Българинът не е доверчив, особено що се отнася до финансите му. Доброволните дарителски кампании, които наскоро набраха скорост у нас и рядко се разминават без скандал за това, колко прозрачна е организацията и къде всъщност отиват парите, липсата на интерес към онези, които раздават платени флайери на улицата и съмнението, с което се гледа на всяка инициатива, донякъде са оправдани.
Голямото социално разслоение в страната ни е направило хората особено чувствителни в случаите, когато „някой иска пари за нещо“. Годините на прехода, недоволството към управляващите партии, липсата на пари и не на последно място кризата, са само част от обясненията на това защо у нас благотворителността все още не е на нивата, на които е в света.
А кризата се отразява на всички. Доброволната благотворителност на богатите американци е спаднала с повече от една трета за периода 2007 и 2009 година, когато жителите на страната се сблъскаха с най-лошата рецесия в страната от десетилетия насам. Икономическите условия са поставили под напрежение освен цялата икономика на страната и сектора от фирми с нестопанска цел, показва проучване, цитирано от Ройтерс.
Макар че почти всички богати американци – близо 98%, са дарявали част от доходите си на организации с благотворителна цел през последната година, средната сума за 2009 година е спаднала на 57 016 долара спрямо 83 034 долара за 2007 и 91 928 за 2005 година, показва проучване на Bank of America Merrill Lynch, което се извършва на всеки две години.
Повече от 800 души с доход в домакинството над 200 хил. долара и/или нетни печалби в размер на поне 1 млн. долара (тук се изключва стойността на цената на домовете им) били помолени да отговорят на запитване, направено от Центъра по филантропия от университета в Индиана. Средният размер на богатството на респондентите бил 10,7 млн. долара.
По време на най-дългата рецесия в Щатите, настъпвала от Голямата депресия насам, приключила през юни 2009 година (по данни на Националното бюро за икономически изследвания), икономиката на страната се мъчеше да оцелява и се бореше с доста лоши показатели, припомня Ройтерс.
Повече от 43% от богатите дарители давали по-малко от 10 хил. долара за благотворителност през 2009 година, докато 2,5% са правили дарения в размер на повече от 500 хил. долара, а почти всички от анкетираните – повече от 94% от участниците, заявили, че са напълно убедени, че именно благотворителните организации ще помогнат за решаването на световните проблеми.
Топ три сред каузите, подпомагани от американците, са нужди от първа необходимост, образование и изкуство. Най-големите мотивиращи фактори са желанието за промяна, за финансова сигурност и стремежът за даряване на групи от хора, които са в нужда и ще се възползват от парите по най-ефективен начин.
Наблюдава се и нарастващо желание от страна на дарителите организациите, които приемат дарителските суми и се грижат за разпределението им, да станат по-ефективни и прозрачни.
У нас анкета, направена на сайта на Investor Style показа, че българите даряват рядко и малки суми за благотворителност (36%). Не е малък и делът на онези, които не вярват в полезността на подобен род прояви и считат, че у нас парите, дарени в помощ на различни каузи, не се използват по предназначение.
Близо 28% от участниците в анкетата са скептично настроени и поради това не даряват средства благотворително.
Следваща е групата на редовните дарители (24%), които намират щедростта в името на благородна кауза за разумен начин за харчене на средствата си и редовно участват в дарителски кампании.
За жалост не са малко онези, които никога не са участвали в благотворителна инициатива – 12% от всички запитани. Причините, поради които респондентите не са дарявали досега, могат да бъдат най-различни – не са намерили кауза, с която да се отъждествят и да подкрепят, не вярват в ефективността и прозрачността на кампаниите, нямат финансовата възможност да помогнат или са прекалено ангажирани с ежедневието си, за да обърнат внимание на подобен род инициативи.
преди 14 години -За да бъда дарител трябва да виждам около себе си хора на които НПО е дарила помощ, реална, в нужният момент.-Държавата да не се крие и да помага на хората с увреждания, не да замразява за по 4-5 г. или прекъсва помощта си за тях.-Каква дейност имат в България НПО-ции, които би следвало да формират публично-частно партньорство с Държавата, в помощ на примерно болните от "Множествена склероза/Молтиплена склероза"? отговор Сигнализирай за неуместен коментар