Малката и снежна исландска столица Рейкявик застана начело в класацията за най-зелен град в проучване на холандската онлайн туристическа агенция TravelBird, съобщи БТА.
На второ място се нарежда Окланд в Нова Зеландия, следван от словашката столица Братислава и шведския град Гьотеборг. На пето място в индекса за зелени градове на остава австралийският Сидни.
„Редица популярни градски дестинации по света направиха значителни стъпки към опазването и изграждането на зелени пространства“, каза в изявление главният туристически директор на компанията Фиона Вандербрук.
„Стремим се да вдъхновим пътешествениците да гледат по различен начин на градските пътувания, като ги каним да се свържат с природата, докато се наслаждават на жизнеността, културата и оживлението, които търсят в един град“, допълва тя.
Според данни на ООН до 2050 г. над две трети от населението по света ще живее в градските зони, затова организацията призовава за радикално преосмисляне на градското планиране.
В същото време Световната здравна организация (СЗО) посочва, че зелените пространства освежават градовете, насърчават физическата активност и могат да облекчат стреса, както да увеличат социалното взаимодействие и да подобрят умственото здраве.
Индексът на TravelBird е анализирал картографските данни от 50 популярни дестинации за градска почивка, оценявайки видовете и броя на зелените пространства като паркове, голф игрища, ливади, лозя и ферми.
Данните са установили, че разположеният на крайбрежие Рейкявик, в който живеят около 120 000 души, има 410 квадратни метра зеленина на жител, което се дължи и на големите национални паркове.
В дъното на класацията като най-малко зелен град е широкият район на Токио, следван от Истанбул в Турция, Атина в Гърция, Лион във Франция и чилийската столица Сантяго с по-малко от 8 квадратни метра зеленина на жител.
От британските градове най-напред в класацията се нарежда Единбург, а сред американските това са столицата Вашингтон и Лос Анджелис.
Редица градове предприемат стъпки за подобряване на зелената среда, като забраняват дизеловите превозни средства, използват автобуси с нулеви вредни емисии и установяват по-строги ограничения за замърсяване на въздуха. Те се стремят да постигнат целите, заложени в Парижкото споразумение за борба с изменението на климата от 2015 година и да ограничат емисиите на парникови газове, допълва БТА.