Активисти срещу ядрените оръжия спечелиха Нобеловата награда за мир

Международната кампания за забрана на ядреното оръжие (ICAN) спечели Нобеловата награда за мир. Организацията води неуморна борба за забрана и премахване на ядрените оръжия в момент, в който ядрената заплаха нарасна, отбелязва AFP, цитирана от БТА.

ICAN настоява за подписването на обвързващ международен договор - така наречената „Ядрена конвенция". Кампанията беше основана през 2007 г. по време на конференцията по Договора за забрана на ядрените оръжия от редица неправителствени организации. През 2011 г. към кампанията се бяха присъединили вече 200 организации от 60 страни. Цел на кампанията е да насочи вниманието на обществеността към опасността, която създават онези близо 27 хиляди ядрени бойни глави, останали още от времето на Студената война. Идеята е да се предизвика обществена дискусия и правителствата да бъдат поставени под натиск.

Тази борба доведе до важна победа за организацията през юли тази година в ООН. Тогава 122 страни поставиха началото на подписването на договор, забраняващ ядрените оръжия. Обхватът на договора обаче остава символичен, заради факта, че текстът бе бойкотиран от деветте ядрени сили (САЩ, Русия, Великобритания, Франция, Китай, Индия, Пакистан, Израел и Северна Корея), които притежават общо 15 000 ядрени оръжия.

През юли ръководителката на Международната кампания Беатрис Фин определи приемането на договора като истински исторически успех. Тя каза, че колкото повече страни се присъединят към договора, толкова по-трудно ще бъде за ядрените сили да оправдаят решението си да запазят ядрените си оръжия. Но не само ядрените сили са засегнати от този въпрос.

Пет европейски страни са приели на своя територия американски ядрени оръжия по силата на споразумения, договорени в рамките на НАТО. Освен това малко над 20 страни са обявили, че са зависими от американските ядрени оръжия за своята сигурност.

В тези статистически данни, представяни от Международната кампания за забрана на ядреното оръжие, не се включват страните, притежаващи ядрени реактори или изследователски реактори, които могат да бъдат "отклонени от използването за граждански цели към производството на ядрени оръжия". 

На сайта си Международната кампания за забрана на ядреното оръжие припомня, че само една ядрена бомба ще взриви цял град и ще убие милиони хора. Използването на десетки и стотици такива бомби ще наруши радикално световния климат и ще предизвика повсеместен глад. В същото време програмите за развитие на ядреното оръжие отклоняват държавни средства, които могат да бъдат използвани за социална сигурност, за образование, за подпомагане на хора, пострадали от бедствия, и за други услуги от съществено за хората значение.

Деветте страни, които притежават ядрено оръжие, харчат над 105 млрд. долара всяка година, за да осигурят поддръжката и модернизирането на ядрените си арсенали, твърди Международната кампания за забрана на ядреното оръжие.

Международната кампания за забрана на ядреното оръжие е финансирана от частни донори и от организации, като ЕС и отделни страни като Швейцария, Норвегия, Ватикана и други, припомня AFP.

Нобеловата награда за мир е едно от най-престижните отличия в света. От основаването си през 1901 година досега тя е присъждана 97 пъти на общо 130 личности и организации. Нейни носители са например Нелсън Мандела, Барак Обама, Майка Тереза, а миналата година я получи колумбийският президент Хуан Мануел Сантос.

Другите нобелови награди се присъждат от шведския Нобелов комитет, но по изричното настояване на Алфред Нобел, наградата за мир е в ръцете на норвежкия комитет. Материалното ѝ изражение възлиза на около 940 хиляди евро. Наградата на стойност 9 милиона шведски крони (около 940 хил. евро) ще бъде връчена на церемония на 10 декември в Осло.

Другите тазгодишни носители на нобелови награди са: британският писател Кадзуо Ишигуро - за литература; Джефри Хол, Майкъл Розбаш и Майкъл Янг получиха приза за медицина и физиология - работили за изясняване на механизма на биологичния часовник; Райнер Вайс, Бари Бариш и Кип Тор взеха Нобел за физика за изследванията им на гравитационните вълни; нобеловата награда за химия си поделиха Жак Дюбоше, Йоахим Гранк и Ричард Хендерсън - създатели на криоелектронната микроскопия, подобряваща изображенията на биомолекулите.