Филмотеката като трезор

Открай време на националния ни филмов архив се гледа като на склад, от който се доставя за временно ползване по някой класически роден филм за представителни нужди. Прожекция след прожекция копията са изхабявани без елементарна грижа да бъдат вадени нови от изходните материали. Тези изходни материали са "златният резерв" на националното филмово наследство. Затова Българската национална филмотека (БНФ) не е склад, а трезор, чието функциониране не е само въпрос на технологии и епизодично наливане на субсидии, а система, която изисква дългосрочна визия”, обяснява пред БТА новият директор на Филмотеката (БНФ) Антония Ковачева.

"Не мога да отрека, че се полагат усилия, но без систематичен подход добрите намерения до голяма степен се обезсмислят", допълва тя. "Ефектът от отпуснатите без визия средства е половинчат. През 2004-2005 г. Министерството на културата отпусна 400 хил. лв. за прехвърляне на филми от нитратна (горяема) на ацетатна (негоряема) лента. Хубаво, ама чисто новите копия са поставени в старите ръждясали кутии и върнати в помещенията при останалите ленти, голяма част от които вече са жертва на т. нар. оцетен синдром. Той разяжда емулсията върху подложката на лентата и е заразен. Ето ви наполовина свършена работа.”

По думите й днес оборудването на едно от помещенията за 40 хил. кутии в основното филмотечно хранилище по всички технологични изисквания струва 150 хил. лв., а преди десет години би било доста по-евтино. Според нея ако това оборудване е било направено навремето, резултатът от онези 400 хил. лв. би бил съхраняване поне на част от фонда „като по учебник” - за няколкостотин години напред.

Тя допълва, че същите филми са дигитализирани по възможно най-икономичния начин и днес трябва да се дигитализират наново, защото не стават за прожекция в киносалон, а вече не се търсят и от повечето телевизии.

"Борбата за разширяване на съществуващото хранилище с ново крило се води от 20 години, през които цената му скочи от 9 на 15 млн. лв. Но докато я спечелим и започнем да го строим, сме длъжни в спешен порядък да създадем затворена технологична микроверига за съхранение и дигитализация. Напълно постижимо е в рамките на година и половина. И съвсем поносимо от финансова гледна точка”, коментира Ковачева.

Точно такава цел си поставя проектът, с който БНФ кандидатства по т. нар. Норвежка програма. В него елементът дълготрайно съхранение е логична и съществена част от изграждането на дигитален център във Филмотеката.

Тя припомни, че в Закона за филмовата индустрия съхраняването на филми е споменато като част от филмовата индустрия, но не са предвидени никакви механизми, които да определят и да осигуряват средства за него. При цялото недофинансиране на филмопроизводството, все пак в него се влагат милиони срещу нула лева за съхранение на произведения културен продукт, коментира тя.

"Стратегия имаме, да я приложим!"

БНФ разполага със Стратегия за дигитализация и съхраняване на филмовото наследство - Анализ и препоръки на Националния аудиовизуален институт на Франция, с финансови и технологични параметри, работен цикъл, човешки ресурси и време, необходими за дигитализацията на всички български филми от фондовете на Филмотеката - 5300 часа.

Стратегията е финансирана от Националния дарителски фонд "13 века България", който е към Министерството на културата. Нейният анализ предлага два варианта - вътрешно институционален и с ползване на външни услуги.

"Първият, освен че е оптимален от гледна точка на сигурността на колекцията, е два пъти по-евтин от втория. Ако се прави от самата Филмотека, ще струва максимум 1,772 млн. евро, по 221 хил. евро годишно, и ще може да бъде завършена за 8 години", обяснява Ковачева.

Според нея сумата на годишна база съвсем не е непостижима, докато ако се ползват външни услуги, дигитализацията ще излезе двойно по-скъпо - над 4 млн. евро.

По думите й в далечното минало са останали и организираните от Филмотеката програми с български филми по света, купуването на чужда и наша литература за библиотеката, публикуването на филмотечни издания.

"Едва успяхме по времето на Пламен Масларов да издадем поредния том Филмография на българския игрален филм. Следващият чака. Как да си позволим тези "луксозни" дейности, като годишният бюджет на БНФ, която съхранява 99 на сто от българското филмово наследство, няма и 350 хил. лв. Това ни е за всичко - за издръжка на петте имота, които стопанисваме (централната сграда, основното филмохранилище в Бояна, кино "Одеон" и две хранилища в страната), за фонд "Работна заплата" за 30 служители, от които повече от половината са на минимално възнаграждение. А, замалко да забравя - и за още една празна сграда в Горна Оряховица, от която необходимостта отпадна още преди повече от 15 години, но си й плащаме данъците и харчовете до ден днешен", коментира Ковачева.

Тя допълва, че колекцията на Филмотеката надвишава 300 хил. кутии с филмова лента. "Значи държавата ни дава по лев на кутия, за да ги опазим и да ги предадем в прилично състояние на бъдещите поколения, като междувременно пак за този лев се предполага да ги реставрираме и да ги показваме както у нас, така и по света."