Идва ли краят на движението #Me too?

Пред "Венити феър" Джейн Фонда препоръча на "сексуалните хищници" в шоубизнеса да не се връщат под светлината на прожекторите, ако не са си извлекли поука от прегрешенията си. Пред в. "Гардиън" Сюзън Сарандън каза, че проблемът със сексуалните посегателства произтича от дисбаланса във властта и че жените трябват да получат повече права и повече икономическа свобода, за да имат повече контрол върху всички аспекти на кариерата си.

Пред Ройтерс Венеса Редгрейв призова за повече "видимост" за жените режисьорки, дори за тези, с които е трудно да се работи. Пред сп. "Варайъти" Кейт Бланшет каза, че извършилите сексуални посегателства трябва да бъдат съдени, защото съдебната система е важен елемент от демокрацията и се обяви за "многообразна и справедлива работна среда", в това число и в Холивуд, която да е отражение на света, в "който живеем".

А какво се случи през това време с първопричините на "# Me too" и "Времето изтече"? След като беше отстранен от продуцентската си компания и от американската филмова академия, Уайнстийн беше обвинен за няколко случая на посегателства, а за разкритията си "Ню Йорк таймс" и "Ню Йоркър" получиха престижната награда Пулицър.

Джеймс Тобак вече е обвиняван в посегателства от близо 400 жени. Заради обвиненията от актьора Антъни Рап за посегателство над него, когато бил едва на 14 години, и заради последвали други подобни обвинения, Кевин Спейси се раздели принудително с ролята си в сериала "Къща от карти", а Ридли Скот презасне всички сцени с негово участие във филма "Всички пари на света", заменяйки го с Кристофър Плъмър.

През септември Бил Козби получи осъдителна присъда за дрогиране и изнасилване на своя позната. Той е обвиняван от още 50 жени в изнасилване, дрогиране с цел сексуални отношения, сексуални издевателства над деца и непристойно поведение.

Във Франция Люк Бесон бе обвинен от 6 жени за изнасилване и посегателства, сред които Карин Изамбер и датско-белгийската актриса Санд Ван Рой.

В Швеция на 2,5 години за изнасилване бе осъден френският фотограф Жан-Клод Арно, съпруг на шведската поетеса Катарина Фростенсон от Нобеловия комитет за литература към Шведската академия, връчващ Нобеловата награда за литература.

Арно бе обвинен от общо 18 жени в сексуални посегателства и се твърдеше, че той налетял дори на престолонаследничката Виктория по време на обществена проява. Този скандал, съчетан с обвиненията срещу Арно, че е издавал пред медиите имената на бъдещи нобелови лауреати, които научавал от съпругата си, опетни репутацията на Нобеловия комитет и много от членовете му подадоха оставка, а Шведската академия реши да отложи с година присъждането на Нобеловата награда за литература.

В разгара на "# Me too" издирваният в САЩ за изнасилване на непълнолетна Роман Полански породи критики с новия си проект "Аз обвинявам" за "аферата Драйфус", възприет като търсене на реабилитация чрез филм за несправедливо обвинен мъж.

Дилън Фароу, осиновената дъщеря на Мия Фароу и Уди Алън, пък повтори обвиненията си от 1992 г. срещу осиновителя си, че й посегнал, когато тя била дете.

Отдавна Алън отрече тези твърдения, наричайки ги заговор за отмъщение на Фароу за това, че той я изоставил заради нейната осиновена дъщеря Сун-И Превин.

Подновените обвинения срещу него обаче съвпаднаха с новата му продукция "Един дъждовен ден в Ню Йорк". Актьорите от филма побързаха да се дистанцират от режисьора и да дарят хонорарите си на организации, подпомагащи жертвите на сексуално насилие. Очакваната премиера на продукцията така и не се състоя. Мюзикълът по филма на Алън "Куршуми над Бродуей" беше свален от афишите на два щатски театъра, а в испанския град Овиедо, където има статуя на Алън, се надигнаха призиви за демонтирането й.

Според статистика на новинарския сайт "Вокс" от април 2017 г. до септември 2018 г. обвинения са отправени към 252 знаменитости, сред които и Морган Фрийман, Жерар Депардийо, Майкъл Дъглас, Стивън Сегал, Стан Лий, Силвестър Сталоун, Кристиано Роналдо, Доналд Тръмп, Бред Кавано, вече покойния Джордж Буш-старши.

Казусите "Полански" и "Алън" обаче породиха въпроси относно "Аз също". Пред в. "Сънди таймс" Глен Клоуз предупреди, че творците, набеждавани в сексуални посегателства, и техните творби трябва да бъдат възприемани като две отделни неща.

Друга полемика около движението се завихри, след като 100 дами, сред които Катрин Деньов, публикуваха във в. "Монд" статия, в която твърдяха, че "изнасилването е престъпление, но настойчивото или несръчно ухажване, не е престъпно деяние, нито пък проявата на галантност е мачистка агресия".

Текстът, който беше възприет като анти-"Аз също" манифест, изтъкваше, че инцидентите, касаещи тялото на жената, не накърняват непременно и нейното достойнство и че жената не трябва да е представяна като вечната жертва, защото тя не се свежда само до едно тяло, а има вътрешна свобода, която остава ненакърнима.

Манифестът породи скандал и Деньов трябваше да обяснява, че по никакъв начин не е претендирала, че сексуалният тормоз е нещо добро. На нейна страна застана и Фани Ардан, която се обяви "не срещу същността на "Аз също", а срещу негова форма" и срещу оклеветяването.

Пред "Пари мач" пък Брижит Бардо определи изобличаването на сексуалните посегателства в киното като "смешно и лицемерно" и заяви, че много актриси разпалват сексуалния пламък у режисьорите, за да получат роля, а после, за да не бъдат забравени, твърдят, че са били подложени на сексуален тормоз. Бардо добави, че за нея дори неприличен коментар за част от анатомията й, би бил комплимент, а не обида.

През 2018 г. бяха отправени редица нападки към обвинителките на Уайнстийн. Някои бяха критикувани, че са мълчали дълго. Срещу тези критики не помогнаха аргументите, че те са го правели, защото Уайнстийн е бил способен да съсипва кариери, както направи с Мия Сорвино или Ашли Джъд, разпространявайки слухове колко трудно е да се работи с тях.

Някои от обвинителките, като например известната с пиянските и разголените си изцепки Пас де ла Уерта, направо бяха набедени, че сами са си виновни. Най-много критики отнесе водещата фигура на "Аз също" Азия Ардженто.

В родината си Италия тя беше образно "разкъсана" и се наложи нейните съратнички от движението да излязат в нейна защита. Критици на Ардженто дори си позволиха да я обвинят заради самоубийството на нейния партньор, кулинарния виртуоз Антъни Бурдейн, на когото тя уж изневерила с френски журналист, възхитил се публично на нейните пламенни позиции срещу сексуалните насилници.

Полемиката около Ардженто се засили в края на лятото, когато "Ню Йорк таймс" написа, че тя е извършила сексуално посегателство над актьора Джими Бенет по времето, когато той бил непълнолетен, а после му платила голяма сума, за да си мълчи. Ардженто отрече, твърдейки, че е била обект на изнудване от закъсалия финансово Бенет.

Пред нейни съратнички от "Аз също" тя обаче споделила друго и когато те го направиха обществено достояние, тя представи друга версия, в която действително имаше секс с непълнолетен, но по принуда на Бенет, който бил обсебен от нея и й налетял при първия удобен случай.

Противоречивите обяснения на Ардженто задълбочиха скандала и тя беше изоставена от съратничките си от "# Me too", договорът й за жури в популярно италианско музикално риалити беше прекратен, СNN отказа да излъчва епизоди от кулинарното предаване на Бурдейн с нейно участие, а адвокатите на Уайнстийн я нарекоха "лицемерна".

Сега Ардженто се бори да изчисти името си, но всичко това хвърли петно върху "# Me too" и мнозина се запитаха след толкова полемики дали времето на движението не започва да изтича.

Анализатори започнаха да си задават и въпроса "А сега накъде?" и за производното движение "Времето изтече".

Премиерата на филма "Бандитките на Оушън" с изцяло женски състав беше възприета като успех за женското овластяване в киното, проповядвано от "Времето изтече". Критици обаче изтъкнаха, че ролите на жените във филма са "мъжки" и предупредиха, че когато жените претендират за равенство в киното, това не означава да получават "мъжки роли", а "също толкова значими роли, като тези, които получават мъжете".

Четете още в Dnes.bg