Сафаритата се завръщат, някои от тях - с цел да спасят дивите животни

Академия в ловните полета на Шака Зулу

Thula Thula (произнася се „тула тула“) е зулуско име, което означава „мир и спокойствие“. Освен това е име на резерват, намиращ се в историческите ловни полета на крал Шака, основател на империята Зулу. Резерватът е прочут със своята консервационна дейност, стадото си от 29 слона и харизматичната си собственичка Франсоаз Малби-Антъни.

Тя и нейният покоен съпруг Лорънс Антъни основават Thula Thula Private Game Reserve през 1999 г. с проблемно стадо от едва седем слона. Когато Лорънс умира, Фрасоаз поема ръководството на резервата. Тя го разширява и създава център за рехабилитация за животни, останали сираци.

За да решим проблемите, засягащи дивата природа, трябва да адресираме човешките проблеми. Не просто прахът от рог на носорог се ползва в китайската традиционна медицина в продължение на хиляди години, но днес се ползва и за показване на богатство и статус, посочва Малби-Антъни.

„70% от китайците не знаят, че носорозите и слоновете са убивани заради роговете“, допълва тя. По думите ѝ е жизненоважно местните хора да участват в опазването, така че целият персонал на Thula Thula идва от близките общности.

Посетители се стичат от целия свят, но главно от Съединените щати, Европа и, разбира се, от Южна Африка. Настаняването е в две хижи, една от които е луксозна, а печалбата от тях финансира усилията на резервата за опазване на дивите животни.

Провежданите два пъти на ден обиколки с джип, обичайно сутрин и привечер, са акцентът на престоя в хижите.

„Тези сафарита се водят от нашите опитни рейнджъри, които споделят своето знание и страст, информират за проблемите на природата и необходимостта да се опазват застрашените видове“, коментира Малби-Антъни.

Академията за доброволци на Thula Thula е различна от екотуризма. Тя провежда редовни двуседмични престои за по осем доброволци едновременно. Те работят като асистенти по консервацията. Идеята е не просто да помагат на място, но и когато се приберат у дома, да разгласят какво точно се случва.

„Смятах, че носорог без рог не е носорог“, коментира Малби-Антъни. „Но промених мнението си през февруари 2013 г., когато петима силно въоръжени мъже убиха два от нашите носорози, които бяха на по 18 месеца и все още имаха малки рогове“.

„Оттогава въведохме силни мерки за сигурност и срещу бракониерството, за да пазим нашите диви животни“, обяснява тя. „Това е нашият приоритет“.

Кучешкото звено на Thula Thula патрулира денонощно, а самолет прелита всяка седмица, за да проверява оградите. По думите на Малби-Антъни, когато са инсталирали камери за следене, слоновете са ги премахнали, защото не харесват чужди обекти на дърветата. Решението е било да се сложи люта паста около камерите.

„Това свърши работа. Слоновете никак не обичат люто“, коментира тя.

Цената за престой, включващ всичко, варира според страната, от която идвате. За хората от Северна и Южна Америка, както и за тези от Азия, тя е 120 долара. За британците е 153 долара, 140 долара за европейците и 70 долара за южноафриканците. Сумата отива за проектите за консервация на Thula Thula, включително за увеличаване на местообитанието на слоновете и засилване на мерките срещу бракониерството.

Две книги пък разказват за предизвикателствата в опазването на животните – “The Elephant Whisperer” на Лорънс, покойния съпруг на Малби-Антъни, и продължението ѝ “An Elephant in My Kitchen”, написана от самата Франсоаз.

„Това е сигнал да осъзнаем трагичното положение на нашата дива природа в Африка“, посочва тя. „След 20 години, когато няма повече слонове, носорози, лъвове и гепарди, няма да можем да кажем, че не сме знаели какво се случва“.