Копенхаген е най-безопасният град в света

Копенхаген беше обявен за най-безопасния град в света в ново обхватно изследване на Economist Intelligence Unit (EIU), цитирано от CNBC.

Датската столица изпреварва бивши фаворити като Токио, Сингапур и Осака в четвъртото издание на публикувания на всеки две години индекс на безопасните градове. За първи път тази година той включва и индикатори за екологичната безопасност.

В изследването на петте стълба на градската сигурност – дигитална, здравна, инфраструктурна, лична и екологична, Копенхаген излиза на първо място с 82,4 точки от максимални сто.

Европейският град е следван плътно от Торонто с 82,2 точки, а в топ пет попадат още Сингапур, Сидни и Токио, които редовно заемат челните места в индекса.

Тази година той подрежда 60 града по 76 индикатора за безопасност, за да даде по-добра картина на глобалната градска сигурност.

Covid-19 вреди на глобалната безопасност

Освен върху здравната безопасност коронавирусът е оказал въздействие на всички индикатори за сигурност, отбелязват авторите на доклада.

„Covid-19 се отрази на всички аспекти на градската сигурност“, коментира Пратима Сингх, програмен директор на индекса за безопасни градове на EIU.

Дигиталната сигурност, например, е станала по-висок приоритет, тъй като работата и търговията се пренесоха онлайн, а инфраструктурната безопасност е трябвало да се приспособява заради промените в пътуването и потреблението на комунални услуги.

Личната безопасност е била повлияна от промяна в тенденциите при престъпленията по време на блокадите, а екологичната безопасност е излязла на преден план, тъй като пандемията е послужила като строго предупреждение за неочаквани кризи.

Според Сингх резултатите трябва да послужат като напомняне на правителства и държавни ръководители за необходимостта от още инвестиции в мерки за безопасност и сигурност, особено в политически и икономически нестабилни страни.

Сред най-опасните градове в индекса са Лагос, Кайро, Каракас, Карачи и Янгун.

„Наблюдаваме много силна връзка между страните с преобладаващо високи доходи на населението и представянето в индекса“, отбелязва Сингх. „Виждаме, че някои от страните с най-високи доходи на населението… се представят добре и по отношение на инфраструктурата, а някои от страните с ниски доходи на населението трябва да отдадат все по-голям приоритет на инвестициите в инфраструктура“, допълва той.