За Шотландия уискито е най-важната стока за износ след петрола от Северно море.

Остров Айлей обаче е далеч от света на големия бизнес.

Правото като конец шосе между малкото пристанище в Порт Елън и Баумор, основната точка на острова, е с толкова неравна настилка, че амортисьорите на автомобилите чак скърцат, а в малките селца мирише на пушек, тъй като тук много домакинства все още се отопляват с торф. А островът е "на върха на вълната", завладяла света на уискито.

Повечето дестиларни тук произвеждат предимно скъпо едномалцово (Single Malt) уиски, което някога е било най-вече малко известен специалитет, предназначен за познавачи, но се превърна в модно питие и сега се предлага в безмитните магазини на всички летища.

Докато така нареченото блендирано (Blended) уиски като Johnnie Walker се произвежда от смес на множество сортове, то едномалцовото се прави в една единствена дестиларна и голяма част от марките струват минимум 35 лири за бутилка.

Рецесията е позната само от вестниците

Били Стичъл, директор на дестиларната Caol Ila в източната част на острова, идва от семейство, което от четири поколения работи за различни дестиларни. Въпреки че професионалният му опит доближава 40 години, той за първи път се среща с толкова бърз подем в бранша. Тежката рецесия, която през последните няколко години разтърси световната икономика, тук е позната само от вестниците. "Ние изобщо не усетихме кризата. През последните 25 години за производителите на уиски тенденцията почти винаги е възходяща", отбелязва експертът.

Някогашните лоши времена вече се помнят само от ветераните като 55-годишния Стичъл. В началото на 80-те години, след три златни десетилетия на бурен растеж, дестиларните в цялата страна натрупват големи свръхкапацитети. След това идва срив в търсенето и свиване на производството с почти 50%. Всяка трета дестиларна в страната фалира и производството на уиски на Айлей едва не се превръща в история.

А колко ще продължи сегашния подем? От 90-те години складовите наличности на шотландските производители на уиски непрекъснато се увеличават и вече почти са достигнали равнището, отчетено преди последната криза в бранша. Почти никой в сектора обаче не се тревожи. Diageo и Pernod Ricard - двата концерна, които контролират около две трети от търговията със скоч - се надяват, че новите пазари в Азия и Южна Америка ще осигурят бъдещия растеж.

Неотдавна Diageo за първи път от десетилетия построи изцяло нова дестиларна в Шотландия за 40 милиона британски лири. Pernod Ricard увеличи производството си на Glenlivet със 75% и иска да превърне своето едномалцово уиски в световен лидер. Компаниите, които вземат решения за нови инвестиции, вярват, че тенденцията към растеж ще се задържи още дълго - сегашният растеж в производството на Glenlivet идва след 12 години "узряване" на пазара. Колко едномалцово уиски обаче ще пие светът през 2022 година?

Модернизацията отразява ли се на качеството?

Грант Кармайкъл, който започва работа в бранша през 1960 година, е пример за успех в сектора. През професионалния си живот той ръководи дестиларните Lagavulin, Caol Ila и голямата пивоварна в Порт Елън. Днес той е на над 70 години и понякога все още развежда из острова туристически групи, разказвайки за производството на уиски на Айлей. Ветеранът деликатно отбелязва, че не иска да бъде черноглед, но посреща със смесени чувства бума в производството на уиски на Айлей и в други райони на Шотландия.

Кармайкъл се опасява, че вкусът на едномалцовото уиски ще пострада заради разрастването на производството. "Трябва да бъдем много внимателни", подчертава той. Все още никой не знае със сигурност дали силно увеличеното производство и автоматизацията, въведена заради ценовите предимства, няма да бъдат за сметка на качеството. Уискито Lagavulin, например, отлежава 7 години преди да излезе на пазара. Промените в производствения процес, предприети в средата на 90-те години, ще се усетят във вкуса на уискито в продажба едва през идната година. "Браншът трябва винаги да помни, че качеството идва от количеството", отбелязва Кармайкъл.