Най-ужасяващите блюда в света

Ако се мръщите при мисълта да похапвате охлюви, жива риба или месо алангле (полусурово), то със сигурност хранителните навици, изброени по-долу, няма да ви харесат. Имайте предвид обаче, че в повечето случаи всички тези екзотични ястия са предназначени, за да изумяват туристите, рядко са предпочитано ястие от местните хора.

 

 

Ако се окажете в градчето Скуон, недалеч от столица Пном Пен, не падайте в несвяст, ако ви заобиколят от всички страни продавачи с табли и подноси, пълни с още живи, мърдащи или вече изпържени тарантули. Наистина, по-голямата част от появяващите се в Камбоджа чужденци не дръзват да опитат тази храна. Местните кулинари недоумяват защо човек да не си хрусне такъв вкусен паяк, с размер колкото дланта. Не бива да се смята, че съвременните камбоджанци ядат паяци от глад. Даже и най-бедните селяни не го правят. Те имат достатъчно храна. На тях им харесва да ядат паяци. Тарантулите са считани от камбоджанците за такъв деликатес, какъвто е черният хайвер на Запад. Вярно е обаче, че те трябва правилно да се сготвят. Как го правят? Първо трябва да ги хванат. Издърпват ги от дупките и отстраняват отровните им зъби. По-нататък членестоногото бавно се пържи на открит огън, задължително на дърва, като се добавя голямо количество сол и чесън. Когато хитиновата обвивка, която в нормално състояние има черен цвят, придобие червено-кафяв оттенък, паякът с хрупкава коричка е готов за ядене. Желателно е да се консумира още горещ. Казват, че на вкус наподобява кокошка.

 

 

На виетнамските улици може да се намерят най-екзотичните блюда. Биещо сърце от кобра, супа от броненосец или пилешки сърца, мариновани в свинска кръв. Подобна „храна за боговете” съвсем не е изобретение на някакви диви жители на джунглата. Всичките тези храни могат да бъдат намерени в най-скъпите ресторанти. Апотеоз на екзотичната и невероятно скъпа трапеза е блюдото от прилепи. Във всеки реномиран ресторант заловените зверчета се държат в клетка, а на клиента предоставят правото да избере това, което му харесва. След това пред тях се случва следното: разтягат прилепа за крилата и с мълниеносен удар прерязват главата му. Кръвта от раната се събира в чаша. Виетнамците вярват, че тази кръв възбужда и укрепва мъжката сила. Познавачите утвърждават, че месото на прилепите по вкус е сродно на говеждо със сос къри.

 

 

В тези ъгълчета на Азия, които не могат да се похвалят с особено богатство, много обичат най-добрия приятел на човека. Но не заради умния поглед и махащата опашка, а заради вкусовите качества. Пазете вашият приятел, ако се отправяте заедно с него на пътешествие – той може да бъде похитен и изпържен за вечеря. Собствениците на черни кучета трябва да проявяват особена бдителност, защото островитяните са убедени, че тяхното месо по нищо не отстъпва на прясното телешко.

 

 

Това блюдо се счита за изтънчен десерт. Преди да се окаже на вашата маса, то преминава сложна процедура за приготвяне. Мозъкът се подава на масата направо в главата на маймуната. За щастие съвременните готвачи, под натиска на обществеността и организациите за защита на животните, са измислили рецепти за този „десерт“, при които не се налага да се прибягва до одиране и убиване на животното пред вечерящите. В миналото обаче това е било напълно нормално.

 

 

Пържени, задушени, пълнени – парагвайците са готови да ядат своите гризачи във всякакъв вид. И ако по-рано са ги консумирали само в малките бедни селца, то сега тази мода се е разпространила по цялата страна. Парагвайците считат, че месото на плъховете е твърде богато на белтъчини, при това то е почти диетично. Като истински деликатес се приемат новородените плъхчета, които се готвят и поглъщат цели.

 

 

В света вече е известно пристрастието на японците към отровната риба фугу. Ежегодно умират около стотина човека при нейната употреба. Японските власти още през 1958 година изискват от готвачите, които пожелаят да готвят риба фугу за своите клиенти, да се явяват на строги изпити. Ако клиентът все пак умре според закона на честта готвачът е длъжен да си направи сепуко.

 

 

Но не само Азия ни шокира със своите гастрономически пристрастия. В Италия може също да срещнете такива храни, от които да ви се изправи косата. В някои селца в Сардиния местните хора обичат да поседят след вечеря на чашка добро домашно вино. За мезе се предлага хляб и нещо кафяво, което се измъква от тъмен шкаф точно пред трапезата. Това е кашкавал, и той...шава. Питата кашкавал е нашарена с дупки от хиляди извиващи се личинки (ларви). Италианците считат, че тази храна е особено възбуждаща. Разбира се това блюдо е изобретено съвършено случайно. И едва ли е необходимо да се обяснява как се постигат подобни резултати в домашни условия. Но по някакъв начин кашкавалът с ларви е признат за деликатес и до сега се готви от италианските готвачи.