Ще излезе ли сметката на Пловдив с инвестициите в столицата на културата?

За всеки един инвеститор най-важната гледна точка е възвръщаемостта. И то във всичките ѝ аспекти – какви проценти възвръщаемост ще постигне, кога ще бъде достигнат т. нар. Break even point (критична точка на продажбите, при която вече започва да се трупа печалба, б. ред.), и т.н.

Това, разбира се, важи за инвестиции във всяка сфера, включително и в културата. И на фона на сравнително високия бюджет за откриването на „Европейската столица на културата“ (близо 76.4 млн. лева) и критиката от различни страни, Bloomberg TV Bulgaria се опитва да направи напречен разрез на вложенията на община Пловдив и страната ни като цяло, за да даде ясен поглед дали те си заслужават.

Всеки инвестиран лев в проекта може да има възвръщаемост между 8 и 10 пъти в икономиката на региона, показват осреднените данни за градовете домакини на проявата „Европейска столица на културата“ (ЕСК), сочи информация на Община Пловдив. Дали обаче това ще е така и в случая с Пловдив?

През последните шест години статистиката на общината показва непрекъснато нарастване на броя на туристите в града. През миналата 2018 г. данните сочат, че около 1 млн. туристи са преминали през Пловдив. Според официалната статистика на НСИ за петгодишния период, в който градът се подготвяше за събитието, броят на туристите в област Пловдив се увеличава устойчиво – 12% спрямо базисната 2014 г.

За тази година очакванията са изключително високи – предвижда се около 2 млн. туристи да посетят града на тепетата.

“Със сигурност ръст на туризма ще отбележи и целият регион”, поясняват представители на общината пред Bloomberg TV Bulgaria.

Каква част от увеличението на туристопотока се дължи на самото събитие е трудно да се изчисли. Изчисленията обаче сочат, че от кандидатстването на Пловдив за участие в надпреварата за Европейска столица на културата през 2010 г. до днес се отчита 85%-ен ръст на посетителите в музеите в града. Само за миналата година има близо 30%-но увеличение на приходите от посещения в тях.

И ако се питате кои са най-посещаваните културни забележителности в града, имаме отговор и на този въпрос. Статистиката показва, че това са Античният театър, Етнографският музей, къща „Клианти“, Римският стадион, Природонаучният музей и др. Сред предпочитаните от туристите места е, разбира се, и първият в страната арт-квартал „Капана“.

Точното определяне на възвръщаемостта от подобно мащабно събитие е „една нелесна задача, защото градската икономика е като жив организъм, който търпи влиянието на редица фактори от различен характер“, твърди пред Bloomberg TV Bulgaria икономистът д-р Мирослав Кръстев, УНСС. Той коментира осреднените данни за възвращаемостта на инвестициите за ЕСК от останалите европейски градове, участвали в инициативата.

Източници на финансиране на Европейска столица на културата 2019 г. Снимка: Европейска столица на културата - Пловдив Заедно, Доклад на ПУ, 2016 г.
 

“В глобален мащаб тепърва се изграждат надеждни системи от критерии и показатели за измерване на приноса на културата в добавената стойност на градската икономика. Неслучайно в свой доклад от 2015 г. Комисията по култура и образование към Европейския парламент наблегна на обстоятелството, че за да бъде оценена реалната и потенциална икономическа стойност на културата и наследството е от първостепенно значение статистическите данни да се набират по-систематично и да се изготвят регулярни оценки на въздействието от различните инвестиционни програми и проекти”, казва д-р Кръстев.

В европейската практика инвестициите в културни събития, материално и нематериално наследство, инфраструктура, туризъм и т.н. са непрекъснат процес с голям брой участници от публичния и частен сектор, отбелязва още икономистът. Според него срокът на възвращаемост на инвестициите в различните културни сектори и индустрии е различен.

Но като цяло д-р Кръстев остава скептичен по отношение на възможността вторият по големина български град да постигне максималната рентабилност.

“Възвръщаемост от 8-10 пъти като съвкупен ефект е възможна ако мултипликационният ефект на първоначалните инвестиции е устойчив в един сравнително дълъг период. За това е необходима ясна визия за развитието на градските активи, в това число и културните, и подходящи секторни стратегии. Община Пловдив, със съдействието на множество експертни и културни организации, положи големи усилия за опазване на градската идентичност и стимулиране на културния сектор през последното десетилетие. Но все още сме далеч от тенденциите в Европа, където културните и творчески индустрии съставляват около 10% от всички частни предприятия и 7,5% от общия брой на всички лица, заети в икономиката като цяло. Тези стопански субекти създават 500 млрд. евро добавена стойност към БВП. Това е приблизително 5% от общата БДС на ЕС”.

Затова той смята, че икономическите резултати от домакинството на града като Европейска столица на културата ще бъдат значително по-скромни от осреднените стойности на досегашните градове домакини.