Кризата с коронавируса засегна много бизнеси у нас, сред които и текстилния бранш.
„Цялата промишленост и индустрия пострада, и то много, защото основното производство на текстил в България е насочено към конфекцията”, обясни пред Investor.bg Васка Бакларова, генерален мениджър на една от фабриките за производство на спортни облекла на българския и европейския пазар - VioModa.
По думите ѝ много от луксозните марки на пазара шият точно в България, но със затварянето на света нуждата от производство на конфекция е намаляла и мнозина не са успели да се справят с кризата.
„Единствените фирми, които се спасиха, са тези, които успяха да преустроят производството си, било то с маски или други предпазни средства. Но въпреки традициите в текстила, които България има, по-голяма част от фирмите не успяха да се адаптират”, уточни Бакларова и допълни, че около 80% от производителите са намалили драстично капацитетите си или са изчезнали от пазара.
Пандемията се отразява на бранша и в Европа, като хвърля текстилната промишленост в дълбока криза, стотици предприятия затварят врати, а хиляди остават без работа. Статистиката показва, че за второто и третото тримесечие на 2020 г. продукцията на текстилни изделия намалява с цели 29,6%. Кризата в индустрията е най-осезаема в периода април – юни 2020 г., когато е и пикът на заразените в световен мащаб.
От друга страна, европейската криза в текстилния бранш, повлияна от затварянето на двата главни доставчика на материали – Китай и Италия, рефлектира и върху производствения капацитет на предприятията. Освен че клиентите им намаляват поръчките си, те трудно могат да покрият и малкото, които са останали.
Онези, успели да се адаптират, се пренасочват към производството на маски и така успяват да спасят бизнеiа си и да подпомогнат правителства, клиники и неправителствени организации, които отчаяно се нуждаеха от предпазни материали в онзи момент. Такива примери има в Италия, Португалия, Германия и България.
Виомода
Снимка: VioModa
В интервю за Investor.bg Васка Бакларова разяснява по-детайлно как се отразява кризата, породена от коронавируса, върху текстилния бранш в Европа и у нас.
- Какви са европейските изисквания за безопасност към бранша?
- Европа и ситуацията изискват всички фирми да наложат много по-стриктни и сериозни мерки за работа и безопасност – честа дезинфекция на помещенията за работа, постоянен достъп до течаща вода и дезинфектанти за ръце, както и предпазни маски, са част от изискванията, които ЕС наложи на фирмите в текстилния бранш.
Друга мярка е нужната дистанция между служителите. Така и третата смяна започна да набира все по-голяма популярност сред големите предприятия, ако капацитетът на помещенията не може да позволи необходимата дистанция между служителите на компанията.
Ние осигурихме необходимите противоепидемични мерки – постоянна дезинфекция на помещенията, необходимото разстояние между служителите и предпазни материали за всички.
Случи се и да установим носител на вируса. В тази ситуация трябваше да се установят контактните на болния служители. Болният и контактните бяха изпратени в двуседмичен отпуск, а ние трябваше да подсигурим хора, които да ги заместят.
- Какво е нужно на един бизнес, за да се справи със загубите?
- За да се запаси бизнесът, е необходимо да има специалист в широка гама продукти и да работи с няколко клиента едновременно, по възможност директно. Не на последно място, е необходимо фирмата да е директен вносител на платове и материали, за да се подсигури капацитетът на работа.
В условия на криза е добре да се инвестира в човешкия фактор. Изцяло автоматичните машини и иновативните технологии също са от изключително значение за текстилното производство, но високото качество е недостижимо без човешки фактор.
Спортистите продължават да тренират, а голяма част от спортните мероприятия се състоят, независимо от всичко. Освен това, е много по-лесно човек да си избере спортен екип и да го поръча онлайн, отколкото да си купи костюм, без да го пробва.
Прогнозата за бизнеса обаче е много по-обещаваща за тази и следващата година. Вероятно ще си стъпи отново на краката с навлизането на ваксините и отварянето на света.
Интервюто взе: Петя Славова