И. Върбанов: Няма държавна подкрепа за малките производители на вино

Иво Върбанов е известен български пианист, който е и ценител на виното. Любовта му към виното е много силна и затова от пет години той притежава собствено лозе. „Мое отдавнашно намерение е да създам и разработя най-добрите български вина в един от най-хубавите винени райони в света, в който могат да се създават вина с качествата на Grand Cru. Много майсторски направени вина могат да докоснат душите ни по същия начин, както изкуството на велики композитори, музикални шедьоври и музикални герои“, казва пианистът-винар.

- Кога и как се появи любовта Ви към виното?

Трябва да започнем от моето детство. Аз съм от плевенския край, който е винен район, но моето семейство няма никакво отношение към каквито и да е алкохолни напитки. На 8-годишна възраст заминах с майка ми за Италия, където съм живял до 21-та си година. Там опознах една култура, която много държи на храната и на всичко, което е свързано с нея. След това заминах за Великобритания, където в определени среди има отношения към виното.

Така, малко по малко станах консуматор на вино и колекционер. Роди се едно огромно любопитство към този продукт,  разнообразието от сортове, към различните региони в света. В един момент у мен узря идеята, че в родната ми страна може да се засади едно малко лозе.

България е един от най-добрите региони за отглеждане на грозде, със строго разпределение на сезоните - нещо, което в определени региони на страни като Италия и Испания нямат и, съответно, там има проблеми, които тук няма. Естествено в България има други проблеми.

- Казахте, че сте колекционер. Какви вина притежавате и коя е най-скъпата бутилка вино, която имате?

Аз съм малък колекционер и консуматор. Колекционирам вино, което консумирам, а не съм колекционер, който използва колекцията си за покупко-продажба.

Имам много бутилки вино, които са доста скъпи. Една от тях е Харлан – това е малка калифорнийска изба. Цената на една бутилка е 350 долара от избата. След това Шевал Блан от 1982 г., като стойността му е над 500 евро. Пил съм например Барбареско на Анджело Гая от 1976 г., Бароло 1956 на Бреца. Има доста вина, които съм пробвал и са много ценни.

- Кое е виното, което най-много ви е харесало?

Виното, което ме впечатли много, е едно италианско - Базилиско 1997 г. от област Базиликата, което е изключително тероарно вино. Не мога да кажа, че е най-финото вино, което съм пил, но е нещо, което си спомням много добре. Същото мога да кажа за Романе-Конти Ришбур 1989, че е незабравим спомен.

- Вие сте пианист. Какво е общото между музиката и виното?

Музиката е изкуство. Въпросът е какво е виното? Изкуство ли е, занаят ли е, лайфстайл ли е, напитка за хранене ли е? Виното има много функции. Може би най-висшата форма, която има, е да е продукт на изкуството. Това е мираж за много производители и много често не зависи от тях. Просто обединението на хората, природата и условията дават един продукт, който в един момент може да се превърне в едно огромно преживяване на интелектуално и емоционално ниво.

- Кога и как се роди идеята да засадите лозя?

Идеята се появи през 2004 г. През следващата година се намери подходящото място в Южен Сакар до село Изворово, близо до гр. Любимец. През 2006 г. започнахме да садим лозя и бавно да развиваме този проект.

- С кого е съвместен той?

Този проект започна като семеен и все още е такъв. Статутът ни е на ООД, като мажоритарните акционери сме аз, жена ми и сестра ми. Впоследствие дойдоха и миноритарни инвеститори, които притежават между 2 и 5%. Те са мои приятели, банкери, както и трима англичани, единият от които се занимава с визията на нашите вина. Те имат малки дялове първо, защото са приятели и харесват идеят, а и второ, защото за тях това е интересен проект. Това е по-скоро лайфстайл проект, отколкото голям бизнес проект, от който да се изкарват безумно големи пари. Това е дългосрочна инвестиция, а не нещо, от което краткосрочно могат да се изкарат пари.

- На каква стойност е проектът и как го финансирате?

Финансираме проекта изцяло със собствени средства. До момента стойността му е около 600 хил. евро. Малките инвеститори са вложили суми, пропорционални на дяловете им. Имаме и малък заем от Държавен фонд „Земеделие“. Кредитът е за около 10% от активите на бизнеса, или 120 хил. лв.

- Трудно ли взехте този заем от ДФ „Земеделие“?

Не беше трудно, но гаранциите, които дадохме, бяха много високи. Не смятам обаче, че има държавна подкрепа към такива малки проекти и хората се справят както могат. Големите винопроизводители имат много по-големи привилегии, но и имат много по-големи трудности да върнат заемите си.

- На каква площ са лозята?

Имаме 150 декара земя, от които под 100 декара са засадени с лозя, а останалото е гола площ. Имаме доста техника, купили сме и къща. В процес сме на изграждане на микроизба.

За в бъдеще мислим да засадим и останалите незасадени площи, като идеята ни е да не се разрастваме над тези 150 декара. Причината е, че в района има прекалено много грозде, което се продава, за да бързаме да садим нови лозя. Най-важното е да се фокусираме върху производството и продажбите.

- Какви сортове използвате?

Използваме международни сортове – сира, марселан, каберне совиньон. Имаме също малко бели сортове, които още не са в производство, тъй като са насадени скоро. Също така гледаме едно лозе на приятел, който има сира, гренаш и  мурведр, които са червени сорове.

Смятаме че сирата е един сорт, който е много подходящ в момента за климатичните и почвени условия в нашия регион.

- Какъв е обемът на производството Ви на вино?

Все още не сме на пълен капацитет и не обработваме всичкото грозде, което имаме. Тази година ще имаме около 20 тона грозде. Използваме биодинамични практики – не използваме хербициди, пестициди, химически торове и други. Гледаме да имаме натурален подход към лозето и в избата и, съответно, добивите ни са по-ниски в сравнение с други лозя в района, но за сметка на това качеството на гроздето е по-високо.

- А как и къде пласирате продукцията си?

Ние сме отскоро на пазара, от малко повече от година. В момента продаваме в България, където ни има в малки вериги за вино като Казавино (6 магазина) и Винело (3 магазина), няколко независими магазина в София и Варна. Скоро ще имаме присъствие и в други градове. Също така работим с няколко ресторанта като Асадо, Енотека Уно, Клуб на архитекта, Винена къща “Косе” и още няколко.

Като цяло пазарът в България е труден за нас, също защото механизмите за продажби на "големите играчи" са доста брутални и реално консуматорът на вино не е много ориентиран. Изнасяме за Англия и Италия, като имаме  потенциал за развитие в Канада и Сингапур. Според моето виждане бизнесът няма да прехвърли 30-40 хил. бутилки. Затова се нуждаем от няколко пазара, които да поемат няколко хиляди бутилки вино годишно.

- Имате ли намерение занапред да засадите и други сортове?

Да, имаме идеи за други сортове, включително и български, но на този етап не сме финализирали кога ще се случи това. Имаме идеи за каберне фран и гъмза.

Ние сме новаторски проект, а не бутиков. Бих казал, че повече сме занаятчийски проект, който е свързан със занаята винарство.

- Колко вида вина предлагате към момента?

Имаме четири вина. Имаме Сира, скоро ще излезе реколта 2009. Имаме Розе реколта 2009. Имаме и Шардоне 2009. Сега ще излезем с бленд  -  Мавруд, Мерло и малко Каберне Совиньон 2009. Всяко вино има музикално заглавие, което се прoменя с реколтата. Например Розе 2008 се казва En Blanc et Noir (Claude Debussy), Розе 2009 се казва Tuileries (Modest Mussorgsky), Шардоне 2009 се казва Florestan (Robert Schumann), Сира 2008 се казва Le Streghe (Niccolò Paganini), Мавруд/Мерло бленд 2009 се казва Wandering Shadows (Hristo Yotzov).

- Кой ви помага при правенето на вина?

Екипът е малък - освен мен, главен участник е зет ми. За лозята ни помагат консултанти от Италия, които идват почти всеки месец. За правенето на вино пък ползваме услугите на един италианец - Амедео Албано, който е доста известен винар с голям опит. За реколта 2009 ни помагаше винар от Нова Заландия, Хейден Пени, които се надяваме да дойде също за следващия гроздобер. Помагат ни и винарите в избите, където сме били под наем, защото на този етап ние нямаме пространство. Бих искал да спомена Камен и Илияна Коеви, които са били винаги много търпеливи и са помагали винаги.

Имаме идея за наша изба, като крайната ни цел и мечта е да изградим изба извън селото, на един от масивите, но това е свързано с много средства.

- Какви са трудностите, с които се сблъсквате в този бранш?

Единият проблем е работната ръка. Хората предпочитат да работят за големи винопроизводители, а не за малки като нас. Големият винопроизводител ще им даде работа не за една седмица, а за шест например. Въпреки това се справяме, може би заради това, че размерът на нашия проект е малък и можем много неща да си свършим сами.

Другият проблем е бюрокрацията. Доколкото знам от приятели, производители в Италия, бюрокрацията също е голяма за производителите на вино. Това е всеобщ проблем на страните, които имат земеделие. Бюрокрацията не разбира трудностите на земеделието и това, че има неща, които не могат да се свършат утре, те трябва да се направят днес. Рисковият фактор от загуби е много по-голям в земеделския бизнес, защото нещата не могат да чакат, те трябва да бъдат изпълнени в определени срокове.

Следващият проблем е двете позиции, които се създават – големите и малките производители. В България има много големи винопроизводители. В Италия например има 14 хил. регистрирани производители на грозде и вино. От тях болшинството са малки. В България не е така. Тук, ако се приеме, че има 250 производители, големите не са 10%, а много повече. Смятам че пропорциите са небалансирани, което не е добре за винената индустрия. А аз лично смятам, че такава не съществува и е изкуствено създадена. Това означава, че консумацията е на сравнително ниско ниво - консумира се или много наливно домашно вино, или индустриално маркетингово вино и реално погледнато качественото, занаятчийското вино е много малък процент.

- Това може би идва от възможностите на българина. Покупателната способност на българина не е голяма, за да може да си позволи да пие хубави вино всяка вечер.

Да, така е. Но занаятчийското вино не означава винаги да е по-скъпо. То е винаги по-добро от индустриалното, защото има много по-голям контрол над гроздето, а цената не е задължително да е толкова висока.

Нашите вина са скъпи за българския пазар, но такива вина с подобни цени има по цял свят. И аз не мога да си позволя много вина всеки ден, но може би нашите вина не са за всеки ден. При нас обаче няма несъответствие между качеството и цената. За един производител като нас е предизвикателство да направим и серия, която да е в по-ниския ценови сегмент. Започнахме с по-скъпи вина, защото те са по-лесни за правене. Трудното е да се направи една по-евтина серия. Подходът ни е много предпазлив в тази посока, защото нямаме финансовия ресурс на една голяма фирма да правим мащабни проекти. Това е един от трудните моменти за малките производители – да могат да са конкурентноспособни на определени цени.

- Имате доста приятели в Италия, които се занимават с отглеждане на лозя и производство на вино. Защо не се насочихте към този регион, а към България?

Първата причина е, че аз съм роден в България. Втората е, че в Италия правото за засаждане на хектар струва 10 хил. евро. Ако исках да засадя 10 хектара, както съм засадил у нас, трябваше първоначално да сложа на масата 100 хил. евро, без да направя абсолютно нищо, само за едно парче хартия.

Освен това в Италия има огромно пренасищане на такива малки проекти и не е толкова интересно и не е толкова голямо предизвикателство. За мен е по-голямо предизвикателство да се направи тук, отколкото в Италия. Смятам, че условията в България са оптимални за правенето на добър продукт.

- Има ли интерес от ваши приятели да инвестират у нас?

Преди кризата имаше доста хора, особено от Тоскана, които имаха интерес към България. Предполагам, че след като нещата се успокоят в световен мащаб, има шансове малки производители да си направят собствени парцели у нас. 

- Какво бихте посъветвали хората, които искат да се занимават с винарство?

Най-добрият съвет, който мога да дам, е да не се хвърлят в мегаломански проекти, защото пазарът е изключително пренаситен. Най-разумно е всичко да се прави стъпка по стъпка, с малки инвестиции.

- Трудно ли се прави вино и кое е по-трудно – да си на сцената или да правиш вино?

Много по-трудно е да се занимаваш с музика и да концертираш. Музиката изисква огромна дисциплина и много години труд. При производството не вино е друго. При него се съобразяваш с цикъла на природата, който е много по-бавен.