Риболовният туризъм набира популярност сред българите

Риболовният туризъм е все по-предпочитан от българите. Освен на море и планина, къмпингуването край реката или язовира е друг добре развит начин за почивка в страната ни, каза в интервю за БТА д-р Йордан Найденов, началник на Териториално звено ИАРА - Ловеч.

Според него причина за това е красивата природа, многообразието и богатството от рибни ресурси, както и достъпността. Почивката около реката или язовира излиза много евтино, но не за сметка на положителните емоции, допълни той.

Преходът между равнината, Предбалкана, Балкана, богатството и на множество водни обекти - реките Осъм, Вит, Искър, прави Ловешка област предпочитана от рибарите. Заради географското си разположение областта е една от най-привлекателните и притегателни за риболовен туризъм - ихтиофауната в областта е много разнообразна и може да задоволи дори най-капризните риболовци, заяви Найденов.

Рибният ресурс в пъстървовите зони се обогатява

"Високо в Балкана са пъстървовите зони, бързотечащите планински реки. Преминавайки през Балкана, те потичат през равнинната част на областта и се успокояват, образуват големи меандри, водите са почти стоящи с много дълбоки вирове, в които живеят риби от вида на европейския сом, бяла мряна, речен кефал. Това многообразие и тази изменчивост на реките от бързотечащи високопланински зони към бавни, почти стоящи води, определя и различните видове риби, които населяват тези реки - речна балканска пъстърва, американка, речен кефал, европейски сом, амур, шаран", разказа експертът.

По думите му реките Осъм, Вит, Искър се вливат в река Дунав, а рано напролет, когато е размножителният период на топлолюбивите риби, те мигрират срещу течението на тези реки и навлизат в дълбочина. Бялата мряна, която е характерна за река Дунав, навлиза в горното течение на Осъм, Вит и Искър и ихтиофауната се обогатява ежегодно.

Найденов коментира, че тенденцията е към обогатяване на рибния ресурс, особено във високопланинските региони. Много неправителствени организации и сдружения извършват зарибителни кампании с речна балканска пъстърва. Преди три-четири години популацията на речна пъстърва почти изчезнала, сега обаче е укрепнала и рибите дават естествен прираст.

Къмпингуването дава по-голяма свобода на риболовеца

Риболовният туризъм в областта се практикува основно по два начина - чрез къмпингуване, който е най-разпространеният, и отсядане в къщи за гости. Къмпингуването дава по-голяма свобода на риболовеца, посочи експертът.

Най-предпочитани са бреговете на река Вит от село Торос до село Бежаново, където се изграждат палаткови лагери. Хората се забавляват, приготвят си ястия от уловената риба, постоянно са сред природата. Друго предпочитано място е язовир Сопот, в полите на Васильовска планина. Неговата богата ихтиофауна привлича като магнит любителите риболовци от цялата страна.

През юли и август по бреговете на язовира къмпингуват хиляди риболовци. Обикновено идват за уикенда, но има и такива, които остават дори седмица.

"Това лято риболовният туризъм е предпочитан за почивка и отдих. Това е обяснимо от факта, че риболовът е достъпен спорт - необходима е инвестиция от 60-70 лева, която включва среден клас рибарска пръчка и риболовен билет от 25 лева, като професионалните рибари инвестират сериозни суми в своето хоби - купуват си моторни лодки, кемпери с различни удобства, използват различни техники - тролинг, кльонк“, обясни Йордан Найденов.

Според него все повече жени са запалени по риболова - причината е, че те са по-търпеливи, а и риболовът зарежда с положителни емоции от сполучливия улов.

Този сезон на язовир Сопот има няколко уловени екземпляра европейски сом с тегло около 25 кг, амур - 15-30 кг, както и няколко трофейни шарана. Някои предпочитат като уловят голяма риба да се снимат с нея и отново да я пуснат във водата. Преобладават обаче тези, които я задържат.

По закон рибарите имат право да уловят до 3 кг риба на ден или един голям екземпляр.

Според Найденов законът обаче масово се нарушава. Ловят се риби със забранени уреди и средства - серкмета, хрилни мрежи, парашути, устройства за електрически ток.

Законът строго забранява умъртвяването на рибата по много жесток начин. На нарушителите се съставят актове, като глобите за риболов със забранени средства са от 1000 до 3000 лева, поясни експертът. По думите му бракониерите се увеличават и стават все по-агресивни, затова често се налага съдействието на полицията.