В Австралия дрехи под наем се борят с екощетите от бързата консумация

В бутика на Сара Фрийман, в самия търговски център на Сидни, не се купуват нови дрехи: вземат се под наем вече използвани. Това е решителна стъпка, с която да се каже "не" на "бързата мода" и на опустошаването на околната среда в резултат на консуматорството, пише Франс прес.

Шокирана от бързината, с която нейните сънароднички купуват и хвърлят, понякога дори без да са ги облекли и веднъж, текстилни облекла с лошо качество, на Сара Фрийман й хрумва идеята да въведе в света на текстила концепцията за "Clothes Library" или "библиотека за дрехи".

"Днес носим дрехите си като презервативи", разпалено заявява почитателката на винтиджа в бутика си в Потс Пойнт. "Обличат ги веднъж и ги хвърлят", казва тя, цитирана от БТА.

"На хартия предназначението на дрехите не е такова. На практика обаче днес те се произвеждат, за да издържат на шест пранета, а това е ужасно от моя гледна точка", казва тя.

Между 2000 и 2014 г. световното производство на дрехи се е удвоило, а броят на облеклата, купувани всяка година от потребителите, се е увеличил с 60%, според компанията за пазарни проучвания McKinsey & Company.

Основната причина за това е "бързата мода" ("Fast Fashion"), евтини и постоянно обновяващи се колекции. Схемата им за потребление предвижда дрехите, представени на дефилетата, много бързо да се озоват на рафтовете в магазините с ниска цена и да бъдат лесно достъпни, благодарение на интернет.

Този модел е в основата на големите приходи на световни марки като H&M или Zara, а в Австралия той намери една от най-динамичните си машини.

Ненаситно общество

Според компанията за пазарни проучвания IBISWorld секторът на "бързата мода" е постигнал растеж от 19,5% през последните пет години в Австралия. А търсенето на дрехи в Австралия е едно от най-големите в света на глава от населението.

Неотдавнашно проучване на YouGov сочи, че близо една четвърт от австралийците са изхвърлили дреха, носена само веднъж.

"Още от самото начало възприятието на хората е, че това не са стойностни продукти, които заслужават да бъдат пазени в гардероба", обяснява пред АФП Алисън Гуилт, експерт по въпросите на трайната мода в Южния университет в Австралия.

В разпределителния център в Сидни на дружеството "Сен Винсен дьо Пол", благотворителна организация, която рециклира най-вече дрехи, хората казват, че през последните години констатират понижение на качеството на текстилните изделия. "Някои продукти издържат само две или три пранета", оплаква се Джорд Блейкли. "В същото време обаче пратките, които пристигат, нарастват по обем, защото хората се разделят по-бързо с дрехите си".

Преди новите колекции се появяваха в магазините 6 месеца след първото им представяне. Само че социалните мрежи допринесоха за промяна на тази даденост: потребителите са видели новите колекции в реално време и вече няма причина да се чака. Откъдето и "бързата мода", това скоростно обновяване.

Потребителската треска, която "бързата мода" стимулира, повдига въпроси от социологична и психологична гледна точка за мотивите да се създава едно ненаситно общество. Тя е основната причина да процъфтяват евтини ателиета, където често условията на труд са окаяни. Освен това предизвиква и опустошителни последици за околната среда заради количествата произвеждани отпадъци.

Силата на потребителя

Водите, които текат в близост до заводите, са замърсени заради изливаните в тях химически вещества. Унищожаването на тонове изхвърлени дрехи поглъща енергия и ресурси. Дори прането им има отрицателни последици, защото тези текстилни изделия отделят при процеса микрофибри, които в крайна сметка отиват в океаните.

Ярка светлина върху създалото се положение хвърли решението на Китай да затвори границите си, поради съображения за опазване на околната среда, за 24 категории твърди отпадъци, сред които някои пластмаси, хартии, но и текстилни изделия.

Затварянето на китайското кошче за боклук насърчи търсенето на алтернативи в Австралия.

В университета "Дикин", в Мелбърн изследователи бяха подпомогнати от гиганта H&M, за да бъдат създадени "циркулярни панталони" с идеята старите джинси да могат да бъдат използвани и при производството на нови.

А самите производители проявяват активност, използвайки естествени влакна, имайки предвид, че Австралия е голям производител на вълна и памук от високо качество, посочва Дейвид Джайлс-Кей a, генерален директор на австралийския Съвет по модата, организация, която работи да пропагандирането на австралийската мода.

Само че, казва той, топката е в полето на потребителя. "Докато потребителите търсят евтини продукти, производителите ще бъдат насърчавани да дават по-малотрайни стоки", казва той.

Сара Фрийман обаче е убедена, че потребителят може да промени нещата, ако приеме схемата на висококачествени дрехи под наем срещу скромен месечен абонамент.

"Надявам се да хората да осъзнаят проблема и да положат усилие да не купуват Fast Fashion", казва тя. "Ако ние спрем да търсим такива дрехи, производителите ще спрат да ги правят".