В нейния роман „Глина“ се разказва как през XVII век самобитните грънчари от малкото село Бусинци, Трънско, получили благословията на турския султан единствени да пътуват свободно в границите на империята, за да продават стоката си.
„Ваенето на грънци за този регион е бил от малкото начини за препитание по онова време. Грънчарите се оказали под натиска на местните власти. И тъй като нямало какво друго да направят, за да си осигуряват спокойно прехраната, те решили да натоварят три коли гледжосани съдове и да ги занесат като дар на султана в Цариград“, посочи Бешлийска.
Тя допълни, че в момента в с. Бусинци са отворени вратите на Музея на керамиката, където могат да се видят автентични съдове, наследство от майсторите грънчари.
В самото село жителите са около 30 души, а Бешлийска разкри, че има и млади хора, което й дава надежда, че Бусинци скоро ще се върне към живот.
„Има много хора, които след дълги години живот в София решават и се връщат обратно в селото, което показва, че мястото и природата там ги правят щастливи. Бусинци има интересна архитектура, регионът е богат на животински видове и разнообразна природа“, коментира интересът към селото писателката.
Тя сподели, че книгата ѝ поставя фокус върху един занаят, който е напът да изчезне, и върху един регион в България, който не е популярен, затова целта й е чрез книгата си да вдъхнови читателите да посетят този край.
Авторката на романа обясни, че докато е писала книгата си, е живяла няколко месеца в селото, където е проучила и някои местни думи.
„Една изключително характерна за трънската област дума е „чарк“, която означава грънчарско колело. А на самото колело в този край казват „коло“, то е много характерно, освен че означава колело, навремето така са наричали и слънцето“, посочи Бешлийска.
Към кои ценности от миналото връща книгата „Глина“?
Вижте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Видеа с всички гости на „Бизнес старт“ може да видите тук.