Успяват ли българските автори да продават произведения на изкуството в чужбина

Процедурата за износ на съвременно изкуство от България бе значително опростена през ноември 2021 г. след споразумение между Агенция „Митници“ и Министерството на културата.

Изискването експерти от Националната художествена галерия да слагат печат на картините и да издават удостоверение отпадна, като вместо това авторът ще представя декларация пред митниците.
COVID-пандемията ускори дигитализацията, включително и в сферата на изкуството, като много автори предлагат произведенията си в собствени сайтове или платформи.

Какъв е обаче обемът на износа в последните години? 

Националната художествена галерия е издала 13 910 удостоверения за периода от 2015 до 2020-та плюс още 1696 удостоверения за първите десет месеца на 2021 г., след което това изискване към галерията отпадна с подписаното споразумение. Най-голям брой печати са поставени през 2018 г. - 2532, а през 2020-та виждаме спад до 1749 броя.

Обикновено в един документ са групирани няколко произведения на изкуството, затова техният брой надвишава издадените документи: за 2015 г.  - 6034 произведения, за 2016 г. – 5561 бр., за 2017 г. - 5809 бр., за 2018 г. - 5201 бр.

След това с началото на пандемията виждаме спад: за 2019 г. - 4710 бр., за  2020 г. - 3506 бр. За десетте месеца на 2021 г. документ за износ са получили 3307 произведения.

Удостоверенията по Закона за културното наследство (ЗКН) бяха издавани за оригинални съвременни художествени произведения от всички жанрове: живопис, графика, скулптура, декоративни произведения и предмети.

От галерията уточниха обаче, че не водят статистика колко от творбите, напуснали страната, са обект на търговска сделка, подарък или пък са участвали в изложби, след което са се върнали обратно. Задължението на НХГ бе единствено да се произнесе, че износът е разрешен, тъй като произведението „не притежава характеристики на културна ценност по ЗКН“ - формулировка, с която авторите, естествено, не бяха съгласни.

По данни на Агенция „Митници“ общата стойност на изнесените от България към трети страни (извън ЕС) съвременни произведения на изкуството от 2015 г. до октомври 2021 г. включително е достигнал 8,6 млн. лева и превишава вноса, който е на стойност 6,6 млн. лева.

Тук са включени съвременни картини, рисунки и графики, изработени изцяло ръчно, както и оригинални скулптури от всякакви материали.

Справката за износа не включва информация за износа на гравюри, щампи и литографии, тъй като Законът за статиската не позволява разпространение на данни за малък брой обекти, ако това би позволило да се идентифицират. По същата причина митниците не предоставят данни за износа на антични предмети от България за този период.

От 2015 до 2020 г. към трети страни са изнесени картини за общо  2,047 млн. лв. Най-значим е износът през 2019 г. за 524 хил. лв.  През  2020 г. виждаме намаление до 345 хил. лв. и за десетте месеца на тази година – почти 374 хил. лв.

Изнесените скулптури за периода 2015 – 2020 г. са на стойност 2,143 млн. лв.

В последните три години до днес виждаме стабилен ръст при експорта на статуи и скулптурни произведения за 496 хил. лв. (2019), 581 хил. лв. (2020) и 687 хил. лв. за януари – октомври 2021 г. 

Тези данни обаче не дават изчерпателна информация дали произведението на изкуството е продадено, подарено или декларирано по друга причина пред митниците при излизането от страната.

По данни на НАП изпратените от България към страни от ЕС картини, рисунки и графики, плюс гравюри, щампи, литографии, колажи и подобни малки картини за 2015 – 2020 г. са  на стойност 4,7 млн. лв., а за десетте месеца на тази година за почти 17 хил. лв.

Специално при картините най-висока е сумата на изпращания към ЕС през 2015 и  2016 г. съответно за 1,1 и 1,4 млн. лв. През 2019 и 2020 г. виждаме рязък спад до 670 хил. и 1 141 лв., а тази година до октомври към ЕС са изпратени картини за почти 17 хил. лв.

От България към страните от Евросъюза за 2015-2020 са отпътували оригинални статуи и скулптурни произведения от всякакви материали за 7,1 млн. лв., за десетте месеца на тази година за 928 хил. лв. или общо 8 млн. лв.

Тези данни обаче не са много точни по отношение на износа на изкуство, тъй като НАП не следи дали към ЕС се изпращат оригинални произведения или принтове. Също така Интрастат декларации подават само оператори, които надхвърлят определените прагове от 430 000 лв. за пристигания и 270 000 лв. за изпращания.

И ако данните се групират, износът на картини за 2015-2020 както към ЕС, така и към трети страни, е за 6,8 млн. лв., а при скулптурата за 9,3 млн. лв.

Внесените съвременни картини за тези пет години от ЕС и трети страни са на стойност 3,1 млн. лв., а статуите за 1,9 млн. лв.

Най-висока е стойността на внесените скулптури в България през 2016 г. - за  1,3 млн. лв., като митниците не предоставят данни за 2015, 2017 и 2019 г. пак заради Закона за статистиката. 

Виждаме, че в тези данни отсъства фотографията, което вероятно се дължи на незначителния брой физически отпечатани и официално продадени творби в чужбина.