Наскоро Deutsche Bank изчисли загубата си на 5,7 млрд. евро. Очаква се да бъдат съкратени 18 000 работни места. Бонусът за топ мениджмънта се сви до 13 милиона евро, година по-рано беше два пъти по-висок. Сега от кризата ще пострада и изкуството, пише германският Handelsblatt.
С 59 000 творби на художници от 20-ти и 21-ви век в 900 офиса на банката художествената колекция на Deutsche Bank е по-голяма от много музейни колекции. Основно включва скици, допълнени с картини.
От известно време обаче колекцията тихо и потайно се разпшродава. 4 000 творби вече са превърнати в пари, включително картини на Емил Нолде, Алексей фон Явленски и Пийт Мондриан. Произведение на абстрактния художник Ханс Хартунг наскоро е било пуснато в международната търговия. Мюнхенската галерия Thomas се опитва да придобие картини от редица експресионисти, като Ерих Хекел, Макс Пехщайн и Габриеле Мюнтер. Достъпни графики се продават на партиди в онлайн търгове.
Абсолютният хит на художествената колекция на Deutsche Bank е триптих на Герхард Рихтер. До сскоро абстракциите с общото заглавие „Фауст” от 1980 г. все още висяха във фоайето на кулата на банката на Wall Street в Ню Йорк. Незабелязано от обществеността те са били продадени на американски колекционер в рамките на частна продажба през миналата година.
Основанието за всичко това: Банката ставала все по-малка, нуждаела се от по-малко място и се местила на ново място. „Рихтер не можеше да бъде окачен в новата сграда поради необичайния формат“, казва Фриделм Хюте, ръководител на колекцията на банката от 80-те години на миналия век, пред Handelsblatt.
Това не се разглеждало като разпродажба от банката, която от четвъртък има нов основен акционер в лицето на Capital Group. „Deutsche Bank държи на колекцията си от предмети на изкуството, ще продължи да подкрепя и събира съвременно изкуство, макар и в по-малка степен от преди“, казва Хюте.
Deutsche Bank не е изолиран случай. Напоследък редица компании многократно трябваше да продават съкровища от своите корпоративни колекции. Понякога шумно, понякога тихомълком произведения на изкуството преминават в нови ръце на сцената на публични търгове или дискретно чрез дилъри и арт консултанти. Това се е случило при Kaufhof, Hypo Vereinsbank, Nord-LB и казино оператора на Северен Рейн – Вестфалия Westspiel с две картини на Уорхол, които бяха продадени в Лондон през 2014 г. за 120 млн. евро.
Съвсем наскоро под чука попадна колекцията „SØR Rusche“ от текстилния предприемач Томас Руше, продадена от аукционната къща Van Ham в Кьолн. Целта: да се спаси семейният бизнес. Наскоро Van Ham Хам продаде за клиента си Deutsche Bank картина на великия германски художник Ернст Вилхелм Най.
Предисторията
Когато картините на „Фауст“ излязоха от студиото на Герхард Рихтер през 1980 г., за Deutsche Bank светът все още беше наред. Преди 40 години акционерите нямаше от какво да се притесняват. Бордът на директорите използва дивидента си, който бе увеличен от една до десет германски марки за акция заради рекордните резултати от 1980 г.
„Фауст“ беше представен за първи път пред публиката в Париж през пролетта на 1981 г. в музейна изложба със съвременно изкуство от Германия. Няколко години по-късно в галерията на Макс Хетцлер в Щутгарт е били взето решението за покупката на творбите от страна на най-голямата германска банка. Трите ярки жълто-червени картини положиха основата на една от най-големите корпоративни колекции в света.
„Има само два изключителни от четирите триптиха на Рихтер“, оценява Дитмар Елгер картините. Днешният ръководител на архива на Герхард Рихтер в Дрезден включва в този списък „Фауст“ и „Ателие“ от 1985 г., картина, която виси в Берлинската национална галерия.
„Фауст“е последната творба на рядката „Мека абстракция“ на Рихтер от 1978 г. до 1981 г. Тя играе специална роля в творчеството на художника. Продажбата на частна колекция е огромна загуба за обществото, казва Елгер.
Но защо банката се разделя с една от двете си големи картини на Герхард Рихтер? Като жест на социална отговорност банката зае дългосрочно негова картина от 1965 г. на Франкфурт. Така че само „Фауст“ беше наличен за превръщането в бързи пари в Ню Йорк. Защото продажбата на графични издания и дубликати - както обича да казва Фридхел Хюте, не носи милиони на бавно развиващия се пазар на графики.
А прибирането на кеш си е традиция за банките. Точно преди десет години, когато бяха реализирани първите продажби от колекцията на Deutsche Bank, бронзовата скулптура на ходещ човек от Алберто Джакомети от колекцията на Dresdner Bank достигна цена от 65 млн. лири (104 млн. долара) на търг на Sotheby's в Лондон - рекордна цена.
Тогавашният германски директор на Sotheby's Филип Херцог фон Вюртемберг докара голямата скулптура. Така Commerzbank получи милиони евро като ресурси на фондацията след поглъщането на Dresdner Bank.
Обратно към бижуто в короната на Deutsche Bank. На въпроса кои произведения са най-търсени сред колекционерите, експертът по Рихтер Елгер отговаря: „Червеното и жълтото е по-търсено от синьото и сивото“. Ключовата работа „Фауст“ на Deutsche Bank би била идеална за постигането на най-висока цена.
Кой купи „Фауст“? На каква цена? Не се знае. Но едно може да се каже със сигурност: Deutsche Bank има ангажимент към своите акционери и също така трябва да е внимателна. Каквото и да е платил в тишина частният колекционер за произведението, вероятно е твърде малко. Тъй като само конкурсът с открито наддаване в публична аукционна зала може да определи настоящата приложима най-добра цена.