Величието и трагедията на Диего

Диего Марадона, опороченият футболен гений, почитан като Бог в родината си Аржентина, след като доведе националния отбор до световна слава на Световното първенство, почина на 60 години.

Диего Армандо Марадона беше по-голям от футбола. Много по-голям. Разбира се, той беше един от най-добрите футболисти в света, може би беше най-добрият в света въпреки всички тези дребни сравнения с Пеле, с Лионел Меси. Сред тях Диего Марадона беше този, който най-много трогваше хората. Една голяма съдба: играта му, животът му, трагедията му. Трагедия, която включваше факта, че трябваше да умре едва на 60-годишна възраст.

Марадона е получил инфаркт в сряда в къща в покрайнините на Буенос Айрес, където се възстановяваше след операция за отстраняване на кръвен съсирек от мозъка му по-рано този месец. Правителството обяви тридневен траур на фона на скръбта, изразявана от цялата нация, предава Bloomberg.

Диего Марадона - който надвиваше съперниците си на терена, защото ги превъзхождаше във всичко. Марадона - който беше претоварен от живота извън терена. Диего Марадона, Месията от Неапол, аржентинец, който възстанови достойнството на Южна Италия и беше почитан като Бог. Диего Марадона и Божията ръка, която помогна на Аржентина да стане световен шампион. Бог, Месия, това са категориите, в които се съвместяваше Марадона.

По отношение на футбола той си беше събитие; всеки, който го е видял да играе, трябва да се смята за щастлив. Той мамеше противниците си поголовно,  бягаше самостоятелно по терена, оставяйки четирима, петима, шестима защитници зад себе си, сякаш не го интересуваше дали са там или не. Всички знаят известния му гол с ръката срещу Англия, довела до 1-0 на четвъртфинала на Мондиал 1986, но вторият му гол в този мач, когато побягна от централната линия и нямаше никой на тази планета, който да го спре, докато не изстреля топката във вратата, е като маслена класическа картина за футбола. Търг за нея би донесъл милиони. Неговият футбол беше изкуство, а един известен видеоклип с програмата за загряване на Марадона преди мач за Купата на Уефа с ФК Байерн в Мюнхен го показва как танцува, жонглира, флиртува с топката. Имало ли е някога друг такъв футболист?

Защитниците го преследваха навсякъде, опитваха се да го съборят, когато удряше на бяг, да го спрат по всякакъв начин, най-вече напразно, защото бяха твърде бавни за него. Андони Гойкойчеа от Атлетик Билбао успя с цената на нарушение. Бруталната му атака срещу младия Марадона в екипа на ФК Барселона беше чисто нападение, младата звезда беше ранена в продължение на три месеца. Когато успя да се завърне отново, Барса трябваше отново да се изправи срещу Билбао на финала за купата. Мачът завърши с масово сбиване на терена. Марадона - в средата, емоциите бяха твърде големи. Дори за клуб като Барселона, който е известен с големите емоции.

Марадона е капитан на Аржентина на Световното първенство през 1986 г. и печели първенства в лигата в Италия и у дома, като му предоставя емблематичен статут, който обикновено е запазен за военни герои. Но докато неговата отборна сила и усет в слаломирането го вкараха в залата на футболната слава, той се мъчеше да се справи с очарованието на своя свят и битките му със зависимостта станаха редовни новини.

Марадона и Барселона – това бе неравностоен брак, Марадона и Наполи, това беше любов. За 12 милиона евро, трябва да си представите в днешни пари, президентът на Наполи Корадо Ферлайно го достави в Италия. Марадона беше приет като спасител, 75 000 души се появиха на първата тренировка. В града хората бяха свикнали на униженията, живееха с тях, северът с големите си клубове в Милано и Торино оплюваше презрените неаполитанци, на гостуванията ги осмиваха, обиждаха и третираха по възможно най-лошия начин.

Марадона разбра това чувство на срам, от което градът страдаше постоянно. Той го усещаше, като син на работник от Вила Фиорито, бедния квартал в покрайнините на Буенос Айрес. Непокорството да им покажем на всички, които сочат с пръст мръсните деца, обедини него и града. Марадона се почувства подтикнат и длъжен…. И последваха най-великите му футболни години.

Той изведе Наполи до първата му титла в Италия през сезон 1986/1987 и градът експлодира. Той празнуваше цяло лято, дори повече, отколкото Аржентина беше празнувала предното лято. Марадона първо направи своята родина световен шампион, след това направи и втората си родина шампион. През онази година Диего Марадона беше в зенита на своите способности, но е факт, че семената на залеза вече бяха положени. Пропадането му все още е твърде слабо. Ентусиазмът, безграничното възхищение, всичко беше твърде силно: твърде силно към този играч, твърде силно към този човек. Има спортисти, за които важи следното изречение: Те просто искат да играят. Диего Марадона просто искаше да играе.

Той също се наслаждаваше на славата, но се наслаждаваше прекомерно. Наркотиците, Камората, всички изкушения, които се тълпяха около него и искаха да печелят пари с него, като му казват кое е най-доброто и кое е най-лошото. Освен това медиите експлоатираха аферата за бащинство за неговия извънбрачен син.

Марадона просто искаше да си тръгне, но Ферлейно не искаше да пусне дойната си крава. Времето в Неапол, което можеше да бъде най-щастливото, се превърна във фиаско. В човешко, по-късно и в спортно отношение. Създателят на документални филми Асиф Кападия постави „кинематографичен паметник“ на Марадона в Неапол преди две години, трогателен, обезпокоителен. Преди всичко една емоция облива всеки, който гледа лентата - безгранично състрадание.

След Неапол нещата поеха само в една посока - надолу. Аржентинецът правеше многократни опити да хвърли котва някъде, за да намери своя път обратно към славата. През 1994 г. всички всъщност го бяха отписали, а той отпразнува завръщането си на Световното първенство. След като страната му победи Гърция с 4: 0, светът отпразнува възкресението на Диего Армандо Марадона. Той изглеждаше напълно готов за четвъртото си световно първенство. Няколко дни по-късно стана известен неговият положителен допинг тест. Националът Диего Марадона не се завърна на терена – никога след това.

Болничните престои и треньорската работа се редуваха, на Мондиал 2010 в Южна Африка единадесетте на германеца Йоахим Льов разочароваха отбора на Аржентина, трениран от Марадона. Всичките му усилия да се утвърди в треньорския бизнес, независимо дали в Емирствата, в Мексико или в аржентински клубове от по-ниска класа, бяха предимно краткотрайни. Алкохол, наркотици, кражби - Марадона бе настигнат от всичко това. Отчаян човек, който се опитва да овладее отново живота си, проваляше се отново и отново, докато го наблюдава целият свят.

Марадона отпразнува 60-ия си рожден ден в края на октомври, след което отново бе приет в болницата със сериозни здравословни проблеми. И този път нищо не помогна, дори молитвите на сънародниците му. А Аржентина влиза в тридневен национален траур.

Диего Марадона вече е на небето. Колко тъжно. Но това вероятно е мястото, което заслужава.