Венеция е на кръстопът дали да върне масовия туризъм, или да промени посоката

Пиеро Дри зависи от милионите туристи, които идват всяка година в родния му град Венеция. Той признава обаче, че вече се чувства „задушен“ от чуждестранните посетители, които постепенно се завръщат след края на блокадите заради коронавируса.

„През миналата година Венеция беше годна за живеене“, коментира той пред FT от работилницата си близо до Големия канал, в която ръчно изработва дървени форколи (дървена поставка за греблата, б. ред.) за гондолите, които превозват туристи по каналите в града.

„На фона на изпразнените заради пандемията улици осъзнахме, че не трябва да се борим със зъби и нокти всеки ден, за да се придвижваме, и че можем да живеем живота си, обичайки това място“, посочва той.

Тъй като градовете излизат от блокадите, привличането на задгранични чуждестранни посетители ще бъде жизненоважно за рестартирането на икономиката. Венеция не е по-различна: тя почти изцяло зависи от около 30-те млн. туристи, които идват всяка година, докато коронавирусът не ги спря.

Завръщането на масовия туризъм в града обаче изобщо не се приветства от около 50-те хил. постоянни жители. Този месец общественият гняв се засили, когато круизен лайнер заплава в лагуната на Венеция за първи път след пандемията, въпреки обещанието на италианското правителство, че достъпът на гигантските туристически кораби до историческия център ще бъде забранен.

Тяхното завръщане, в очакване на изграждането на нов терминал по-далеч от центъра на града, възобнови протестите в града. Плакати с надписи „No Grandi Navi“ (Без големи кораби) бяха залепени върху магазини и ресторанти, които бяха затворени поради липса клиенти.

Томазо Качари, лидер на протестната група, казва: „Големите кораби са върхът на айсберга на много по-голям проблем“.

Прекомерният туризъм принуди дългосрочно пребиваващите да се изнесат от града, унищожи работните места, които не са свързани с ваканционната индустрия, и разтегна жилищния пазар, подчертава той. „Трагедията на Венеция - от която големите кораби са само една част, е фактът, че моноикономиката на туризма унищожи социално-икономическото многообразие на града“. Според него хората се отнасят към Венеция като към най-големия увеселителен парк в света.

Все пак за много венецианци завръщащите се туристи са повод за празник. Дебора Розето, която продава стъкларски изделия на красивия архипелаг Мурано, заяви, че не би могла да бъде по-щастлива да си върне клиентите.

„Почти две години не сме вземали пари. Похарчихме всичките си житейски спестявания, за да си плащаме наема и да се храним. Ако масовият туризъм е единственият начин да свържем двата края, тогава нека го има“, казва тя. „Разбира се, трябва да бъде по-добре организиран. Но ако Лондон, Париж и Барселона имат масов туризъм, защо и ние да нямаме?“, пита тя.

Още преди пандемията Венеция се изправи пред екзистенциалната заплаха от повишаването на морското равнище, което причини тежки наводнения през 2019 г. Круизните кораби, както и пристигането на хиляди посетители всеки ден на площад „Сан Марко“, са обвинявани за замърсяването и екологичните щети в лагуната и нейната деликатна морска екосистема. Докато пътниците ядат и спят на борда на корабите, тяхната икономическа стойност също е ограничена.

Правителството в Рим очерта проект за временно пренасочване на плавателните съдове към близкото пристанище Маргера, докато се разработват планове за изграждане на терминала извън лагуната. Напредъкът обаче е бавен. ЮНЕСКО, агенцията на ООН, заяви тази седмица, че ще обмисли възможността Венеция да бъде включена в нейния списък на застрашените обекти, ако не се постигне постоянна забрана за докинг на кораби в центъра на града.

76-годишната Ванда Лумине, която продава традиционни обувки на известния мост Риалто, смята, че градът се нуждае от туристи, като същевременно отбелязва, че улицата пред магазина ѝ понякога е толкова натоварена, че клиентите, спрели да гледат през витрината, са повличани от потока хора. „Масовият туризъм е болезнено място, но без него дори водопроводчиците, електротехниците, фризьорите и пералните не биха работили“, казва Лумине.

Симоне Вентурини, чиновникът, отговарящ за туризма, защитава подхода на града и казва, че е време Венеция да се съсредоточи върху качествения туризъм. „Всеки чувства необходимостта да се върне към нормалността, нашата отговорност е да направим това, като уважаваме града си“, допълва той.

Той допълва, че местните власти работят за „популяризиране на международни събития и изложби и за привличане на посетители, които искат да останат по-дълго и да харчат повече.

Никола Усарди изкарва прехраната си, като продава сувенири на туристите на площад „Сан Марко“. Според него Венеция е на кръстопът и трябва да реши дали да гони печалба и да рискува да убие града, или да избере друг път.

Според него коронавирусът е ускорил процес, който е започнал отдавна. „Ясно е, че сегашната система постепенно унищожава града и не се отплаща“, казва той. За него Венеция е музей, създаден от реалния живот и реални хора, а сега е дълг на жителите му да го пазят с всички сили.

Дри, един от малкото останали производители на форколи, знае, че Венеция се нуждае от чуждестранни посетители, но се надява да се намери нов път, който да популяризира „автентичния туризъм. . . който оценява традициите и наследството на града“. „Бяхме разтърсени от пандемията, но трябва да я използваме като възможност да създадем различен вид бъдеще за този град“, подчертава той.