По-малките играчи на пазара като Rdio, Xbox Music и Nokia Music Unlimited са платили като гаранции повече на звукозаписните компании, отколкото реално са генерирали от използване, твърдят хора, запознати с въпроса. Подобни авансови плащания обикновено се извършват под формата на еднократно изплащана сума за покриване на времевия интервал на лицензионната сделка, който обикновено е от две до три години.
В миналото Vivendi и Universal Music Group (най-голямата звукозаписна компания в света) прибираха всички предварително получени средва. Но сегашното ръководство изисква лейбълът да споделя сумата с музикантите по равно, като част от усилията за привличане на таланти.
От своя страна, повече от 700 независими звукозаписни компании официално обещаха миналата седмица, че ще поделят тези приходи от дигитални услуги със своите изпълнители.
Но следенето на микроплащанията е сложно и все още не съществува отчетност, особено в малките задгранични пазари, твърдят хора, близки до някои звукозаписни компании. Ще бъде особено трудно да се разбере, ако чуждестранните дъщерни дружества прибират авансите за по-малки регионални или локални музикални услуги. Някои изпълнители, които имат договори със звукозаписни компании, твърдят, че никога не са виждали суми от аванси в отчетите за доходите си.
Счетоводител от индустрията твърди, че музикалните издатели, които представляват композиторите, са по-склонни да работят непрозрачно, отколкото звукозаписните компании, когато става въпрос за това как те изчисляват, събират и отчитат авторските и лицензионните възнаграждения от стрийминг.