Дрехите са сред основните замърсители на околната среда. Само за година при производството им в Европейския съюз (ЕС) се отделят 195 млн. тона въглеродни емисии, съобщава NOVA. За един килограм памук, колкото са една риза и чифт джинси, отиват между 10 и 20 хил. литра вода.
Живеем в ерата на бързата мода и бързото пазаруване. Всяка година в Евросъюза купуваме над 6 млн. тона дрехи. А животът на всяка една от тях е средно 3 години и половина. Най-често след това отиват в кошчето за боклук.
„Проблемът с текстилната индустрия, от една страна, са все по-кратките модни тенденции, които ни налагат да си купуваме нови и нови дрехи. Другият проблем е т. нар. "бърза мода", която наистина превръща дрехата в продукт за еднократна употреба. Третият проблем са изкуствените материи. Попадайки в природата, те стотици години остават там, реално ще ни надживеят”, казва авторът на кампанията „Плети с тениска” Мария Юрукова.
Има и друг начин. Вместо на боклука, старите дрехи и аксесоари заминават в контейнера за текстилни отпадъци. Кампанията е на Червения кръст и на частна компания за разделно събиране. Три години след старта й в страната има над 90 контейнера, в които са събрани над 6 млн. артикула.
„Благодарение на една българска изконна черта кампанията има успех, а именно – че не обичаме да разхищаваме”, казва Антон Гичев от компанията за рециклиране на текстил.
„Част от годните за употреба дрехи се използват за създаване на бедствен резерв. Те ще послужат за подпомагане на близо 1000 души, които се нуждаят от облекло и които са пострадали”, споделя Екатерина Борисова от БЧК.
За всеки събран килограм текстил фирмата дарява средства на Червения кръст, а събраната сума отново отива за помощ при евентуални бедствия и аварии.
„От Западна Европа това, което отпада като потребление, се изнася за Източна Европа. Ние в Източна Европа събираме дрехи втора употреба и нататък по веригата те отиват към страни от Третия свят”, добавя Гичев.
Дрехите в по-лошо състояние се превръщат в почистващи кърпи, изолации и тапицерии за автомобили. Нарича се кръгова икономика – в края на живота им продуктите продължават да се третират като ресурси.
Мария е намерила своя начин да дава нов живот на старите тениски - превръща ги в прежда. „За производството на една тениска са необходими около 2700 литра вода ”, обяснява тя.