От къщи и библиотеки до музеи и болници, тухлите са съществена част от строителството. Те се правят от материали като кал, глина и бетон, а ние ги използваме от хиляди години.
Но производството им има значително влияние върху природата, което кара някои да мислят по-творчески и да търсят начини как по най-добрия начин можем да правим тези толкова важни за нас блокове, пише CNBC.
“Енергийно интензивен“ процес
Според Асоциацията за тухлено развитие (BDA) обичайният жизнен цикъл на една глинена тухла е 150 години. След като основната им употреба приключи, много тухли могат да се използват повторно и да се пренареждат по различни начини.
Съществуват обаче предизвикателства, особено що се отнася до производството. Докладът за устойчивост на BDA за 2019 г. описва производството на тухли като „енергийно интензивен“ процес, който „включва изпичане на глинени тухли на над 1000 градуса по Целзий“.
aДруг материал, който може да бъде оформян в тухли или блокове, е бетонът. Той се прави от комбинирането на вода, материал, като пясък или натрошен чакъл, и цимент. Според доклад от 2018 г. на Chatham House годишно се произвеждат по над 4 млрд. метрични тона цимент, което носи около 8% от емисиите на въглероден диоксид в глобален мащаб.
Макар че тухлите очевидно са от ключово значение за строителната индустрия и сградите, в които живеем и работим, сега има насочване към нови техники на производство, които биха могли да намалят тяхното въздействие върху околната среда.
Тухли от боклук
През последните няколко години има компании, които развиват интересни начини за производство на тухли. Базираната в Съединените щати bioMASON например твърди, че използва „микроорганизми, за да създадава цимент“, докато стартъп от Шотландия иска да използва силата на рециклирането, за да прави тухли.
Отделено звено за проучвания на Heriot-Watt University в Единбург, наречено Kenoteq стои зад K-Briq – незапалима тухла, която се произвежда на 90% от строителни отпадъци. В момента те се правят от Hamilton Waste & Rеcycling, компания за управление на отпадъците в Мюселбург, в покрайнините на Единбург.
Според университета K-Briq генерира една десета от емисиите въглероден диоксид от тези при традиционните тухли. Освен това изисква под една десета от енергията за производство.
„Използваме инертни отпадъци, което означава, че няма да се променят с времето“, коментира Габриела Медеро, професор в School of Energy, Geoscience, Infrastructure and Society към Heriot-Watt.
“Трябва да се променим“
Медеро, която е технически директор на Kenoteq, допълва, че материалите, използвани в K-Briq, могат да бъдат комбинация от неща като чакъл, гипсокартон и тухли.
Това лято K-Briq ще се ползва в инсталацията Serpentine Pavilion в Лондон – престижна инициатива за архитектура, кяото показва иновативен дизайн. Според Медеро компанията иска да увеличи производството до 3 млн. тухли годишно.
Що се отнася до откриването на по-устойчиви решения и използването на различни материали и процеси през следващите години, Медеро коментира, че подобна промяна е „единственият път напред. Начинът, по който правим нещата в строителния сектор... не е устойчиво в дългосрочен план“.
„Това е експлоатация на природните ресурси, това са... огромни обеми отпадъци, заедно с огромни обеми въглеродни емисии“, добавя тя. „Трябва да се променим“.